29 ноември 2011 г.

съобщение. изтощение. вцепенение. блуждение. вдъхновение. превръщение. не- угризение. изумение. извращение. падение. заключение.

27 ноември 2011 г.

❒ Single ❒ Married ❒ Divorced ✔ In a relationship with Nutella

Soundgarden - Boot Camp

I must obey the rules
I must be tame and cool
No staring at the clouds
I must stay on the ground
In clusters of the mice
... The smoke is in our eyes
Like babies on display
Like angels in a cage
I must be pure and true
I must contain my views
There must be something else
There must be something good
Far away...

23 ноември 2011 г.


New Public Library “Otets Paisiy”

Реализиран проект на studio 8 ½

Like dandelion dust.

Mare Nubium

Dali and "Alice's Adventures in Wonderland"

Like dandelion dust.

Charles Bukowski- Two Letters

To his publisher, John Martin (of Black Sparrow Press)


Hello John:
Thanks for the good letter. I don't think it hurts, sometimes, to remember where you came from. You know the places where I came from. Even the people who try to write about that or make films about it, they don't get it right. They call it "9 to 5." It's never 9 to 5, there's no free lunch break at those places, in fact, at many of them in order to keep your job you don't take lunch. Then there's OVERTIME and the books never seem to get the overtime right and if you complain about that, there's another sucker to take your place.
You know my old saying, "Slavery was never abolished, it was only extended to include all the colors."
And what hurts is the steadily diminishing humanity of those fighting to hold jobs they don't want but fear the alternative worse. People simply empty out. They are bodies with fearful and obedient minds. The color leaves the eye. The voice becomes ugly. And the body. The hair. The fingernails. The shoes. Everything does.
As a young man I could not believe that people could give their lives over to those conditions. As an old man, I still can't believe it. What do they do it for? Sex? TV? An automobile on monthly payments? Or children? Children who are just going to do the same things that they did?
Early on, when I was quite young and going from job to job I was foolish enough to sometimes speak to my fellow workers: "Hey, the boss can come in here at any moment and lay all of us off, just like that, don't you realize that?"
They would just look at me. I was posing something that they didn't want to enter their minds.
Now in industry, there are vast layoffs (steel mills dead, technical changes in other factors of the work place). They are layed off by the hundreds of thousands and their faces are stunned:
"I put in 35 years . . . "
"It ain't right . . . "
"I don't know what to do . . . "
They never pay the slaves enough so they can get free, just enough so they can stay alive and come back to work. I could see all this. Why couldn't they? I figured the park bench was just as good or being a barfly was just as good. Why not get there first before they put me there? Why wait?
I just wrote in disgust against it all, it was a relief to get the shit out of my system. And now that I'm here, a so-called professional writer, after giving the first 50 years away, I've found out that there are other disgusts beyond the system. . .
I remember once, working as a packer in this lighting fixture company, one of the packers suddenly said: "I'll never be free!"
One of the bosses was walking by (his name was Morrie) and he let out this delicious cackle of a laugh, enjoying the fact that this fellow was trapped for life.
So, the luck I finally had in getting out of those places, no matter how long it took, has given me a kind of joy, the jolly joy of the miracle. I now write from an old mind and an old body, long beyond the time when most men would ever think of continuing such a thing, but since I started so late I owe it to myself to continue, and when the words begin to falter and I must be helped up stairways and I can no longer tell a bluebird from a paperclip, I still feel that something in me is going to remember (no matter how far I'm gone) how I've come through the murder and the mess and the moil, to at least a generous way to die.
To not to have entirely wasted one's life seems to be a worthy accomplishment, if only for myself.

