Земя на облаци

 Когато е била малка най- добрите приятели на Миу били плюшено куче с едно око от копче, кукла с редовно падащи и съответно губещи се крайници, бивша Червена шапчица, и гумен палячо, който пищял като му стиснеш корема. Във втори клас за известно време била най- добра приятелка със съученичката си Ани, докато Ани не я бутнала от голямата катерушка, защото Миу била подстригала куклата й. Плюшеното куче въпреки едноочието си било свиреп и неизразимо силен мъжкар, абсолютно предан на Миу, който само чакал сгоден момент, за да разпарчетьоса на ситни, дребни късчета всички, които някога са я обидили по някакъв начин (Ани била към края на списъка), и се казвал Алиса. Бившата Червена шапчица била най- добрата кукла със невероятно ексцентрична прическа направена собсвеноръчно от Миу и с неизброимо-колко-множествено-личностно разстройство- двайсе и пет сантиметровото й тяло събирало над петдесе различни личности, всяка от които се появявала, когато й скимне- имало продавачка в супер, космонавт, учителка в детска градина, фея, няколко индианци, дядо разказвач на приказки, вещица, един дъб, медицинска сестра и дори самия Карлсон, който за късмет се появил точно след като Миу прочела едноименната книга на Астрид Линдгрен- представяш ли си да се е бил появил преди да прочете всичко за него, колко конфузно щеше да стане. Миу имала основателните съмнения, че личностите са много повече от петдесе, но никога не си поставила за цел да ги преброи, така че тази цифра е използвана само заради факта, че е необходимо да се каже някаква цифра. Поради тази причина куклата нямало как да се казва само с едно име, някои личности, особено един от индианците- Средното Мече (на индиански- Нинтропан Хлейдноточе, брат на Нинтропан Хомошче и Нинтропан Хауейче, съответно Голямото Мече и Малкото Мече) и една пощальонка на име Липка, много държали на собствените си имена и било неучтиво някак си да им натрапваш друго. Гуменият палячо се казвал Ичо (съкратено от Играчко) Херцлих Вилкомен. Той бил донесен от другия край на света от майката на Миу, от страната Германия, която била толкова далече, колкото са облаците, бил със зелена дрешка с червени копчета (гумени), зелена конусообразна шапка с бяло топче отгоре (гумени), червен нос и големи очи (гумени), а пискалото, с което пищял като му стиснеш корема било на дясното му стъпало. Докато майка й била в далечната и тайнствена Германия, където се раждат толкова красиви и гумени палячовци, Миу била на отглеждане при баба си и дядо си, където дядо й пеел, а баба й разказвала за вълшебни растения, самодиви, омагьосани чешми и как се прави качамак, а Миу слушала и разлиствала българо-немския речник, който четяла майка й преди да замине и който същата била забравила. Миу много се притеснявала, че без речник майка й няма да може да направи нищо в Германия, няма да може да си купи нищо за ядене, ще трябва да яде само облаци, защото те са безплатни (и в Германия можеш да си вземеш един само като се протегнеш) и още по- лошото- няма да може да купи нищо за подарък на Миу и толкова ще се притесни, че ще трябва да остане неизвестно колко време там докато научи езика, за да изненада дъщеря си. За Миу подаръка изобщо не бил важен, но тайничко се надявала, че германците разбират какво искаш, когато им посочиш с пръст. В крайна сметка се оказало, че германците наистина разбират като им посочиш с пръст, защото изненадата бил Ичо, който заслужил фамилията си заради българо-немския речник- първият израз в него бил "херцлих вилкомен", който звучал на Миу ужасно прекраснически и прекрасно ужаснически отивал на палячото. Ичо бил пътешественика в групата, той постоянно пътувал докато всички спяли и после разказвал пътешествията си. Вече бил ходил в Китай, Арктика, амазонската джунгла, Монголия, Австралия, Марианската падина и къде ли още не. Интересна подробност, над която Миу не се замисляла въобще е, че Ичо явно пътувал и във времето, защото като бил в Китай на власт била императрица Зелена Фрезия, в Северна Америка индианците все още ловували бизони и връзвали мрънкащите белокожи на кола на мъчението, в Сахара препускали праисторически огромни костенурки от вида шипоноса брахиоптерикса, а в Арктика имало междугалактически космодрум, на който се намирала най- голямата сладкарница на земята, в която всяко извънземно се бутало да влезе, за да опита течния шоколад, а децата влизали с предимство и не плащали нищо, дори и да изядат сто течни шоколада. Ичо бил най- добрия приятел на Алиса (след Миу, разбира се) и бил влюбен в една от личностите на куклата, Малвина, която била актриса, имала малко пуделче на име Бижу (пуделчето по принуда се превъплащавало в тялото на Алиса, но само от време на време) и Ичо й бил обещал да й донесе най- красивото цвете на земята, което растяло на най-високата планина, по най-стръмните скали и трябвало да се катериш по тях със зимен кожух, за да не настинеш, и с въже, за да не паднеш и да се размажеш като плюнка долу, както ставало с доматите с ориз, които Миу хвърляла от балкона, защото хич не обичала да ги яде, но майка й се карала като се върне от работа и открие, че не ги яла. За последно Миу видяла Ичо как отпътувал с една вълна в Черно море докато тя се плискала и тренирала кълбо във вода докато родителите й се пържели под яркото юнско слънце на брега, възползвайки се от годишната си отпуска. Въпреки че Миу се скъсала да го вика и направила опит да го върне с риск да се удави, Ичо бил непоколебим- продължил поредното си пътешествие, може би до Хималаите, или до Ничия земя, кой знае, той никога не казвал предварително къде отива, чак като се върнел разказвал. Малвина не се появила повече, а останалите личности изявили желание да се отдадат на размисъл в гардероба на спокойствие, за да не я притесняват докато се върне палячото. Алиса останал на денонощен пост на дивана в случай, че Ичо се върне и няма кой да му отвори външната врата. Според Миу Алиса все още стои там и чака. Днес докато пазарувахме в магазина, Миу видя същата Ани и се сети да ми разкаже всичко това.

 Може би е хубаво да взема кучешка каишка, от ония яките, с медальонче във форма на кокалче, на което пише името на кучето и да го дам на Миу, за да го подари на Алиса. Сигурно ще се зарадва.