28 март 2012 г.



цигарите са вредни колкото са вредни морковите, бразилския орех и татула. от морковите може да получиш каротинемия и да придобиеш забелязващ се оранжев тен, но можеш и да предозираш с витамин А, който обаче се приема лесно от организма, но няма механизъм, с който да се махнат излишните натрупвания, поради което има риск от токсичност и на това от горе съществуват опасения за тератогенността му. в ...бразилският орех се ползва много успешно за намаляване риска от рак на гърдата и рак на простата заради селена в него и същевременно има една от най- високите концетрации на фитинова киселина и 1000 пъти по- високо количество радий от други храни, заради което от преяждане с бразилски орех можеш успешно да видиш симптомите на лъчевата болест в хемопоетичната й форма (имаше цял епизод на доктор Хаус с подобен случай). татулът е всеизвестно токсично растение, във фолклора е претъпкано с истории и легенди за умишлени натравяния с него, самоубийства и какво ли не, (интересен факт е, че никотина е антидот за антихолинергичното натравяне от татула), а това че атихолинергиците отговорни за невероятната му токсичност, са основното лекарство за респираторни и стомашно- чревни заболявания, синусова барикардия, безсъние и световъртеж, е малко известен. общото между всички е дозата- още Парацелз го е казал през 16 в.: "Само дозата разграничава отровата от лекарството". докато тютюна е ползван като ентеоген в ритуален контекст от индианците, с него проблеми не е имало. ако не допуснеш да превърнеш пушенето в излишен навик и не се лигавиш, също не виждам проблем. наскоро междудругото говорих с лекар, който сподели статистиката за това, че пушачите много рядко се разболяват от алцхаймер и ако се разболеят е винаги в по-лека форма, както и не се разболяват от болестта на паркинсон. върлите непушачи да не ми скандират спекулативни лозунги- предпочитам адекватен диалог.

26 март 2012 г.

John Cotton Dana’s 12 Rules for Reading


1. Read
2. Read.
3. Read some more.
4. Read anything.
5. Read about everything.
6. Read enjoyable things.
7. Read things you yourself enjoy.
8. Read, and talk about it.
9. Read very carefully, some things.
10. Read on the run, most things.
11. Don’t think about reading, but
12. Just read.

Другата Земя



Миу:
- Представи си, че една вечер се прибираш яхнала козите от някакво парти и по радиото водещия започва да обяснява, че се е оказало, че Земята изобщо не е единствената обитаема планета в Слънчевата система, а през цялото време е имало и друга Земя, която е била скрита от другата страна на Слънцето*, примерно, или се е движила в кооригинална комбинация** със Земята, тоест пътя й е бил като на развален часовник и е обикаляла само от 9 до 3 часа и наопаки. Независимо от причината, същата тая Земя дето е в оптимален ренесанс*** с нашата, се появява на хоризонта и на нея не живеят диплодони****, а хора и на това отгоре тия хора са наши двойници, със същите преживявания, случки, живот и дори пъпките са ни еднакви. Първоначално след масовата истерия, която няма как да се избегне, всички стават приятели, разменят си рецепти, философстват върху екзистенциални теми, клюкарстват и обсъждат дрехите на тия, които са в тоалетната, всеки е любопитен и много му се иска да се види с двойника си, да пийнат кафе, да полафят малко, да научат повече за себе си. Всичко в някаква степен е еднакво и същевременно различно, близко и екзотично. Двете Земи имат една и съща Луна. Всички са толкова дружелюбни, че дори си пускат кабел, за да имат общ интернет. Абсолютно всеки, който е преебан от съдбата си, може да се ощастливи като отиде на другата планета и да почне абсолютно нов и различен живот. Хора, които са загубили близките си отиват там с надеждата, че на другото място семействата са им живи. В един момент обаче човеците стават петнайсе милиарда, настъпва така очакваното глобално затопляне, ресурсите свършват, нанотехнологиите се израждат в самовъзпроизвеждащи се роботи, които консумират всичко, което мърда, водата става дефицитна, изригват три- четири вулкана, едно-две цунамита, виелици, икономически колапс, депресия, а фейсбук се пренаселва- изобщо Дуумсдей отвсякъде, и единственото решение, което измислят в тоя момент е да нападнат съседите, което може и да не е умно, но отговаря напълно на човешкото мислене. Двете планети се избиват взаимно и накрая остава само кабела- символ на вечната им дружба. Поради липса на гравитация Луната тръгва да скита из космоса, а кабела остава неподвижен, стоящ в тъмното, също като усмивка на чешърски котарак.

