26 април 2013 г.

"Родени да тичат" на Кристофър МакДугъл


cover project by me


  Ще се се сблъскате с племето тараумара, може би най-добрите бегачи в целия свят, ще научите историята на Емил Затопек, наричан Чешкия локомотив, поставил 18 световни рекорда (повярвайте само заради нея си заслужава), ще се запознаете със странния Кабайо Бланко, с най-големия бегач на дълги разстояния в САЩ- Скот Юрек, с двойката Джен Шелтън и Били Барнет- заклети купонджии, чиито подход към бягането се основава на "Бродягите на Дхарма" на Джак Керуак, с Луис Ескобар- бегач и фотограф, с Босия Тед- тип, неспиращ да бърбори, занимаващ с реставрация на въртележки и самонанесъл в къщата на братовчед си, с Арнулфо- един от рарамури, пред който се покланя самия Юрек и с куп други интересни личности. В книгата си МакДугъл предполага- или доказва, в зависимост от собствената ви степен на скептицизъм-, че човек е човек, защото тича. И че не спираме да тичаме, защото остаряваме, а остаряваме, защото спираме да тичаме. Четенето на всичко това е достатъчно, за да ви накара да се почувствате дебел и мързелив, но същевременно е достатъчно вдъхновяващо, за да се замислите къде точно сте заврели анцуга си (изобщо не преувеличавам, аз самата, ден след като прочетох книгата, екипирана в клинче и с шише вода, се тътрех из пътечките на Западния парк, в очакване да постигна дзен). Няма да спойлвам повече. :) 

7 април 2013 г.

Поезията-като-мълчание


cover project by me


  Не знам защо из българските многобройни книжни блогове не се срещат ревюта на поезия. Може би книжните блогъри не четат поезия или има негласно споразумение, че да пишеш за поезия е тъпо, нямам никаква представа. Но пък за сметка на това е пълно с продуктивни поети, които качват собствената си поезия навсякъде, където могат, без никакви притеснения за значимостта и ценността ѝ. Предполагам, че една от причините за това е, че и те избягват да четат поезия. Но тъй като това не е точно книжен блог и тъй като не мисля, че малкото хора, които четат тук заслужават сблъсък с поетичното ми творчество, днешния пост ще бъде на тема "Стихотворенията на Генадий Айги" (предоставени ми от Ники Кротев, за което му благодаря). И тъй като изпитвам неописуем ужас да не заприличам на учителката ми по литература от 11-ти клас госпожа Русева, която мразеше всеки, който има различно мнение и нейния бог се казваше Светлозар Игов (, в което принципно няма нищо лошо, но тя беше фундаменталистка- не съществуваше никой друг освен Него, дори имах съмнения, че спалнята ѝ е украсена с негови снимки, вечер заспива с неговите критики и есета, а през почивните си дни тя, като един истински сталкер, неотлъчно го следи докато Той си купува хляб от кварталната бакалия), и с патос ни обясняваше какво точно е искал да каже автора без дори да си представи, че е възможна друга гледна точка, аз изобщо няма да се впускам в лирични отклонения и графоманска аутопсия на поетичното творчество на Айги. Пък и ще ми отнеме прекалено много време да го направя. Мисля, че си личи, че имам склонност към прекалено дълги изречения, което не мисля, че е плюс за литературни анализи, освен ако не целите по-бързото заспиване на читателя. Накратко (г-жо Русева, ако четете това- веднага изпийте нещо успокоително и не се тревожете за мен- не съм променила мнението си за нищо от онова, за което сме спорили)- в поезията Генадий Айги се преплитат архетипни представи, заклинания, собствени пространства, собствени думи, сънища и мълчание, мълчание навсякъде- направо мълчание на куб. И за да го разберете най-добре, ето ви три случайно избрани стихотворения:

6 април 2013 г.

Това парче кърти, както би се изразил всеки човек в ранния си пубертет (и не само), а Гергиев е ненадминат просто. Тази нощ ще разучавам как се танцува на него. Добре че съседите липсват.
 

3 април 2013 г.

Спагетииии

"Everything you see I owe to spaghetti."

Sophia Loren




 На първи април 1957 г., BBC излъчва триминутен репортаж за брането на спагети в южна Швейцария. Успехът на добрата реколта се дължал на меката зима и отсъствието на спагетения житоядец. Показани са снимки от традиционния фестивал, свързан със спагетобера, както и дискусия за това как да се развъждат спагетите, включително кои сортове дават оптимална дължина. Това е една от най-знаменитите и успешни първоаприлски шеги. Репортажът приключва с уверението на говорителя, че за тези, които обичат спагети, няма нищо по-хубаво от домашно отгледани спагети. Шегата придобива още по-голяма достоверност именно, когато популярният говорител Ричард Димбълби се появява като глас зад кадър.  Димбълби бил институция- ако той е казал нещо, значи то е абсолютната истина и именно този авторитет допринася шегата да получи такъв отклик. В предаването преди това бил излъчен репортаж за състезание по дегустация на вино, след което започнал репортажа за брането на спагети. Димбълби погледнал към камерата и без следа от усмивка казал: "А сега от виното към храната. Завършваме Панорама тази вечер със специален репортаж от Швейцарските Алпи". Репортажа бил пуснат, а след края му Димбълби се появил отново и казал: "Сега ви казваме приятна вечер, на този първи ден от април". Той натъртил на тази финална фраза, но въпреки това малко хора схванали намека. Пък и макаронените изделия не били част от кухнята на средностатистическия англичанин през петдесетте на миналия век: консервираните спагети в доматен сос били екзотичен деликатес.