29 септември 2013 г.

"Времето е най-простото нещо" на Клифърд Саймък


cover project by me


 Наскоро седейки с един приятел в Маймунарника, той инспириран от факта, че една муха направи успешен опит за удавяне в питието му, вдъхновено направи паралел с "Резерватът на талаласъмите" на Клифърд Саймък, където Октомврийската бира на таласъмите не струва нищо ако в нея не паднат достатъчно буболечки и всичките му там нечистотии. Това беше моментът, когато аз прозрях, че не съм чела нищичко на Саймък и още на другия ден започнах гореспоменатия роман. Няколко дена след като бях прочела "Резерватът на таласъмите", "Братството на талисмана", "Търсачи на светове", "Къщата на гагарите", "Големият преден двор" и "Силата на въображението" и бях започнала "Времето е най-простото нещо" и "Децата на нашите деца", междувременно се зачетох в някаква статия за Никола Тесла, в която освен всичко друго, пространно се обсъждаха странностите му. За мое учудване страстта му към билярд и това, че след като прочетял нещо от даден автор, държал да прочете цялото му творчество, бяха окачествени като ексцентрични анормалности, а в Уикипедия дори сочеха това като признак на обсесивно-компулсивно разстройство. Учудване, защото аз споделям абсолютно същите влечения и нямах представа, че са смахнати. Поразмислих до толкова, че още повече започнах да харесвам Тесла, реших, че няма да се откажа от намерението ми някой ден да си направя отделна стая с билярдна маса в нея, пресметнах, че максимум до две седмици ще съм приключила с библиографията на Саймък и, че е излишно да се затормозявам с повече от обсесивно-компулсивното си разстройство. Двете седмици още не са изтекли, но вече мира не ми дава на напиша нещо за Клифърд Саймък. Не мога да твърдя, че "Времето е най-простото нещо" е най-добрият му роман, но е също толкова невероятен като останалите. Защото Саймък е разказвач на приказки.  Приказки, в които няма излишен трагизъм и драматична безизходност, струи оптимизъм, с фокус върху хората, а не върху събитията (както казва самият той). Избрах да представя "Времето е най-простото нещо", защото времето играе много често основна роля в творчеството на Саймък. Главният герой в книгата се казва Шепърд Блейн и е космически изследовател, който пътешества из Космоса не с космически кораб, а чрез ума си, защото е телепат. Блейн работи за корпорацията Фишхуук и всичко е чудесно докато при едно от пътешествията си, едно извънземно не се намества в главата му, и изведнъж се налага да бяга както от работодателя си, така и от предразсъдъците и насилието на масата хора, защото се превръща в опасност. В книгата си Саймък обединява теми като корпоративния контрол, маргинализацията в обществото и социалната стигматизация, фанатизма, но на фона на всичко това- надежда за хората.
 Дори ако трябва да имат нещо Розово в съзнанието си.
 Това е накратко. 

28 септември 2013 г.

qotd: "Date a Girl Who Reads"