___________________________________
*Миу има предвид хипотетичната Антиземя или Противоземя, Антихтон на гръцки, за първи път спомената от древногръцкия философ Филолаус, която се намира в противоположната точка на орбитата на Земята в точката на Лагранж, движеща се синхронно в орбитален резонанс едно към едно със Земята.
**Да се чете като коорбитална конфигурация. Миу не вижда смисъл да помни термини, които не ползва ежедневно в приятелски разговор.
***Да се чете като орбитален резонанс. И преди да сте си задали въпроса откъде все пак Миу е чувала тези хипотези, теории и научен жаргон, ще ви спомена факта, че за известен период от време тя ходеше с един астроном, с който скъса след като почти измръзна една нощ на язовир Искър, за да наблюдава с него Персеидите, и горкия астроном имал наглостта наистина да наблюдава най- вече метеорния поток, а не нея, и да й обяснява как кометата Суифт-Тътъл през 1992-ра преминала през перихелий без да забележи новата рокля на Миу, която тя специално била облякла за както се надявала, романтичното изживяване и заради това през цялото време тракала със зъби (,което също не било забелязано от астронома).
**** http://goo.gl/uTmqW
[qotw] Яна: "Когато се запознах с теб реших, че си един мълчалив усмихващ се социопат."

23 март 2012 г.

Another Earth


 Да започна с това, което ми хареса от филма, направо го копи-пействам:
“Do you know the story of the Russian Cosmonaut? So the Cosmonaut, he’s the first man ever to go into space, right? The Russians beat the Americans. So he goes up in this big spaceship, but the only habitable part of it is very small. So the Cosmonaut’s in there and he’s got this portal window, and he’s looking out of it. And, he sees the curvature of the Earth for the first time. The first man to ever look at the planet he’s from, and, he’s lost in that moment. And all of a sudden this strange ticking keeps coming out of the dashboard. So he rips out the control panel, takes out his tools- trying to find this sound, trying to stop this sound. But he can’t find it, he can’t stop it. He keeps going, a few hours into this, it begins to feel like torture. A few days go by with this sound, and he knows that this small sound will break him. He’ll lose his mind. What’s he gonna do? He’s up in space, alone, in a space closet. He’s got 25 days left to go, with this sound. So the Cosmonaut decides the only way to save his sanity is to fall in love with this sound. So he closes his eyes, and he goes into his imagination. And when he opens them, he doesn’t hear ticking anymore. He hears music. And he spends the remainder of his time, sailing through space in total bliss and peace.”
 Това беше. "Another earth" е една нелепа претенция, маскирана като sci-fi, която не е нищо повече от нескопосана приказка за изкуплението. Бе то ми е ясно, че по тоя начин са се опитали да слеят темите за прошката, втория шанс и паралелните вселени, но изобщо не им се е получило. На всичко отгоре не можах да простя, че сюжетната линия с индианеца чистач е второстепенна и леко заебана. Честно, до края на филма се надявах всички да ги удари огромен метеорит. И не можах да си отговоря на три неща: първо, защо приливите и отливите не бяха засегнати по никакъв начин. Второ- защо никой не помисли, че в крайна сметка най- вероятно Джон ще се нахендри на още по- тъп вариант- да види живо и здраво семейството си, барабар с него начело и какво ще направи тогава, ще се съревновава със себе си ли, ще се гръмне ли или ще се ожени за другата Рода, която междувременно е излетяла? И трето- как, по дяволите, тоя филм е спечелил награда в Сънданс?

21 март 2012 г.

  


в тази песен открих две основни неща: че това е отговорът ми на всички въпроси, които ще ме питат днес (с малки изключения) и че за да припяваш на околните не е трудно- нужна ти е само визия и липса на съвест.

20 март 2012 г.

слушам:

