Тъмната кула
Магнум опусът на Стивън Кинг
cover project by me
Ръцете долу, това е една от най-добрите фентъзи поредици, писани някога. "Тъмната кула" е поредица от седем осем романа и дъ Кинг използва целия си потенциал на разказвач- просто е потресаващ. Е, първият не бих го нарекла роман, но това са излишни подробности.
Началото е бил един лист зелена хартия и на Кинг му трябват повече от дванайсет години да я напише, а вдъхновението са поемата "Чайлд Роланд Кулата достигна" на Робърт Браунинг , "Властелинът на пръстените" на Толкин, легендата за крал Артур и спагети-уестърните на Серджо Леоне, по специално "The Good, the Bad and the Ugly". Разказва се за Роланд Дисчейн, последният стрелец, чиято цел е да открие центъра на всичко- Тъмната кула. Историята е като влакче в увеселителен парк, разкарващо те от опияняващи триумфи до болезнени загуби, в неумолимия си стремеж за достигане на Тъмната кула. Паралелни вселени, портали между тях, бивш, пристрастен към хероина наркоман, красива негърка без крака с дисоциативно личностно разстройство, десет-единайсет годишно момче, умирало веднъж, постапокалиптични градове, гангстери, селските райони на Мейн, провинция, в която се раждат основно близнаци, вампири, ужасяващо бебе-паяк, вещица, високо интелигентен, компютъризиран, побъркан влак, разрушители телепати, демони, пътешествия във времето, феодални общества, магия, роботи и киборги, Зи Зи Топ, Костенурка и, разбира се, любовна история- две на брой. Основните въпроси на ка, как всичко изброено е свързано помежду си, каква е ролята на Роланд във всичко това, се разбира като прочетеш поредицата докрай. Всяка книга има свое уникално звучене, чувство и стил, но успяват да се навържат перфектно. Краят на тази изключителна история не трябва да се разкрива в никакъв случай, въпреки че на много хора не им харесва изобщо и гръмко оповестяват разочарованието си, но имайте предвид, че Кинг всъщност е оставил два края и съвсем спокойно може да се върнете към първия. За мен лично краят е изключителен.
Началото е бил един лист зелена хартия и на Кинг му трябват повече от дванайсет години да я напише, а вдъхновението са поемата "Чайлд Роланд Кулата достигна" на Робърт Браунинг , "Властелинът на пръстените" на Толкин, легендата за крал Артур и спагети-уестърните на Серджо Леоне, по специално "The Good, the Bad and the Ugly". Разказва се за Роланд Дисчейн, последният стрелец, чиято цел е да открие центъра на всичко- Тъмната кула. Историята е като влакче в увеселителен парк, разкарващо те от опияняващи триумфи до болезнени загуби, в неумолимия си стремеж за достигане на Тъмната кула. Паралелни вселени, портали между тях, бивш, пристрастен към хероина наркоман, красива негърка без крака с дисоциативно личностно разстройство, десет-единайсет годишно момче, умирало веднъж, постапокалиптични градове, гангстери, селските райони на Мейн, провинция, в която се раждат основно близнаци, вампири, ужасяващо бебе-паяк, вещица, високо интелигентен, компютъризиран, побъркан влак, разрушители телепати, демони, пътешествия във времето, феодални общества, магия, роботи и киборги, Зи Зи Топ, Костенурка и, разбира се, любовна история- две на брой. Основните въпроси на ка, как всичко изброено е свързано помежду си, каква е ролята на Роланд във всичко това, се разбира като прочетеш поредицата докрай. Всяка книга има свое уникално звучене, чувство и стил, но успяват да се навържат перфектно. Краят на тази изключителна история не трябва да се разкрива в никакъв случай, въпреки че на много хора не им харесва изобщо и гръмко оповестяват разочарованието си, но имайте предвид, че Кинг всъщност е оставил два края и съвсем спокойно може да се върнете към първия. За мен лично краят е изключителен.
______________________________
Първоначално всяка книга е издадена с твърда корица и цветни илюстрации. Всяка книга е с отделен илюстратор и ако се разровите из мрежата ще разгледате повечето картинки. Най-любимият ми обаче си остава Дейв МакКийн, графичен дизайнер, който е единствения илюстратор на "Тъмната кула", който работи с фотоколажи- може да разгледате илюстрациите за "Магьосникът" му тук.
______________________________
И да, типографията направо си я откраднах от комиксите за "Тъмната кула". Просто нямах време да измисля нещо.
Коментари
Публикуване на коментар