„Паметта на Истанбул" от Ахмед Юмит

qotd: "– Върни се! – викна подире є Гъсеницата. – Имам да ти казвам нещо много важно!
Е, това определено звучеше по-обещаващо. Алиса се върна.
– Сдържай си нервите! – рече Гъсеницата.
– Това ли беше? – Алиса с голяма мъка успя да преглътне гнева си.
– Не – отвърна Гъсеницата.
... Алиса реши, че би могла да почака – и без това нямаше какво да прави, пък и в крайна сметка току-виж Гъсеницата наистина вземе, че каже нещо умно. Да, но тя само си мълчеше и си смучеше наргилето. Ала най-накрая го измъкна от устата си и рече:
– Значи, казваш, променила си се, а?"

Луис Карол
"Алиса в Страната на чудесата"

______________________________________________

A monk came to Shuzan and asked, "Please play me a tune on stringless harp."
The master was quiet for some little while, and said, "Do you hear it?"
"No, I do not hear it."
"Why," said the master, "did you not ask louder?"