19 декември 2012 г.

qotd:


"Това е хубава палатка- каза Снусмумрик.- Но трябва да се пазим да не харесаме вещите прекалено много. Просто я хвърли. И тигана."
Из "Кометата идва" от Туве Янсон









___________________________

бележка: мисля, че ако Снусмумрик и Ницше можеха да се видят на по едно-две питиета, щяха да си допаднат със сигурност.


11 декември 2012 г.




 Най-обичам като ми заджингълбелят джингълбелите. Да изпадна в инфантилно-имбецилен коледен дебилизъм, да зяпам захласнато накичените украси навсякъде, да се отдам на кич и долнопробен материализъм, да въртя банални коледни филми, с две думи- пълен коледен разврат. Дайте ми на мен най-комерсиалната, санта-кока-колена, светещо-гирляндена, сам-вкъщена, сладкишо-снежна Коледа, и изобщо не ме занимавайте с послания за доброта, смирение, духовност и прочие скучни работи, за които има единайсе други месеца в годината, благодаря. И в тази връзка да добавя:

 Мили Дядо Коледа, дано шейната ти е достатъчно голяма, защото искам:

- нов лаптоп, на който всичко му работи и не забива като му се отворят три програми
- електронен четец с цветен дисплей
- фотоапарат. По възможност розов. Ако няма как- може и обикновен черен. Все ще му свикна
- едромащабна географска карта (поне 1:200 000)
- масичка за закуска в леглото, за да мога да ям в него на воля, да слагам лаптопа на терасата, където да си пия кафето и да зяпам по хорските прозорци
- към горното и един бинокъл, с нощно виждане, ако може
- тълковен речник от най-големия вид
- енциклопедия от най- големия вид
- един огромен шоколад (поне три килограма) с фъстъци, стафиди и фъстъци
- искам да не ме мързи толкова сутрин
- искам морето да е пред блока
- абонаментна карта за масаж
- бяло колело с кошница
- екскурзия до Австралия
- здраве и благоденствие за всички (ето, дори не съм егоист!). Нека и другите имат лаптоп, шоколад и колело!

Поздрави,
Ивз

п.п.
Курабийките ще ги оставя зад вратата. Ракия има в хладилника.




10 декември 2012 г.

"Романът на Лизи" на Стивън Кинг



cover project by me


“There are great drifting theatre curtains in the sky, and they change color as she watches: green goes to purple, purple to vermilion, vermilion to a queer bloody shade of red she cannot name. Russet perhaps comes close, but that isn't it exactly. She thinks no one has ever named the shade she's seeing.”
Резюме:

 Както винаги Кинг населява собствените си Територии и разказва за паметта, лудостта и любовта. За подробности- просто я прочетете, егати!




cover project by me
p.s.
 Явно ми личи, че съм леко изнервена. Това че поствам две корици го затвърждава, но ще ме извините- просто хаоса около мен ме е завлякъл. Случва се.

p.p.s.
 Забравих:
 Бум! Край!

qotd:




"Books are a uniquely portable magic.''

Stephen King