27 октомври 2011 г.

Това, което не ме убива, не ме убива.

Нали ги знаете тези дни, когато ставате рано, отмятате една по една задачите, всичко върви гладко, работата ви спори, успявате да свършите всичко запланувано, че и отгоре, дори ви остава време да приведете дома си в приятен за душата вид, и накрая сте толкова удовлетворени от себе си, че ви идва да полетите.
Ето такъв ден на мен никога не може да ми се случи.

19 октомври 2011 г.



Така и не разбрах какво е смешното и жалкото в това 10 мъже да се снимат със сутиени за кампания против рака. Как може жест на подкрепа и съчувствие да е смешен? И на всичко отгоре едни от най- големите хейтъри под статията в уебкафе са жени. Не мога да го разбера. Но ''лошата" реклама роди прекрасни коментари.
Радвам им се от сърце, както и на недоклатените мнения.
Тази кампания свърши много повече за популяризирането на проблема, от колкото всички загрижени стринки с розови лентички по блузките, които ангажираха в предишни години. Доказва го фактът, че от седмица кой ли не обсъжда тези снимки, а покрай това се научава и ценна информация като тази, че в България ремисията я изкарват само 56 %- та от жените с рак на гърдата. Надали авторите са си представяли какъв успех ще има тая кампания. То не бяха силни чувства, не бяха асоциации с Азис, травестизъм, латентен хомосексуализъм, подигравка с жените, че и някакви суеверия блеснаха- с рака шега не бивало.
Петнадесет хиляди мъже са изоставили жените си, когато са били най-уязвими и им е била нужна подкрепа и близост. Захвърлили са ги като повредена стока. Какво значение има някакъв си Азис. Я пораснете малко.

14 октомври 2011 г.

Днес си обух гумените ботуши и изджапах всички локви из квартала. Накрая, в самият парк, току пред детската площадка се накиснах в една особено просторна и сравнително чиста локва, за да измия калта и познайте колко родители ме напсуваха наум, защото отрочетата им изведнъж преритаха за тази локва. Един момък дори викаше: "Ообичаааааамм яяяя! Ииискаааааам яяяяя!"