31 май 2013 г.

За "Трите книги" на Хедер Меспи и самата нея

Habent sua fata libelli


cover project by me
(inspired by A. Kawasaki)


 Стивън Кинг е казал:"Books are a uniquely portable magic" и е прав, защото освен факта, че с помощта на книгата можеш да пътуваш във времето и пространството, да създаваш образи, да изграждаш мечти, реалности, и цели вселени, и да разширяваш хоризонтите и границите си, всяка книга живее собствен живот. Книгата пристига в живота ти, когато сама прецени, че ѝ е дошло времето за това и категорично отказва да те допусне до себе си ако усети, че ти е рано. Чудите се какво имам предвид ли? Веднага ще ви дам пример: "Война и мир" все още ме пренебрегва въпреки няколкото ми настойчиви опита да я прочета. Не ще и това е.
 "Алиса в страната на чудесата" се разкри в пълният си блясък чак като я препрочетох на 16 годишна възраст, след като я бях чела вече два пъти- веднъж на 8 и втори път на 11 години, и почти я бях окачествила като книга, която не си заслужава.
 След няколко години неуспешно издирване на "Полет над кукувиче гнездо" (, защото куп хора ми я бяха препоръчали), тя изненадващо изскочи от една сергия с книги втора ръка, в момент, когато изобщо не я очаквах, но най-подходящия за това, честно.
 Разбира се, това са нищожна част от многото примери, които са ми се случвали в общуването с книгите и съм сигурна, че знаете за какво говоря. Една книга не трябва да се насилва, защото или няма да я разбереш, или по-лошото- ще я разбереш абсолютно погрешно. Тя просто се появява, в най-добрият за това момент, ракурс и осветление- като в най-добрите холивудски филми. Така ми се случи и с "Трите книги" на Хедер Меспи. "Случайно" открих втората част "Билкова отвара и рог от еднорог" (зазяпах се в корицата) и установявайки, че преди нея има друга част, се захванах да чета нея. Още в първата глава ми просветна, че книгата е писана от българин, но тъй като вече бях започнала, пренебрегнах мисълта "българин-фентъзи-да бе" и продължих с четенето. Това го споменавам във връзка с натякванията към Хедер Меспи, че използвала псевдоним, а не реалното си име, които според мен са безпочвени, защото (за съжаление) аз питая огромно недоверие към почти всичко "произведено в България" в сферата на изкуствата, и най-вероятно изобщо нямаше да тръгна да чета книга на Венета Въжарова, както не бих прочела и книга от Генчо Негенцов*. Предубедена съм, признавам. Тепърва ще се поправям в това отношение (, но няма да е лесно).

21 май 2013 г.

Три



 Когато бях малка имахме "Плод-зеленчук" в блока. За незапознатите- така се наричаха магазините, в които продаваха плодове и зеленчукови култури, ужасен кетчуп и нектари в бирени шишета. Продавачката беше една много широка леличка със студено накъдрена прическа, която стоеше на главата ѝ като каска и само крещеше (леличката, не прическата). Веднъж докато чаках на опашката, за да си купя прасковен нектар, една баба ме пререди, но тъй като бях достатъчно малка, за да не ми стиска да направя забележка, си замълчах, но леличката продавачка огласи плод-зеленчука с възмутените си крясъци към бабата, и имайки предвид, че тогава ние, децата, нямахме права като сегашните деца- някой бдителен съсед можеше спокойно да ти зашие шамар ако прецени, че си сгафил, а учителката (както ми се е случвало) да ти удари учебника по главата, защото не си написал домашно за седми пореден път, изобщо децата трябваше да са примерни същества, които нямат лично мнение и тази самоотвержена защита от продавачката ми направи толкова голямо впечатление, че тогава открих, че не винаги нещата са такива каквито изглеждат. След кратък размисъл реших, че леличката крещи постоянно, защото се е родила с една гласна струна повече и изглежда така просто, защото е омагьосана от някоя зла вещица като бабата, която ме пререди, и работи в плод-зеленчука, защото чака своя принц, а принцовете, всеки знае- имат афинитет към ябълки. А единственото място, където можеше да се намерят ябълки по всяко време на годината беше  плод-зеленчука. Това беше и причината вкъщи винаги да има от тях. Може би поради това толкова обичам този плод- отчасти от сантименталност, отчасти от навик, изграден в детството. И затова днес ябълките са основния герой тук. Разбира се, причината, че вече има цъфнали ябълкови дръвчета, също влияе. И бъдете спокойни- няма да тръгна да описвам хранителните стойности и ползи на ябълките или да лозунгирам, че е най-полезния плод- ако държите да се осведомите повече относно фенолите в ябълката, потърсете в Гугъл и няма да се разочаровате.