yr boy,


To William Packard, Editor of New York Quarterly

4/17/92 12:15 AM

Hello Wm Packard:
Huh. Listen, I know that you can never print all the accepted poems on your backlog. First, it would freak all the good souls of the universe. And, second, there are other writers. Huh.
Yet, I can't resist, in spite of knowing all this, sending you a shit-balloon poem that might explode into the multi-faced reign of ultimate godliness. Huh. Huh, huh?
Still, some concern on "dumb night", for such a poem is considered anti-social enlightenment . . . such as a drunk vapid woman? Impossible and unfair. There are no longer any drunken sluts. There are only stupid, mean white men. There are no vicious homosexuals or lesbians or bisexuals. And there are no longer any stupid, mean black men. Although there might be some stupid, mean yellow men or brown men, depending upon the political climate and the local of the moment. Each only deserves attack and derision in direct relationship to any force they might apply to our survival. Most successful commercial writers know what to attack and when. And even the Artsy-Fartsies who are touched upon with the Nobel and Pulitzer prizes, they too are screened for any dangerous signals of individuality. But how about . . . ? you say. How about them? They too sucked to the signal of the moment, the edict, the on-coming demand of thought control. They were only the forerunners of the obvious.
But getting back to small matters, it has always been curious to me that my writing has been attacked for portraying others as I have seen them, but my writing has never been criticized when I ended up as the jacknape. This could be art, they say, he is calling himself a fucking fool. They like that, it takes the heat off of their frightened asses.
We are living in a terrible climate now. Everybody is waiting to be insulted. I think that I believe more than almost anybody in the right to be whatever you want to be. In fact, I have probably worked more directly from that premise than most and have en ded up in any number of hells for doing so. But I did this from a singular stance, most alone, and not buddied up by a jolly group in safe chorus.
So often now, it is not so much a group demanding their rights as it is a group wanting more than their rights, it is almost a tribal on-surging, subconsciously or perhaps even consciously wanting to be top dog and screw all else. Also, there are those within each group who are simply psychotics who want to be seen and heard in parades or any other damned place or time.
As a writer, one must write what one sees and feels regardless of the consequences. In fact, the more the consequences the more one is goaded into going for it. Some call it madness, I call it near-truth. You know, there is nothing more entertaining, funnier than near-truth because you see it, read it so seldom. It hits you with a refreshing blast, it runs up the arms, into the head, it gets giddy, god damn, god damn, so rare, so lovely. I saw some of it in Celine, in Dostoevsky, in Hamsun, I started laughing as I read them, it was such a joy
In our age, the only safe target for the writer is the white heterosexual male. You can make him a murderer, a child-rapist, a motherfucker. Nobody protests. Not even the white heterosexual male. He's used to it. Also, things like "White men can't dance," "White men can't jump," "White men have no sense of rhythm", etc.. What is happening here might be a near-truth, still it is mostly mouthed by white women and promoted by white men in the media. Am I racist? Tell me, how many non-whites have you had in your home or in your room lately?
Well, we go on and on. Probably a certain psychosis working here. I hope so. It seems to give one an edge in the working place. Still the poem "dumb night' got me to thinking about this and about the reaction you'd get if you published it. Yet, many of us have had nights like this one. It's just a place within a place, something that explodes into the air, and for all its grossness there is a certain demented glamour of two people trapped together in a world that has never worked for them and never will. There is no insult to man or woman intended but if there is some insult there, then fine, it belongs.
Well, I'm drinking, have been or wouldn't have gone on so long. Basically, only want to say that at this time it is tough for the writer who wants to put it down as it is, or was. The 90's have far more strictures than the 50's ever had. We've gone back, not so much in how we think but in what we can say. Each Age has borne its own contriticions [?contradictions] but the end of the 20th century is a particularly sad one. We've lost our guts, our gamble, our heart. Listen, believe me, when we say it and say it true, the women will love it, the blacks, the browns, the yellows, the greens, the reds and the purples will love it, and the homosexuals and the lesbians and all the in between will love it. Let's not crap ourselves, we are different but we are one. We bring death to each other and death brings it to us. Did you ever see that flattened cat on the freeway as you drove by at 70 m.p.h.? That's us, baby. And I scream to the skies that there should be no way, no word, no limit. Just a roll of the dice, the tilting of the dark white light and the ability to laugh, a few times, at what has trapped us like this.


[These letters are included in the third volume of the letters of Charles Bukowski, edited by Seamus Cooney, from Black Sparrow Press, 1999.]

