Остров

  Мрачна съзерцателна притча, на която не й липсва иронично остроумие, за едно пътуване на вината, изкуплението и вярата. Един човек, знаещ греха си и изкупващ го цял живот (явно е любима тема в руската класика). Човек, който следва своя път, а той по някакъв начин  се оказва не църковен, а божий (чували ли сте думата "юродив"? Юродивостта има своите паралели при суфите маламати, авадхута в индуизма и адептите на лудата мъдрост, които се срещат освен в православието, и в католицизма (вж. свети Франциск от Асизи), в Санатана Дхарма, Тантра, Ваджраяна, Дзен и Бонпо даоизма, и често е очевидна в човешката духовна универсалност като шаманизма (и е Таро архетипа на Глупака). Добре де, спирам!). И точно преди да умре разбира, че грехът му не е толкова огромен и непростим, но осъзнава, че на плещите му лежат не само личните му грехове и търсенето на изкупление продължава до края на живота му. Друг човек, който не го понася, но в крайна сметка плаче за него. И още един, който отглежда кокошка в стаята си и е особено привързан към юргана си. Всъщност в този филм главният герой е самият Бог. Бог явяващ се в три проявления, три дискурса и три възгледа: Бог на Анатолий, Бог на Йов и Бог на Филарет. И във "Остров" не търсете екшън- търсете прозрение.












изображение: тук