8 май 2013 г.

"Метро 2033" от Дмитрий Глуховски


cover project by me


  Дмитрий Глуховски е на 18, когато започва да пише "Метро 2033", а през 2002 г. го публикува в сайта си и по този начин го превръща в интерактивен експеримент, който привлича над 3 милиона читатели, които помагат като внасят поправки, дават идеи, обсъждат и изказват мненията си, и това за година и половина прави "Метро 2033" най-обсъжданата книга в руската мрежа.
 Действието се развива в постапокалиптична Москва, в тунелите на най-голямото противоатомно скривалище в света- московското метро, където живеят оцелелите след ядрена катастрофа. Една от причините да седна да препрочета тази книга е, че аз изключително много се кефя на нашенското метро и то е неразделна част от битието ми (междудругото знаете ли, че през 1982 г. един ескалатор в московското метро поради тежестта на пътниците, се чупи и потегля с два пъти по-висока скорост и от това загиват 8 човека, което е добра причина да ползвате стълбите, а не да се бутате по ескалаторите), но силно се съмнявам, че от него може да стане противоядрено убежище, а истинските такива отдавна са превърнати в заведения и ако стане нещо ние няма да имаме шанса дори един лош мутант да убием, та в тази връзка- някой да има чертежи на Ноев ковчег? Макар че изобщо не смятам да се включвам в prepper-движението и да истерясвам като събирам семена, да нося постоянно с мен обемиста сървайвъл раница и противогаз, ежедневно да се мъча с бойни техники и тактики за самоотбрана, да се уча как се строи къща от мечи лайна, нетърпеливо да зяпам в небето очаквайки четирите конника на Апокалипсиса, Гог и Магог, огън и жупел и така нататък* (за подробности гледайте Doomsday Preppers на National Geographic). Пък и според Свидетелите на Йехова избраните оцелели ще са само 144 000 и аз със сигурност не фигурирам между тях. Още повече, не е хубаво да се концентрираш изцяло само в края на света, че гледай какво правят хората- Дейвид Кореш и неговата Клонка Давидова, Храмът на слънцето, Чарлс Менсън и оня кретен, дето пусна зарин в токийското метро. А в крайна сметка досега съм преживяла няколко края на света- то не беше слънчевото затъмнение през 99-та, после края на 2000- ната, когато щяха да се сринат всички компютри, след това края на 20-ти век, а съвсем наскоро мина и 21-ви декември, когато също всичко щеше да приключи, така че видно е, че умея да оцелявам така както съм- с кецове и раница, в която има само шише с вода, слънчеви очила и един тефтер с химикалка. Може би това ме причислява в някаква степен към термина normalcy bias, което е другата крайност, но мисля в момента да не задълбавам в това, защото независимо дали си prepper или не, най-добрия Апокалипсис е този, който се случва на хартия и си играе единствено с въображението ти (или е Брус Уилис в скафандър).Най-малкото заради усещането, което придобиваш след като прочетеш всички подробности. А то е- неописуема радост от живота и това, което те заобикаля. И най-вече от липсата на Апокалипсис. Което "Метро 2033" успява да постигне.
 И така: да продължим с романът на Глуховски. Главният герой Артьом предприема пътуване из метрото, през което се сблъсква с всякакви интересни хора, с множество градски легенди, с фанатизирани общества и всичко това пикантно поръсено с мистицизъм, тук-там с философски изблици и интересен финал.
 Разбира се, има какво още да се желае от книгата (най-дразнещото нещо за мен е факта, че в целия роман няма нито една жена, а секса дори не е мираж- той просто отсъства), но за дебютен роман мисля, че е много добър и недостатъците не са фрапиращи, защото книгата може да се гледа от различни ъгли- някои ще видят отсъствията, а други- присъствията, т.е. двете взаимно се уравновесяват. С една дума- става.



________________________

* не се смейте толкова-дори сър Исак Нютон е вярвал, че краят на света ще дойде към 2060-та, но не се е наемал да прогнозира точната дата.