Източник: http://homepages.wmich.edu

върнах се от не- знам- колко- часово висене, обикаляне, кибичене и празнословене в МВР- болница. Същата изглежда като стара, изхабена и древна грохнала фабрика (или индустриален склад), която е скуотната от неколцина лекари и медицински сестри. За да ти обърнат внимание трябва или чакаш с часове, зяпайки пустите коридори, разнообразявани от време на време от някой преминаващ арестант, правещ акроб...атични номера с китките си, за да скрие белезниците, или да се изхитриш да изпаднеш в предсмъртна агония, но при втория вариант не е сигурно дали ще те забележат ако си в коридора- по- добре е да влетиш в кабинет и да се тръшнеш, но преди това е нужно внимателно да проучиш в кой кабинет да влезеш, за да не се окаже празен и никой да не оцени агонията. По изказване на санитарка, в неврологичното отделение отговаря само една сестра за целия етаж. И в същата тая болница на вратата на спешното отделение стои подписка срещу сливането ѝ с Военна болница, защото според тях "болниците са храм на здравето".
На ухо гурме готвачката Ивон Шушон Филодендрон Кардамон Естрагон ми сподели, че за вечеря ще поднесат фюжън пълнени чушки с ориз, босилек и риган със сос айоли, дип с карамелизиран лук, колсло с домати и цитрусов дресинг, кайсиево конфи, тракийско каберне совиньон и още работи каза, но забравих.

The Scar Project

Breast Cancer Is Not A Pink Ribbon.


“Alice” by Ken Wong
qotd: "– Върни се! – викна подире є Гъсеницата. – Имам да ти казвам нещо много важно!
Е, това определено звучеше по-обещаващо. Алиса се върна.
– Сдържай си нервите! – рече Гъсеницата.
– Това ли беше? – Алиса с голяма мъка успя да преглътне гнева си.
– Не – отвърна Гъсеницата.
... Алиса реши, че би могла да почака – и без това нямаше какво да прави, пък и в крайна сметка току-виж Гъсеницата наистина вземе, че каже нещо умно. Да, но тя само си мълчеше и си смучеше наргилето. Ала най-накрая го измъкна от устата си и рече:
– Значи, казваш, променила си се, а?"

Луис Карол
"Алиса в Страната на чудесата"
A monk came to Shuzan and asked, "Please play me a tune on stringless harp."
The master was quiet for some little while, and said, "Do you hear it?"
"No, I do not hear it."
"Why," said the master, "did you not ask louder?"
Трябвало било да мислим с общи понятия, а не да се задълбаваме в подробности. Но понякога, да не кажа често, детайлите са важни. Един приятел има котка на име Бъстър. Днес по скайпа ми вика- Ивоне, знаеш ли к'во? Викам, не знам, но имам шестото чувство, че ще ми кажеш. Бъстър, вика, се окоти.

Тъгъдък- тъгъдък

Pa' Bailar

What We See vs. What Kids See

снимка от 9gag.com
You're my favorite distraction.

8 ноември 2011 г.

dreaming mirror 05

сънувах, че съм в лудница и един китайски евнух иска да ми направи лоботомия в някаква баня с ужасни убито сини плочки, Франсис Фармър (1) и Зелда Сеър (2) стояха над мен и спореха за плюсовете и минусите на лоботомията при репаративната терапия, на стената висеше голям принт със скалата на Кинси, а на пейка седяха другите, на които щяха да им правят лоботомия като всеки имаше табелка на врата, на която пишеше причината- "хомосексуален", "трансджендър", "интерсексуален", "куиър", "пансексуален", "трансексуален", а аз нямах табелка и бях супер възмутена, че ще ме превръщат в зеленчук без да имам табелка, и се разкрещях на евнуха, че не ща да ме кастрира интелектуално и емоционално, и кой му е разрешил  да решава живота на другите, които изобщо нямат нужда от подобна интервенция, после се развиках и на чакащите, че са пълни идиоти ако дават да правят подобни неща с тях, Зелда се смееше високо, тоя, на който пишеше, че е "куиър" се развика, че е Пиер Абелар (3) и никой не може да му държи такъв тон, аз станах от стола и излязох, и се озовах в шейкърска (4) къща, започнах да търся изхода, защото знаех, че има два, и същевременно исках да видя дали няма да намеря Исак Нютон Янгс (5), за да се запозная с него, разминавах се с шейкъри по коридорите, които бяха облечени като амиши (6), стигнах до една врата, на която пишеше с големи букви "майтхуна", стори ми се странно, че при шейкърите съществува тантрическа практика и надниках да видя, вътре на възглавничка седеше някакъв дядко, питах го какво правят тук, а той ми отговори, че обуздават сексуалната енергия, която е огромна част от енергията на всеки, и никой не може да постигне духовно усъвършенстване без да може да я запази, а секса е духовна практика, която обединява енергията, на тавана в стаята пълзяха две костенурки, през прозореца се виждаше необятна искрящо зелена поляна и синьо небе, казах че искам да изляза навън, но не мога да намеря изхода, а дядкото ми обясни, че нито духа, нито материята са ефективни, ако не са в хармония, и само ако имаме тази трансформация, умствения, символичен и физичен акт е свещен, и винаги мога да намеря друг изход, и ми посочи прозореца, аз го отворих и скочих на поляната, тревата беше мека като плюшена играчка, с върбинка, пълзящ очиболец, шапиче и котешка стъпка (7), а в небето имаше бели купести облаци.


