28 април 2012 г.

dreaming mirror 06

сънувах, че съм тъмен дъждовен облак. посред нощ се носех над улиците по посока към морето. летях над един мост, видях как някой стои долу и гледа към пресъхналата река и това бях аз. бях ужасно жадна, а нямаше вода и погледнах към мен- към облака, и завалях, докато реката се напълни, но не пих, а тръгнах да тичам след облака. като стигнах до морето от мен беше останало съвсем малко и се извалях в него и се слях със себе си, когато се гмурнах след облака в морето, около мен плуваха безброй светещи мънички медузи хидроиди* и пееха бръмчейки, аз се носех сред тях към някакво островче, на което имаше само едно огромно тисово дърво, като стигнах там излязох на брега, а под дървото стояха две огромни галапагоски костенурки и спореха на колко години е тиса, като двете мнения бяха 4 892 и 4897, според мен беше пълна глупост да се карат за някакви си пет години на фона на останалите четири хиляди и тогава тиса каза, че няма значение и че безсмъртието е въпрос на личен избор, костенурката отляво се възмути и каза, че хората нямат склонност към този избор, а другата заяви, че може би просто не са осъзнали това, дървото каза, че нищо не е скрито и отговора е пред очите им и че при хората има само един вид безсмъртни клетки, аз учудено възкликнах "ама това са раковите клетки!", а дясната костенурка ми каза, че функцията на всяка клетка се управлява от мозъка и да не викам толкова силно, а тиса отново повтори, че всичко е въпрос на личен избор, лявата костенурка каза с гласа на сърбина Тошо "смъртта е непотвърден слух", а дясната заяви, че ако погледнем вечността като безвремие, а не като безкрайна времева продължителност, то вечния живот принадлежи на всички, които живеят в настоящето, лявата я нарече плагиатка и се скараха отново, но този път за идеите и авторското право и изведнъж отзад се появи Станислав Гроф, който беше набрал огромен куп морски анемони в една кошница и ми каза, че са халюциногенни, но ги е набрал, за да си украси хола, защото всеки можел да стане шаман с дишане и не му трябвали подобни патерици, подари ми една и взимайки я, аз отново станах облак, а долу държах анемоната и тогава разбрах, че това там долу не съм аз, някой друг е и бях ужасно щастлива, и продължих да летя нататък.

извод: мисля, че тайничко се опитвам да стана безсмъртна.

____________________________________

*оригинално име- Turritopsis nutricula. Повече подробности- в Уикипедия.

Честит рожден ден на Тери Пратчет и Харпър Ли- двама човека, които значат много в житието ми!

26 април 2012 г.

qotd:

Чичо ми Алекс Вонегът, образован в Харвард продавач на застраховки "Живот", ме научи на нещо много важно. Каза ми, че когато нещата наистна вървят добре, трябва да сме сигурни, че ще забeлежим това. (Кърт Вонегът. Времетръс)

Кърт Вонегът "Съдби, по-лоши от смъртта"


cover project by me

"Какви други съдби, по-лоши от смъртта бих могъл да посоча? Може би живот без петрол?
В мелодрамите отпреди век често се твърди, че загубата на девствеността преди свещените окови на брака е съдба, по-лоша от смъртта… Мисля си, че бих умрял по-скоро в името на девствеността, отколкото в името на петрола. Струва ми се някак по-литературно."

 Поредната изключителна книга на този прекрасен, уникален човек Килгор Траут Кърт Вонегът. Нямам какво да кажа повече. Признавам, той ми е прекалено голяма слабост още от пуберските ми години, но каквото и да напиша за него, ще е слабо- той е голям. Много голям.

“If flying-saucer creatures or angels or whatever were to come here in a hundred years, say, and find us gone like the dinosaurs, what might be a good message for humanity to leave for them, maybe carved in great big letters on a Grand Canyon wall? Here is this old poop's suggestion: WE PROBABLY COULD HAVE SAVED OURSELVES, BUT WERE TOO DAMNED LAZY TO TRY VERY HARD...”

23 април 2012 г.

“Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни

cover project by me

"Ловецът на хвърчила" е книга за човечността и както ще ви убедят всички резюмета, писани за тази книга- и за приятелството, за лоялността, за изкуплението и прошката. Аз ще добавя още нещо- най-вече за лъжата. За различните й лица, защото тя има такива. Защото лъжата е в основите на цялата разтърсваща и потресаваща история. Лъжата е причината за жестокостта, за предателството, за постоянния стремеж на едно дете да бъде харесано от баща си с цената на всичко както всички ние правим, за да получим внимание, за вината, за срама, мъката и бягството, за войната, за тайните, за разделението между хората, независимо поради каква причина, власт- богати срещу бедни, религия- сунити срещу шиити, етнос- пущуни срещу хазари. Защото лъжата е реалното Зло. И книгата дава отговор как да се справим с него и това не става чрез отричането му или борбата с него, а чрез любовта. Всъщност всеки ще открие нещо в тази книга. Защото историята на Амир е история на всеки. 