Земя на облаци



 Когато е била малка най- добрите приятели на Миу били плюшено куче с едно око от копче, кукла с редовно падащи и съответно губещи се крайници, бивша Червена шапчица, и гумен палячо, който пищял като му стиснеш корема. Във втори клас за известно време била най- добра приятелка със съученичката си Ани, докато Ани не я бутнала от голямата катерушка, защото Миу била подстригала куклата й. Плюшеното куче въпреки едноочието си било свиреп и неизразимо силен мъжкар, абсолютно предан на Миу, който само чакал сгоден момент, за да разпарчетьоса на ситни, дребни късчета всички, които някога са я обидили по някакъв начин (Ани била към края на списъка), и се казвал Алиса. Бившата Червена шапчица била най- добрата кукла със невероятно ексцентрична прическа направена собсвеноръчно от Миу и с неизброимо-колко-множествено-личностно разстройство- двайсе и пет сантиметровото й тяло събирало над петдесе различни личности, всяка от които се появявала, когато й скимне- имало продавачка в супер, космонавт, учителка в детска градина, фея, няколко индианци, дядо разказвач на приказки, вещица, един дъб, медицинска сестра и дори самия Карлсон, който за късмет се появил точно след като Миу прочела едноименната книга на Астрид Линдгрен- представяш ли си да се е бил появил преди да прочете всичко за него, колко конфузно щеше да стане. Миу имала основателните съмнения, че личностите са много повече от петдесе, но никога не си поставила за цел да ги преброи, така че тази цифра е използвана само заради факта, че е необходимо да се каже някаква цифра. Поради тази причина куклата нямало как да се казва само с едно име, някои личности, особено един от индианците- Средното Мече (на индиански- Нинтропан Хлейдноточе, брат на Нинтропан Хомошче и Нинтропан Хауейче, съответно Голямото Мече и Малкото Мече) и една пощальонка на име Липка, много държали на собствените си имена и било неучтиво някак си да им натрапваш друго. Гуменият палячо се казвал Ичо (съкратено от Играчко) Херцлих Вилкомен. Той бил донесен от другия край на света от майката на Миу, от страната Германия, която била толкова далече, колкото са облаците, бил със зелена дрешка с червени копчета (гумени), зелена конусообразна шапка с бяло топче отгоре (гумени), червен нос и големи очи (гумени), а пискалото, с което пищял като му стиснеш корема било на дясното му стъпало. Докато майка й била в далечната и тайнствена Германия, където се раждат толкова красиви и гумени палячовци, Миу била на отглеждане при баба си и дядо си, където дядо й пеел, а баба й разказвала за вълшебни растения, самодиви, омагьосани чешми и как се прави качамак, а Миу слушала и разлиствала българо-немския речник, който четяла майка й преди да замине и който същата била забравила. Миу много се притеснявала, че без речник майка й няма да може да направи нищо в Германия, няма да може да си купи нищо за ядене, ще трябва да яде само облаци, защото те са безплатни (и в Германия можеш да си вземеш един само като се протегнеш) и още по- лошото- няма да може да купи нищо за подарък на Миу и толкова ще се притесни, че ще трябва да остане неизвестно колко време там докато научи езика, за да изненада дъщеря си. За Миу подаръка изобщо не бил важен, но тайничко се надявала, че германците разбират какво искаш, когато им посочиш с пръст. В крайна сметка се оказало, че германците наистина разбират като им посочиш с пръст, защото изненадата бил Ичо, който заслужил фамилията си заради българо-немския речник- първият израз в него бил "херцлих вилкомен", който звучал на Миу ужасно прекраснически и прекрасно ужаснически отивал на палячото. Ичо бил пътешественика в групата, той постоянно пътувал докато всички спяли и после разказвал пътешествията си. Вече бил ходил в Китай, Арктика, амазонската джунгла, Монголия, Австралия, Марианската падина и къде ли още не. Интересна подробност, над която Миу не се замисляла въобще е, че Ичо явно пътувал и във времето, защото като бил в Китай на власт била императрица Зелена Фрезия, в Северна Америка индианците все още ловували бизони и връзвали мрънкащите белокожи на кола на мъчението, в Сахара препускали праисторически огромни костенурки от вида шипоноса брахиоптерикса, а в Арктика имало междугалактически космодрум, на който се намирала най- голямата сладкарница на земята, в която всяко извънземно се бутало да влезе, за да опита течния шоколад, а децата влизали с предимство и не плащали нищо, дори и да изядат сто течни шоколада. Ичо бил най- добрия приятел на Алиса (след Миу, разбира се) и бил влюбен в една от личностите на куклата, Малвина, която била актриса, имала малко пуделче на име Бижу (пуделчето по принуда се превъплащавало в тялото на Алиса, но само от време на време) и Ичо й бил обещал да й донесе най- красивото цвете на земята, което растяло на най-високата планина, по най-стръмните скали и трябвало да се катериш по тях със зимен кожух, за да не настинеш, и с въже, за да не паднеш и да се размажеш като плюнка долу, както ставало с доматите с ориз, които Миу хвърляла от балкона, защото хич не обичала да ги яде, но майка й се карала като се върне от работа и открие, че не ги яла. За последно Миу видяла Ичо как отпътувал с една вълна в Черно море докато тя се плискала и тренирала кълбо във вода докато родителите й се пържели под яркото юнско слънце на брега, възползвайки се от годишната си отпуска. Въпреки че Миу се скъсала да го вика и направила опит да го върне с риск да се удави, Ичо бил непоколебим- продължил поредното си пътешествие, може би до Хималаите, или до Ничия земя, кой знае, той никога не казвал предварително къде отива, чак като се върнел разказвал. Малвина не се появила повече, а останалите личности изявили желание да се отдадат на размисъл в гардероба на спокойствие, за да не я притесняват докато се върне палячото. Алиса останал на денонощен пост на дивана в случай, че Ичо се върне и няма кой да му отвори външната врата. Според Миу Алиса все още стои там и чака. Днес докато пазарувахме в магазина, Миу видя същата Ани и се сети да ми разкаже всичко това.
 Може би е хубаво да взема кучешка каишка, от ония яките, с медальонче във форма на кокалче, на което пише името на кучето и да го дам на Миу, за да го подари на Алиса. Сигурно ще се зарадва.

