30 ноември 2012 г.




 Ако не знаете- тайгата е най-големият сухоземен биом и произвежда основната маса от свободен кислород за разлика от тропическите гори, които използват обратно 80-90% от кислорода в процеса на гниене, също като хомогенността на ескимоската култура, която се простира на повече от 8 000 км, междудругото ескимото се нарича така заради ескимосите, които всъщност са инуити- ескимо идва от думата "ескимасен", която означава "хора, които ядат сурово месо" и така са ги наричали техните южни съседи- индианците-алгонкини, а инуит е тяхна си лична дума за себе си и означава "истински хора", за което имам големите съмнения, че е съотносимо към повечето лични наименования на племена и народи- все още не съм чула за племе, което да нарича себе си "най-долните същества", "изтривалките" или "смотаняците" примерно;изкуството при тях не е част от живота, а негова основа и затова твореца не е творец, а заклинател, който чака часове на леда, за да хване тюлен и през това време дялка от зъб тюлен с изпружена опашка, за да осъществи комуникация с духа на тюлена, защото това е свят, съставен изцяло от духове- духовете на хората, духовете на предците, които могат да се видят понякога да танцуват в полярното сияние, душите на животните, духа на Силап Инуа, който е навсякъде, духовете анирник и духовете-лични помощници туурнгак, и се налага да живееш в хармония с всички тях, за да осигуриш потребностите си, затова в помощ идва и шамана, който е връзката с духовния свят, посредник между световете, да си шаман е призвание, което при инуитите обаче приемаш по избор, а не по задължение, защото всъщност границата между шамана и обикновения инуит е почти никаква, почти всеки инуит също халюцинира, виждал е духове, животни в човешка форма и е засичал малки човечета, живеещи на отдалечени места, екстатичните преживявания не са монопол на шаманите- всеки има достъп до тях и може както да ги разказва, така и да ги тълкува, а това е прекрасна инуитска приказка:
 Така, казват, било, а щом казват, истина е: истината е като слънце, може зад облак да попадне, но не изчезва - дори облака ще стопли тя…
Живели някога на брега на морето мъж и жена. Всичко си имали те, само на радост били бедни - нямали си деца. И ето, отишъл веднъж мъжът на лов, много пътеки обходил, до една голяма скала стигнал, приближил я и птичи гласове дочул: слаби, тъжни, сякаш за помощ се молят. Изкачил той скалата, а там, на върха, в едно гнездо пет малки птички съзрял - в очите им блестели сълзи. „Защо ли ги е изоставила майка им?”, запитал се ловецът, после ги взел и ги отнесъл в къщи. Зарадвала се жена му като научила за случилото се и рекла:
- Нека тези птици живеят у нас, като деца ще си ги гледам. Дори по-добре, защото зная какво е без рожбица.
И изпратила мъжа си на брега на морето - дребна риба да налови, за да ги нахрани.
Тъй, ден след ден, двамата се грижели за петте голишарчета: той им носел риба, тя ги хранела. А те растели бързо, пооперили се, започнали да скачат и да летят из къщата, с шум и вик я пълнели.
Не щеш ли, веднъж мъжът отишъл на лов за елени. Труден и бавен бил този лов, не се завърнал той почти седмица. Наложило се жената сама да отиде храна за птиците да налови. А те,веднага щом видели гърба й, заиграли, затанцували, заскачали, изобщо се разбеснели така, че подир час им станало горещо - и решили да свалят дрешките си до перце. И го направили.
С пълна мрежа влязла жената в къщи, усмихнала се на шума и врявата, детска им работа, рекла си, нека играят на воля, сега им е паднало - и тогава забелязала дрешките. Не се колебала тя - вдигнала ги от пода, разкъсала ги, в огъня ги хвърлила - и добре сторила.
Защото в същия миг птичките се превърнали в деца: весели, засилени, червенобузи, палави.
Когато мъжът се върнал от лов, на прага го чакали шестима души. Прегърнал той поред всеки един от тях, сетне всички насядали на трапезата. Голямо ядене му ударили: ловът бил богат.
Това е.

19 ноември 2012 г.



 Би трябвало да престана да пъхам тук разни клипчета. Надали някой ги гледа. Ама пък не се сдържам...

"Великият Гетсби" на Ф. Скот Фицджералд


cover project by me


  "Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти."

"Пиян съм вече от една седмица и сметнах, че може да ми подейства отрезвяващо, ако поседя в библиотеката."

"Необходими са двама шофьори, за да стане сблъскване."

"Един израз започна да тупти в ушите ми с някаква неудържима възбуда: „Има само преследвани и преследващи, заети и изморени."

"Американците, които са съгласни, дори жадуват да бъдат роби, винаги упорито са отказвали да бъдат селяни."

"Има едно нещо вярно, по-вярно от всичко —
на богатите богатството се умножава, а на бедните — децата
И междувременно,
и междувременно..."

"Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил."

"Едничкото нещо, което постоянно се въртеше в главата ми, беше: „Няма да живееш вечно; няма да живееш вечно."

"Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечава от нас. Днес то ни е избягнало — нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по-далеч… И едно прекрасно утро…
Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото."

"— Погледни там — прошепна тя и след малко добави: — Бих желала просто да взема един от онези розови облаци, да те сложа в него и да те тласкам насам-натам."

"...за едни бегъл магичен миг човек трябва да е стоял задъхан при вида на този континент, погълнат от естетичен унес, който той нито е разбирал, нито е желаел, изправен за последен път в историята пред нещо съизмеримо със способността му да се удивлява."

"За известно време тези блянове отприщили потока на въображението му; чрез тях той прозирал колко невеществена е действителността, долавял, че скалата на света почива върху крилата на феите."




 Няма да познаете чий профил използвах за тази корица ;)


14 ноември 2012 г.

 В сърцето ми умират хора. Поради стечение на обстоятелствата. Умират, но понякога правят всичко възможно да се върнат отново в живота ми. Толкова ли не могат да разберат, че вече ги няма?