"Самите богове" на Айзък Азимов: където учените са тъпаци, а извънземните мастурбират

cover project by me

 Кратко резюме: паралелни вселени с различни физически закони, три истории, които съвсем спокойно могат да бъдат прочетени отделно и същевременно абсолютно свързани, без плоски клишета, без супермени и суперзлодеи, неизчерпаем източник на енергия и осъзнаването, че безплатно сирене има само в капана. Главните герои правят откритие, което ще промени света. Или поне галактиката, в която се намираме. А може и вселената.
 Интересни факти: наименованията на трите части идват от мисълта на Шилер "Против глупостта и самите богове напразно се борят", а имената на съществата от паравселената- Один, Дюа и Трит, Азимов взема от руския език, като леко променя цифрите едно, две и три. Някъде Азимов бил казал, че за секса при извънземните- сливането (melting в оригинала), се е вдъхновил от пасаж на "Изгубеният рай" от Джон Милтън, от края на книга VIII, където Адам пита архангел Гавраил дали ангелите правят секс:

To whom the Angel, with a smile that glowed
Celestial rosy-red, Love's proper hue,
Answered:—“Let it suffice thee that thou know'st
Us happy, and without Love no happiness.
Whatever pure thou in the body enjoy'st
(And pure thou wert created) we enjoy
In eminence, and obstacle find none
Of membrane, joint, or limb, exclusive bars.
Easier than air with air, if Spirits embrace,
Total they mix, union of pure with pure
Desiring, nor restrained conveyance need
As flesh to mix with flesh, or soul with soul.

 Не знам доколко е вярна тази информация, според мен най-накрая някой е направил забележка на Азимов, че никъде в книгите си не пише за секс, и Азимов си е казал:"Ха! Ще им покажа аз! Ще напиша книга, в която всичко е за секса! И не просто ще покажа секс! Ще има и тройка! От извънземни с три пола! И накрая три вселени ще правят секс една с друга! Толкова секс достатъчно ли ви е, а?!?"

п.с.
 Книгата е страхотна, разбира се.

19 април 2012 г.



Сутрин на философстването и поздрав за всички атеисти с част от коментар от блога на Григор Гачев: "Л. Нелсън – “Да се обоснове познанието, чрез познание е невъзможно (regressus in infinitum), a всяка друга предпоставка на познанието не може да служи за негово логическо обосноваване…”
 Колкото и здрава да е постройката на научното, нейните основи винаги са някъде в блатото на вярата. Може ли да ми дадете пример за обратното?"

При известни обстоятелства


 В продължение на дълъг период от време Миу беше в очакване да се случи Едно Изключително Нещо. Летеше в облаците, тръпнеше в очакване на случването, пръскаше наляво- надясно позитивизъм до степен да дразни околните с това и градеше някакви колосални планове- изобщо нормалното състояние на всички абсолютни блейки. Всичко беше прекрасно до момента, когато една вечер Обстоятелствата звъннаха на външната врата. Миу ги видя през шпионката и се направи, че я няма. Обстоятелствата звъннаха още веднъж, помотаха се една- две минути на стълбищната площадка, почоплиха си носа, накрая написаха нещо на една бележка и я пъхнаха в процепа между пластмасовото кръгче, обрамчващо шпионката и боядисаната със сива блажна боя плоскост на вратата. Миу изчака двайсетина минути, за да е сигурна, че отвън няма никой, отвори вратата и издърпа бележката, която се оказа касова бележка от някакъв супермаркет за закупени найлонова торбичка един брой, бадеми двеста и седемдесет грама, пълнозърнест хляб един брой, пикантни оризови ядки и килограм триста петдесет и шест грама патладжан, обща сума девет лева и шейсе и седем стотинки, най- отдолу беше напечатано

 БЛАГОДАРЯ ВИ!
 5 артикула,

а на задната страна на бележката Обстоятелствата бяха написали:"Сори, ама няма да стане твойта". Миу първо се ядоса, после се разплака, а накрая заяви:
- За всичко е виновна майка ми!
 Аз се учудих:
- Защо пък тя?
- Защото ми е майка, логично е. Зад всички мои психически травми, механизми и поведение стои тя.- заяви Миу категорично и отиде в кухнята да прави курабийки.
 На следващата сутрин Обстоятелствата оставиха на същото място бележка, в която пишеше:"Останаха ли курабийки?". Миу смачка бележката и я метна в кофата за боклук, после седнахме на масата, за да ядем курабийки докато си пием кафето.