19 март 2012 г.


My friend Maia from julia warr on Vimeo.

я всички, които са се изкефили на "Tideland" на Гилиъм да вдигнат ръка, за да ми обяснят защо след като изгледах тоя филм мога да го опиша единствено с "дърт режисьор лъска бастуна"?

16 март 2012 г.

сънувах пеперуди, които летяха над една снежна поляна и един огромен двулицев пеперуд с мъничка ушанка (от долу крилата му бяха в преливащ кафяв цвят на бели точки и оранжеви накъдрени линии, а отгоре беше тюркоазено син с опушено черно по краищата) ми каза, че словото принадлежи на времето, а останалото е мълчание.



снощи докато си пекох тиквички на скара по късни доби, рисувах копчета (,което ме подсеща да ви информирам, че събирам копчета всякакви, да повторя- СЪБИРАМ КОПЧЕТА- можете да ми подарите всичките си копчета, ще съм ви много благодарна*) и мислех за живота, вселената и всичко останало, получих просветление по въпроса какво всъщност искам да притежавам. открих, че не настоявам толкова за прекрасност, умност, здраве, гениалност, късмет и/или дълги мигли. искам във всеки един момент да имам адекватно чувство за хумор. защото ако имам такова значи съм константно способна на необходимия баланс.




___________________
*вече не събирам копчета. проектът за който ми трябваха беше успешно завършен. благодаря на всички, които ми подариха копчетата си. излишните, де.

9 март 2012 г.



 Босоходна разходка из Железница. Краката от дясно за мои, а от ляво на Крис. Снимката е на Владислав Христов.

8 март 2012 г.

The Sense.

coffee time


 Сутринта седим с Миу над чашите си със сметана и кафе и докато тя усърдно разбърква двата ингредиента в чашата си, аз се възмущавам от калта по улиците, която ми е нацапала обувките, които от своя страна ще трябва да се оправят сами с това, защото нямам никаква идея как се чисти набук, при това светло кафяв с жълто- оранжев отенък, знам че паметта ми услужливо ще забрави да ми напомни да потърся начин за набукочистене, когато се ровя из вездесъщия гугъл и ме е срам достатъчно, за да не питам хората около мен, защото  подозирам, че всички знаят най- малко три- четири начина, от прости по прости, от типа да натъркаш набука с лимон или да използваш морска сол, и само ще ми се изсмеят като чуят нелепия ми въпрос.
- Представяш ли си- казва Миу, на която това и носи поредното просветление,- това е най- важния въпрос тук и може би навсякъде. Въпросът "а-какво-ще-кажат-хората". А всъщност какво ще кажат хората?
 Аз се замислям.
- Ще кажат: "А какво ще кажат хората?"

 Махам опаковката на бисквитката, която върви с кафето, Миу също, и двете седим, мислим и дъвчем.

мрън-мрън

направо ми иде да се захапя отзад от яд! добре, че не съм толкова гъвкава колкото вкисната.

6 март 2012 г.

Ш

шшшшишкави шаранчета шъш шкембенча шТастливо шТе ше шматкат шТом шестоъгълен шадраван шокира шимпанже шъш шапка на Шанж-Елиже, шляпащо шъш шибания шут, шушукащ, шупвайки шоколадов шампоан шъш шардоне, шарещ шъш шалвари в шепата ши, шТом шахматни шахти шеметно ше ширят по широколиштни шамандури, шапката шТе ше шегува шъш шарени шаблони, шляейки ше на шашардишана шейна и шантави шишарки шТе шумолят на шведшки в шише в шармантен шкаф като шижофреничен шедьовър на Шагал шТом шепне широкопол шаман, шшшшшшшш... шшшш...




бляк

първото място в класацията ми за най- отвратни песни, което беше заето от "губя контрол" на миро, вече е детронирано от оня бълвоч на michel telo, който звучи през пет минути по радиото.