26 октомври 2012 г.

„Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес

Реализмът на магията

cover project by me
  
 Това е красива книга. Като картина на Дали.
 Може да се каже, че линеарната рисунка е  най-чистата форма на рисуване. Децата инстинктивно започват с линеарна рисунка, просто избирайки част от контура на фигурата и копирайки го върху хартията, с ръка следваща окото. Често линеарна рисунка се прави без да вдигнеш молива от хартията, като по този начин създаваш визуален обект, който може да е репрезентативен, сложен или абстрактен.
 Маркес е създал литературна версия на линеарна рисунка. Имам чувството, че е седнал зад пишещата машина и не е станал поне осем месеца, и след 400 кафета без захар, 28 хиляди изпушени цигари, чак след като е написал последното изречение е станал и е изприпкал до тоалетната. Историята е една линия, която не прекъсва никъде по хартията. В картината се вплита историята на шест поколения потомци на Хосе Аркадио Буендия и съпругата му Урсула, които се занимават с алхимия, астрономия, плават из морето, ръководят революции, бягат с цигани, влюбват се един в друг, ядат кал, раждат, самоубиват се, свирят на акордеон или клавесин, проговарят латински, правят златни рибки или се възнасят на небето, облечени в чувал.  Една безкрайна поредица от хора с почти еднакви имена, които продължават да правят същите грешки, отново и отново. Всичко изглежда същото и накъдето и да се обърнеш има хора, които правят същите глупави неща, отново и отново, и отново. Никой не се учи от миналото, никой дори не изглежда да е наясно с миналото. Може би с това се показва абсурдността на човешкото съществуване. Заедно с тях се проследява и историята на Макондо, града основан от Хосе Аркадио Буендия, който минава през почти пет годишен дъжд и чумата безсъница, през който минават цигани, държавни служители, революционери, френски проститутки и железницата.
 "Сто години самота" е странна книга. Но е зашеметяваща.
 Буквално можеш да усетиш как мозъка ти се сбръчква докато четеш този човек. Той е толкова умен, че няма как да е нормален. Описанията и прилагателните му са перфектни, въпреки че са абсолютно безсмислени. А след като прочетеш три-четири глави започваш да усещаш една зараждаща се мисъл. Това е моментът, когато разбираш, че най-вероятно и ти си луд. И ти си. Ние всички сме.

25 октомври 2012 г.




Идеята не е нова, но пък доживях да видя свястна българска рекламна кампания:

OCCUPY PARK





 Краят на октомври е. Възползвайте се, за да не мрънкате после колко било студено и гадно.