18 април 2012 г.

Остров



  Мрачна съзерцателна притча, на която не й липсва иронично остроумие, за едно пътуване на вината, изкуплението и вярата. Един човек, знаещ греха си и изкупващ го цял живот (явно е любима тема в руската класика). Човек, който следва своя път, а той по някакъв начин  се оказва не църковен, а божий (чували ли сте думата "юродив"? Юродивостта има своите паралели при суфите маламати, авадхута в индуизма и адептите на лудата мъдрост, които се срещат освен в православието, и в католицизма (вж. свети Франциск от Асизи), в Санатана Дхарма, Тантра, Ваджраяна, Дзен и Бонпо даоизма, и често е очевидна в човешката духовна универсалност като шаманизма (и е Таро архетипа на Глупака). Добре де, спирам!). И точно преди да умре разбира, че грехът му не е толкова огромен и непростим, но осъзнава, че на плещите му лежат не само личните му грехове и търсенето на изкупление продължава до края на живота му. Друг човек, който не го понася, но в крайна сметка плаче за него. И още един, който отглежда кокошка в стаята си и е особено привързан към юргана си. Всъщност в този филм главният герой е самият Бог. Бог явяващ се в три проявления, три дискурса и три възгледа: Бог на Анатолий, Бог на Йов и Бог на Филарет. И във "Остров" не търсете екшън- търсете прозрение.












изображение: тук

17 април 2012 г.

One...two...three...four...
One...two...three...four...
One...two...three...four...
One...two...three...branch...
Hello dirt. And how are we today?

13 април 2012 г.






след като почти ме убедиха, че не мога да правя каквото си искам, мисля да обърна нещата и никога да не правя това, което не искам- как пък ще ми докажат, че не е възможно?

12 април 2012 г.

пия си кафето под цъфналите дървета в парка, отрупана съм с бялорозови венчелистчета, от близкото кафене се чува Адел, която пее как е оставила сърцето й да пропадне и е запалила огън под дъжда, а от късметчето на кафето Тед Ингстръм повелява, че човек може да се провали много пъти, но се превръща в неудачник едва когато започне да обвинява другите.


 Алекс: "Ако си живял в общежитие можеш да направиш поне 50 ястия от хляб с майонеза"

9 април 2012 г.

Let's Do It A Dada

завъртане на пръсти с широко разперени ръце...

3 април 2012 г.

Странник в странна страна


Exodus 2:22: And she bare him a son, and he called his name Gershom: for he said, I have been a stranger in a strange land.