1- американска актриса (1913- 1970), вж. филма "Frances" с Джесика Ланг и песента "Frances Farmer Will Have Her Revenge on Seattle" на Нирвана
2- съпругата на Ф. Скот Фицджералд
3- средновековен френски схоластичен философ, теолог и виден специалист по логика, легендарен с любовната си история с Елоиза, заради която е кастриран от чичо ѝ, любим цитат: “Assiduous and frequent questioning is indeed the first key to wisdom... for by doubting we come to inquiry; through inquiring we perceive the truth...”
4- шейкърите са членове на Обединеното общество на вярващите във втората поява на Христос, секта, израснала на християнска основа и наричащи себе си също Църква на хилядолетието. Името шейкъри произлиза от клатенето и тръскането им по време на религиозните служби. Едни от първите групи, виждащи Бог като двойственост, съдържаща Баща и Майка, вярвали са в равенството на половете, перфекционизма във всичко и въздържание дори в брака, поради което вече са почти изчезнали- при последното преброяване тази година е имало само трима. В общи линии са сексуално подтиснати ексцентрици, които правят невероятни мебели. Не ги бъркайте с индийската шейкър църква.
5- вярващ шейкър, гений на механиката, шивач, часовникар, преподавател, поет, зидар, счетоводител, дърводелец, ковач, музикант, певец, водил усърдно дневници и събирал стриктно документи, от които са оцелели над 4000 страници за почти 60 години, които представляват значителна историческа документация за града на Янгс- Ню Лебанон и пътешествията му по другите шейкърски общности. Изобщо интересна личност.
6- християнска религиозна група, разклонение на швейцарските менонити, известни с простия си живот и отвращението им към всичко модерно и технологично (те не ползват дори копчета, егати), смятат , че децата им не се нуждаят от образование, по-високо от основното и ги обучават сами до 14-годишна възраст, често не регистрират нито бракосъчетанията, нито ражданията, не плащат здравни и социални осигуровки и не желаят помощи от държавата, защото твърдят че общността е тяхната осигуровка за помощ при болест и старост. Подвизават се само в САЩ.
7- билки, вж. bilki.bg, трябва да ги има всичките.

6 ноември 2011 г.

Midnight in Paris

"Ernest Hemingway: All men fear death. It's a natural fear that consumes us all. We fear death because we feel that we haven't loved well enough or loved at all, which ultimately are one and the same. However, when you make love with a truly great woman, one that deserves the utmost respect in this world and one that makes you feel truly powerful, that fear of death completely disappears. Because when you are sharing your body and heart with a great woman the world fades away. You two are the only ones in the entire universe. You conquer what most lesser men have never conquered before, you have conquered a great woman's heart, the most vulnerable thing she can offer to another. Death no longer lingers in the mind. Fear no longer clouds your heart. Only passion for living, and for loving, become your sole reality. This is no easy task for it takes insurmountable courage. But remember this, for that moment when you are making love with a woman of true greatness you will feel immortal."

Ех, този Уди Алън. Да е жив и здрав човекът още дълго време, за да прави хубави филми и да свири на кларинет. Преди доста време се отказах да гледам филмите му, защото той е единственият, който в продължение на 30 години снима един и същи филм. Но този филм е разкошен, много спокоен, много хубав и замечтан. За актьорите да не говорим.

Ейдриън Броуди като Салвадор Дали просто кърти мивки.

4 ноември 2011 г.

Шанди, оплакваш се, че всички жени са тъпи кучки, глупачки, празноглави блондинки и мръсници? Просто имаш странен вкус и подозрителен социален кръг. И се замисли, че ако си красив, умен и забавен, но нямаш гадже, е време да преосмислиш дали да вярваш все още на майка си, че си красив, умен и забавен.

3 ноември 2011 г.

сънувах първият си котарак. беше облечен в жълта балетна рокличка и заедно с някакви малки момиченца, и те в жълто, играеше балет...