"Кратка история на почти всичко'' на Бил Брайсън


cover project by me


 В тази книга ще се сблъскате с този текст:
 „Зареденият пион и антипион се разпадат съответно в миони плюс антинеутрино, и антимион плюс неутрино със средно време на полуразпад от 2,603×10 на степен –8 секунди неутралният пион се разпада на два фотона със среден полуразпад от около 0,8×10 на степен –16 секунди, а мионът и антимионът се разпадат съответно в…“
 Както и с този:
 „Хетеротичната струна се състои от затворена струна, която има два вида вибрации — по посока на движението и по посока, обратна на движението на часовниковите стрелки, които се третират различно. Вибрациите по посока на часовниковите стрелки съществуват в пространство с 10 измерения. Тези с посока, обратна на часовниковите стрелки, съществуват в пространство с 26 измерения, от които 16 измерения са уплътнени. (Припомняме, че при първоначалните пет измерения на Калуза петото измерение бе уплътнено, като бе обхванато от кръг.)“
 И това ще са единствените изречения, които няма да разберете (освен ако не сте физик). Във всичко останало ще разберете, че в края на деветнайсти век американските изследователи, сглобявайки мамута се поувлекли малко и крайния резултат било същество с шест пъти по-голям размер, с добавени страховити нокти от мегалоникс, намерени наблизо, и откривателите, твърдо убедени, че животинчето е притежавало „ловкостта и свирепостта на тигъра“, го рисували как напада с котешка изящност жертвите си, а като намерили бивни, ги налагали върху главата на мамута по всякакви идейни начини- като на котка, като рога и как ли още не. Ще разберете също, че най-добрите изследвания на океанските течения са направени с помощта на трийсет и четири ръкавици за хокей,  изпаднали от борда на корейски товарен кораб по време на буря в Тихия океан през 1994 г.; че толкова неща не са изучени все още, че можете да отидете за един ден на разходка из облачните гори в Борнео и да откриете четири нови вида стоножки, три от които абсолютно нови родове, и един нов вид дърво; че можете да поканите на вечеря всичките експерти по ротатории в света, защото всъщност са само един- лондонски чиновник на име Дейвид Брайс, който ги изучава в свободното си време и благодарение на него се знае всичко открито за тях до сега; че при откриването на първите неандерталски кости в долината Неандер в Германия, повечето учени категорично отказали да приемат, че това са кости на древен човек и настоявали, че костите са на монголски войник казак, който бил ранен, докато воювал в Германия през 1814 г., и бил допълзял до пещерата за да умре, а силно изразените надочни дъги на неандерталеца са в резултат на непрекъснатите гримаси, възникнали от лошо заздравяла фрактура на ръката; че фосфорът е открит докато един тип се опитвал да дестилира злато от урина и не на последно място ще откриете, че всъщност тази планета е планетата на бактериите и ние сме тук, просто защото те позволяват това.
 В този ред на мисли съм решила да направя петиция за това Бил Брайсън да пренапише всички учебници. Ако имах поне един учебник като "Кратка история на почти всичко" кой знае какъв нещо-си-лог щях да съм в момента. Да, точно така- бях скарана с физиката като ученичка и следствие на това сега съм графичен дизайнер. Мисля че вече няма голям смисъл да описвам колко забавно и увлекателно пише Бил Брайсън, само ще добавя, че най-якото нещо в цялата книга е усещането за чудо, което дава докато я четеш- осъзнаването за това колко малко знаем за света около нас и че всъщност той е магически загадъчно, приказно място и почти всичко е наистина безкрайно повече.

8 октомври 2012 г.


 Седмицата започва с това, че съм болна. Явен признак на това, че е време за трансформации. И търсейки другия поглед над нещата, да открия действието на сянката. Когато си болен не ти се яде, не ти се подскача, не ти се излиза, нищо не ти се прави. Мен ме кара само на сън. И на чаепиене, което иначе не правя. Може би защото чая освен, че е добър помощник за успокояване на болящо гърло, стопляне на корема и освежаване на тена, е и идеален за самовглъбяване, което от своя страна ти дава възможност за погледа под друг ъгъл.
 Bread and water can so easily be toast and tea.
 Въпрос на гледна точка.

“Take some more tea," the March Hare said to Alice, very earnestly.
"I've had nothing yet," Alice replied in an offended tone, "so I can't take more."
"You mean you can't take less," said the Hatter: "it's very easy to take more than nothing."
"Nobody asked your opinion," said Alice.”

Lewis Carroll, Alice in Wonderland


(hug),

 




3 октомври 2012 г.


no comment :)

Autumn


“Truly, Autumn is my season,” the scarlet beast chorted. “Spring and Summer and Winter all begin with such late letters! But Autumn and Fall, I have loved best, because they are best to love.”

“Squeeze your eyes closed, as tight as you can, and think of all your favorite autumns, crisp and perfect, all bound up together like a stack of cards. That is what it is like, the awful, wonderful brightness of Fairy colors. Try to smell the hard, pale wood sending up sharp, green smoke into the afternoon. To feel the mellow, golden sun on your skin, more gentle and cozier and more golden than even the light of your favorite reading nook at the close of the day.”

 Catherynne M. Valente, The Girl Who Circumnavigated Fairyland in a Ship of Her Own Making