 "Четящо момиче" на Иля Репин


 Намери си момиче, което си купува книги вместо дрехи, и в гардероба му няма място, защото е препълнен с книги. Намери си момиче, което има карта за библиотеката още от дванадесетгодишна възраст и списък с книги, които иска да прочете.
 Намери си момиче, което обича да чете. Ще го познаеш по това, че винаги има недочетена книга в чантата си. По това, че с любов разглежда рафтовете в книжарницата и надава тих възглас, когато открие книгата, която търси. Виждаш ли онази странна птица, която души страниците на старата книга в антикварния магазин? Това са те, читателите. Те никога не могат да устоят на изкушението да подушат страниците, особено ако са пожълтели.
 Такова е момичето, което чете, докато чака в кафенето на ъгъла. Ако надзърнеш в чашата ѝ, ще видиш, че не е разбъркала сметаната си, защото вече е погълната от книгата. Потънала е в света, сътворен от автора. Седни до нея. Тя може да те погледне гневно, защото повечето четящи момичета не обичат да бъдат прекъсвани. Попитай я дали книгата ѝ харесва.
 Купи ѝ още едно кафе.
 Кажи ѝ какво мислиш за Мураками в действителност. Проучи дали е успяла да се пребори с първата глава на Властелина. Разбери, че когато казва, че е разбрала „Одисей” на Джеймс Джойс, го прави само за да изглежда интелигентна. Питай я дали харесва Алиса и дали иска да бъде Алиса.
 Лесно е да ходиш с момиче, което чете. Подарявай ѝ книги за рождения ден, за Коледа и за годишнините ви. Дарявай я с думи в стихове и песни. Дай ѝ Неруда, Паунд, Секстън, Къмингс. Покажи ѝ, че знаеш, че думите са любов. Разбери, че тя знае каква е разликата между книгите и действителността, но, ей богу, ще се опита да направи така, че светът ѝ поне малко да заприлича на любимата й книга. И ако успее, вината няма да е твоя.
 Тя просто някак трябва да опита.
 Излъжи я. Щом разбира от синтаксис, ще разбере и необходимостта ти да излъжеш. Зад думите се крият други неща: мотивация, ценности, нюанси, диалог. Заради това няма да свърши светът.
 Разочаровай я. Защото момичето, което обича да чете, знае, че разочарованието винаги води към кулминацията. Защото разбира, че всичко в крайна сметка има край. Че винаги можеш да напишеш продължение. Че можеш да започваш отново и отново и въпреки всичко да бъдеш герой. Че в живота не може без някой и друг злодей.
 Защо да се плашиш от всичко, което не си? Момичетата, които обичат да четат, са наясно, че хората, също като героите, се развиват. С изключение на тези в „Здрач”.
 Щом откриеш момиче, което обича да чете, дръж го здраво. Когато я намериш будна в два през нощта, хлипаща, притиснала книга към гърдите си, направи ѝ чаша чай и я прегърни. Може и да я губиш за по час-два, но тя винаги ще се връща при теб. Ще говори така сякаш героите от книгата са истински, защото за кратко те наистина са такива.
 Ще ѝ предложиш на балон в небето. Или по време на рок концерт. Или така небрежно следващия път като е болна. По скайп.
 Ще се смееш толкова много, че ще се чудиш как така сърцето ти още не се е пръснало и не е оцапало гърдите ти с кръв. Заедно ще пишете историята на живота си, ще имате деца със странни имена и още по-странни вкусове. Тя ще ги запознае с Котарака с шапката и с Аслан и то вероятно в един и същи ден. Ще прекосявате заедно зимните дни на старините си и тя тихичко ще рецитира Кийтс, докато ти изтърсваш снега от обувките си.
 Намери си момиче, което обича да чете, защото го заслужаваш. Заслужаваш момиче, което може да те дари с най-пъстрия живот, който можеш да си представиш. Ако единственото, което си способен да ѝ дадеш в замяна, е скука, монотонни часове и зле скалъпени предложения, то по-добре си стой сам. Ако искаш да получиш целия свят и световете отвъд него, избери момиче, което чете.
 Или още по-добре – избери момиче, което пише.
  
                                                                                                                                   Розмари Уркико

____________________________________

оригинален текст: Date a Girl Who Reads by Rosemarie Urquico

15 септември 2013 г.

D.I.Y. букет от рози



 Учителката на Ел е изключителен педагог с 30-годишен стаж и е невероятен човек. И тъй като е запален турист, планинар и еколог, с Ел решихме вместо да ѝ купуваме готов букет, да ѝ направим такъв, какъвто би ѝ харесал най- много. Днес обикаляхме един час докато съберем подходящите листа, а после седнахме в парка и го сътворихме. В един момент покрай нас стана навалица от момиченца, които се възхищаваха и обсъждаха резултата, неколцина възрастни, които също споделиха адмирациите си и в крайна сметка стояхме още час, за да направим роза и за всяко момиченце. Получи се импровизиран ъуркшоп с есенни листа, един хамстер, смях и бъдещи принцеси. Още един щастлив момент. :)
 Инструкциите за направата на розите може да видите тук. Разликата с нашите рози е, че не сме използвали пръчки, а облепяхме дръжките на готовите рози с хартиено тиксо, по- лесно и по- удобно е, особено ако искаш да направиш букет, за който не са необходими дълги дръжки. Това е, наслаждавайте се на есента! :)

14 септември 2013 г.

"Блестящият свят" на Александър Грин


cover project by me


 "Но покажете ми рисунка на моя свят и аз ще ви обясня целия му сложен шифър."

 Опитвали са се да сравняват Александър Грин с Едгар Алън По или Ернст Хофман, но приликите са повърхностни и ограничени. Александър Грин нито следва някой, нито има свои последователи. Дори жанрът на произведенията му е трудно определим. Понякога ги определят като фантастика, но самият той категорично протестирал срещу това (дори се фръцнал на Юрий Олеша поради тази причина). Може да се каже, че Александър Грин е един дидактичен романтик-реалист. Той не вярва в доброто, той знае, че го има. "Блестящият свят" е първият му роман. и надали ще е достатъчен, за да придобиете добра представа за Грин като автор, но определено не е за изпускане- това е символична сложна приказка с летящ човек, сънища, сбъднати мечти, чудеса и шокиращ финал. Изобщо, приятна книга.

12 септември 2013 г.

