28 януари 2015 г.

"Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз


cover project by me

 Не бях сигурна дали искам да прочета тази книга. Заглавието звучи тъпо и съм чела няколко книги, решени изцяло под формата на писма, бележки или мейли и не бях особено впечатлена. На това отгоре авторството е комбинация между леля и племеница, което изобщо не звучеше обещаващо. Но като по чудо "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" успя да ми предложи добре завършени образи, макар и стереотипни, адекватно чувство за историческо време и географско място, някои наистина вдъхновяващи истории, интелигентни разговори, иронични флиртове и сладурска, макар и предсказуема любовна история. Сигурна съм, че по-голямата част от вас, които четат това в момента, са любители на книгите. Библиофили. Книжни плъхове. Читатели. А нещото, което всички книжни наркомани обожават повече от всичко (с изключение на безплатни книги), когато четат книга за пръв път е, когато отвориш една книга и да откриеш, че други хора, също отваряйки други книги, ги откриват и започват да ги обичат. Нещо като среща със сродна душа, но под формата на книга, която също много добре разбира как книгите са нещо смайващо дълбоко. "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" дава това нещо (именно заради това "Книжарничката на острова" бива препоръчана като подобна на тази книга).

23 януари 2015 г.

"Доктор Сън" на Стивън Кинг


cover project by me

 Като бях на тринайсет прочетох за първи път "Сияние". Когато Дани за втори път влиза в стая 217, аз затръшнах книгата и я пъхнах по най-бързия начин в камерата на хладилника. След пет дни майка ми я откри и се разрази небивал скандал, след който я извадих и размразих. Малко над 20 години по-късно и безброй книги на Кинг, за мен беше удоволствие да разбера продължението, очаквайки перфектен завършек на ужасяващата история. Но както казва самият Стивън Кинг, този роман не е написан от онзи автор, който е написал "Сияние", а по-възрастна и по-опитна версия на същия човек. Ако сте читател на Кинг от толкова години, колкото и аз, със сигурност сте забелязали, че стилът му се е променил осезателно през последните години. Знам, че точно сега куп фенове на ранния Кинг ще се раздподскачат и веднага ще започнат да хейтят, и да искат Краля на ужаса да ги ужаси както някога, но аз лично съм доволна от Стивън Кинг 2.0. Той пише с много по-голяма дълбочина, по-завладяващо и с по-голямо разбиране към човешките емоции (разбира се и в този период има слаби неща- "Под купола", например, е просто една евтина имитация на Стивън Кинг). За съжаление обаче "Доктор Сън" не ме впечатли. Започва адски добре. Историята се развиваше интензивно и не можех да пусна книгата с часове. Но в един момент всичко дерайлира. Лошите са толкова нелепи, че дори не можаха да ме уплашат. А добрите са толкова силни, че нямаше как да се притесня за тях. Рядко ми се е случвало да попадна на толкова скучна битка между доброто и злото. Дани Торънс заслужаваше по-добра история. Е, разбира се, няма да стигна толкова далече, че да определя "Доктор Сън" като лоша книга. Бих я квалифицирала към дъното на неговата библиография- не е лоша книга, но е много слаба по отношение на творчеството на Кинг. Ако сте чели "Сияние" си дължите да прочетете "Доктор Сън". Само не очаквайте Дани да бъде същото момченце или Стивън Кинг да е същия автор. Сигурна съм, че в момента поне няколко човека са готови да ме питат:"В крайна сметка какво се случва с Дани?". Той пораства и се жени Чарли Макджий от "Подпалвачката" и имат невероятни деца. Шегувам се. В анонса на книгата е казано всичко, което трябва да се знае. Другото са спойлери. Приятно четене.