 Препрочитайки тази книга се замислих върху факта, че най- любимите ми писатели са били или са заклети пушачи, което от своя страна ме насочи към тезата, че пушенето има много общо с креативността, но тази теза ще я развия някой друг път (може би), за сега ще се придържам само към романа. Заклетият пушач, написал "Странник в странна страна" е човека предрекъл скрийнсейвъра, водното легло, онлайн вестниците, уолдото, и е един от най- популярните и най- противоречиви автори на научна фантастика, и мисля че толкова информация ви стига, предполагам, че знаете повече от мен за Хайнлайн и няма смисъл да ви занимавам с неща, които вече знаете. Ако не знаете нищо, се образовайте като мен от Уикипедия. Да се върнем към романа- той е написан като съзнателен опит да се оспорят обществените нрави, Хайнлайн използва непредубедеността и откритостта на Майкъл, за да направи преоценка на институции като религията, парите, моногамията и страха от смъртта. Според самият Хайнлайн целта за написването на "Странник в странна страна" е: "was to examine every major axiom of Western culture, to question each axiom, throw doubt on it- and, if possible, to make the antithesis of each axiom appear a possible and perhaps desirable thing- rather than unthinkable". Успява, защото освен, че романа печели куп литературни награди и се налага като класика в жанра, съумява да поддържа все още дебати върху съдържанието и сюжета си- току що хвърлих едно око на бързо върху обширна статия, която разглежда "Странник в странна земя" като модерна христологична ерес. От друга страна я има и другата крайност- интересен факт е, че през 1968- ма някой си Тим Зел (понастоящем Оберон Зел-Рейвънхарт) формира религиозна организация, наречена Църквата на всички светове, изкопирана почти изцяло от едноименната църква в романа на Хайнлайн- имат си ритуала "споделяне на вода", използват израза "ти си Бог", поддържат нон-мейнстрийм семейни структури, включително полиамория (да не се бърка с полисексуалност, за справка погледни в Уикипедия (да, аз съм от най-запалените фенове на Уикипедия). За разлика от хайнлайновата обаче тази на Зел-Рейвънхарт се занимава с още куп неща, като научното изследване на преданията и легендите и създаването на жив еднорог, след като се убедили, че в ранното изкуство тези митични същества приличат повече на кози, отколкото на коне, и успяват да си направят няколко, които успешно правят турнета с цирка Ринглин Брадърс; с организирането на експедиция за русалки в Папуа Нова Гвинея и с международен онлайн ритуал за активирането наново на оракула в Делфи. Въпросната организация все още съществува и е активна част от общността на неопаганизма. А сега да се върнем пак към книгата. Най- разпространената критика, която срещнах е заради "сексуалните девиации" в романа, в които не видях никаква ексцентричност, каквато им приписват- че сексуалността на героите не отговаряла на общоприетите обществени норми- всъщност гнездото е еквивалент на групов брак, което автоматично елиминира понятията "групов секс" и "безразборни връзки", които използват възмутените от това. Просто за Майк, за който до идването му на Земята, най- интимния акт е "споделянето на вода" на Марс, секса е най- големия дар, който принадлежи на човечеството и той вярва, че духовната връзка, която се осъществява между партньорите при секс, е най- дълбокото "грокване", което може да постигне човек. Мисля, че с това мога да приключа въпроса духовното значение на сексуалността в книгата и да кажа защо съм тръгнала да пиша това ревю и то е- Джубал Харшоу. Джубал, описан като: "Jubal E. Harshaw, LL.B., MD, Sc.D., bon vivant, gourmet , sybarite , popular author extraordinary, neo-pessimist philosopher , devout agnostic , professional clown , amateur subversive, and parasite by choice" е поразителен образ, за който имам големите съмнения, че всъщност е главния герой на романа, но няма да изпадам в размишления над това, защото не виждам смисъл. Просто е любимият ми образ.
 Иначе в книгата има много диалози, има заигравки като паралелите между Майк и Христос, както и с името на Майк и постоянно повтаряното "ти си Бог", защото името Михаил буквално преведено означава "Кой е като Господ?", което се интерпретира като риторичен въпрос, очакващ отрицателен отговор, т.е. се предполага, че никой не е като Бог и по този начин Михаил се явява като символ на смирението пред Бог (междудругото miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит). Изобщо книгата си заслужава четенето и с това приключвам. За мен лично основната идея на "Странник в странна страна" се вписва изключително добре в следния цитат от книгата:

"А може да се споделя хиляди пъти — и това е смисълът. Да се сближаваме, завинаги."

2 април 2012 г.



тъкмо чета някаква "новина", че до два- три месеца официално ще бъде обявен контакт с извънземни и боботещото "ГНИМАНЬЕ! ГНИМАНЬЕ!" ми изкара акъла и ми изтръпнаха краката. След първоначалният уплах реших, че някой цирк си прави реклама и тъкмо да се зарадвам, но после чух "'ЗВЪРЖВА СЕ ТХНИЧЕСКА ПРВЕРКА!", което ме размисли върху въпроса ако това не беше тестово пускане на националния сигнал за тревога, а реално, аз лично (въпреки, че в трети клас ходих на "гражданска защита", където ни показаха как се слага противогаз и след като ни пуснаха някакво филмче за атомните бомби над Япония, разбрах какво трябва да правя при близък ядрен взрив- сядам на земята, слагам си главата между коленете и си целувам задника за сбогом) изобщо нямам идея какво да правя освен да се тревожа (нали е сигнал за тревога, логично е), да се окопая в мазето при киселите краставички и/или да изляза навън и да почна да се въртя в кръг, пищейки. добре де, ще погледна и във фейсбук какво става. да, ама освен че нямам мазе, нямам и бомбоубежище, нямам противогаз, нямам свирка с топче, нямам и телефонния номер на Форд Префект. предполагам, дори съм почти убедена, че в моето положение е и останалото население (с изключение на мазетата). мисля, че идеята на сирените е народонаселението да умре по улиците, докато е прилагало на практика наученото от американски постапокалиптични екшъни, а не у дома, за да бъдат обработени жертвите по-лесно. друго обяснение за липсата на общ евакуационен план нямам.
 току-що прочетох, че една фейсбук приятелка знаела някакво бомбоубежище, което отдавна било сладкарница. ще се скрия там.