За сиренето, лисиците и всичко останало


 Онзи ден с един приятел си спретнахме киновечер. Той осигури напитките, а аз храната. И зяпайки Painted Skin: The Resurrection докато опустошавахме салатата от домати със сирене мое производство (по-известно под наименованието дадено му от Ел- сирене Рабър), неусетно обсъдихме филма, започвайки от демоните лисици в Китай, прехвърлихме се на корейските кумихо и китсунетата в Япония, които толкова много си приличат, съсредоточихме се за известно време върху архетипа на хитреца (известен и като трикстър), който често е символизиран от лисицата, приятеля ми разказа за Тевмеската лисица от "Метаморфозите" на Овидий, прехвърлихме се върху лисицата на Малкия принц и заспорихме кой е написал баснята за лисицата и сиренето- Езоп или Лафонтен (разбира се, че аз бях правата- Езоп е съчинителя на тази история, а Лафонтен я е преразказал). И така филма и сиренето бяха основните причини киновечерта да се преобразува във философски надприказвания с голям его-примес, в опит да блеснем с познанията си и умението да вадим изключително интересни и впечатляващи изводи. В крайна сметка стигнахме до следните заключения:
- в баснята за лисицата и гарвана положителния герой е сиренето
- никоя себеуважаваща се лисица няма да предпочете бучка сирене пред един свеж гарван
- ако можем да измислим най-малко две причини защо му е нужно на Малкия принц да опитоми Лисица, не можахме да се справим с откриването на нито една такава по въпроса защо ѝ е на Лисицата Малък принц
- и колко пък лисици ще се впечатлят от една роза, м?
- Лиско от "Приключенията на Лиско" на Борис Априлов е един от най-яките персонажи в детската литература и по някакъв начин трябва да стане световноизвестен като Пипи Дългото чорапче
- на последният принадлежи знаменитият цитат "Трийсет дни можеш да бъдеш примерен, но трийсет и един- това е невъзможно. Трийсет и един ден никой не може да бъде послушен, колкото и послушен да е той!". Което на свой ред доказва, че Лиско е типичен трикстър. И че най-лесно е да си послушен през февруари.
- има нещо гнило в Дания
- обичам трикстърите
- приятелят ме убеди, че рецептата за сиренето трябва да бъде споделена докато дояждаше останалото такова от хладилника
 Ами добре.

11 септември 2013 г.

"Улица Консервна" и "Благодатният четвъртък" на Джон Стайнбек


cover project by me


 Стайнбек може да бъде по-близо до един поет (макар и в проза), отколкото всеки друг американски писател, пръквал се някога.

"Как е възможно да се опишат такива, каквито са, и поемата, и смрадта, и проскърцващите звуци, особената светлина и песента, навикът и мечтата? Когато човек събира морски животинки, среща едни плоски червейчета, толкова нежни, че е почти невъзможно да ги хванеш цели — докоснеш ли ги, разкапват се на парченца. Трябва да ги оставиш сами да се източат и по своя воля да пропълзят върху острието на ножа и чак тогава предпазливо да ги пуснеш в стъкленицата с морска вода. И може би точно така трябва да се напише и тази книга -  да се отворят страниците и да се оставят различните истории сами да изпълзят по тях. "

 Стайнбек прави точно това.
 Бих искала да знам как да ви предам, че е важно да прочетете тази книга и че мисля, че това ще промени живота ви към по-добро. Мога да ви кажа, че "Улица Консервна" е една от любимите ми книги, но това вероятно няма да проработи, защото повечето хора, които ме познават твърдят, че съм куку. Какво ще кажете за информацията, че има цяла глава за един лалугер? Не? Да не би да мразите животните, а? Е, намират се и хора. Мак и момчетата от приют "Палас", Док от Източната биологична лаборатория- основния източник на култура, благотворителност и помощ за всички обитатели на улица "Консервна" и поради което обичан безпрекословно от тях, оранжевокосата съдържателка на публичен дом Дора, която изплаща сметките на много семейства по време на Голямата депресия и се грижи заедно с нейните момичета за всички засегнати при епидемията от инфлуенца, Ли Чун- собственика на бакалията, в която има всичко, умствено увредения Франки, който е пренебрегван от майка си, семейство Малой, което живее в изхвърлен парен котел и Анри художника, за чиито артистични способности никой не е сигурен, но всички са съгласни, че лодката, която строи горе в гората (,защото всъщност го е страх от морето) е ненадмината.
 Може да прозвучи като клише от евтино розово романче, но "Улица Консервна" заема специално място в сърцето ми, защото е толкова светла и слънчева, че ме прави щастлива. Има много печални неща в нея- самоубийство с отрова за плъхове, съкрушен лалугер, тъжно момче, мъртво момиче- но дори в тъгата има цялостно чувство на щастие и усещане, че всичко ще бъде наред. Трудно е да се обясни. Най-добре прочетете книгата и разберете сами за себе си. А за цялостно разбиране, не забравяйте да прочетете и продължението на "Улица Консервна"- "Благодатния четвъртък". Хората са същите (с някои липси и с някои нови попълнения) и единствено ще кажа, че е най-добрият любовен роман, който съм чела, а любимата ми глава се казва "В действителността е пробита дупка, през която, ако поискаме, можем да надникнем". И така.