dreaming mirror 06

 

сънувах, че съм тъмен дъждовен облак. посред нощ се носех над улиците по посока към морето. летях над един мост, видях как някой стои долу и гледа към пресъхналата река и това бях аз. бях ужасно жадна, а нямаше вода и погледнах към мен- към облака, и завалях, докато реката се напълни, но не пих, а тръгнах да тичам след облака. като стигнах до морето от мен беше останало съвсем малко и се извалях в него и се слях със себе си, когато се гмурнах след облака в морето, около мен плуваха безброй светещи мънички медузи хидроиди* и пееха бръмчейки, аз се носех сред тях към някакво островче, на което имаше само едно огромно тисово дърво, като стигнах там излязох на брега, а под дървото стояха две огромни галапагоски костенурки и спореха на колко години е тиса, като двете мнения бяха 4 892 и 4897, според мен беше пълна глупост да се карат за някакви си пет години на фона на останалите четири хиляди и тогава тиса каза, че няма значение и че безсмъртието е въпрос на личен избор, костенурката отляво се възмути и каза, че хората нямат склонност към този избор, а другата заяви, че може би просто не са осъзнали това, дървото каза, че нищо не е скрито и отговора е пред очите им и че при хората има само един вид безсмъртни клетки, аз учудено възкликнах "ама това са раковите клетки!", а дясната костенурка ми каза, че функцията на всяка клетка се управлява от мозъка и да не викам толкова силно, а тиса отново повтори, че всичко е въпрос на личен избор, лявата костенурка каза с гласа на сърбина Тошо "смъртта е непотвърден слух", а дясната заяви, че ако погледнем вечността като безвремие, а не като безкрайна времева продължителност, то вечния живот принадлежи на всички, които живеят в настоящето, лявата я нарече плагиатка и се скараха отново, но този път за идеите и авторското право и изведнъж отзад се появи Станислав Гроф, който беше набрал огромен куп морски анемони в една кошница и ми каза, че са халюциногенни, но ги е набрал, за да си украси хола, защото всеки можел да стане шаман с дишане и не му трябвали подобни патерици, подари ми една и взимайки я, аз отново станах облак, а долу държах анемоната и тогава разбрах, че това там долу не съм аз, някой друг е и бях ужасно щастлива, и продължих да летя нататък.

извод: мисля, че тайничко се опитвам да стана безсмъртна.

____________________________________

*оригинално име- Turritopsis nutricula. Повече подробности- в Уикипедия.