"Освободеният" от Урсула Ле Гуин

 

cover project by me

My novel The Dispossessed is about a small worldful of people who call themselves Odonians. The name is taken from the founder of their society, Odo, who lived several generations before the time of the novel, and who therefore doesn’t get into the action — except implicitly, in that all the action started with her.

Odonianism is anarchism. Not the bomb-in-the-pocket stuff, which is terrorism, whatever name it tries to dignify itself with; not the social-Darwinist economic “libertarianism” of the far right; but anarchism. as prefigured in early Taoist thought, and expounded by Shelley and Kropotkin, Goldman and Goodman. Anarchism’s principal target is the authoritarian State (capitalist or socialist); its principal moral-practical theme is cooperation (solidarity, mutual aid). It is the most idealistic, and to me the most interesting, of all political theories.

To embody it in a novel, which had not been done before, was a long and hard job for me, and absorbed me totally for many months. When it was done I felt lost exiled — a displaced person. I was very grateful, therefore, when Odo came out of the shadows and across the gulf of Probability, and wanted a story written, not about the world she made, but about herself.

This story is about one of the ones who walked away from Omelas.

Ursula K. Le Guin

 Какво е свободата? Урсула Ле Гуин дава своя отговор в тази книга.
 Това е роман, за който може да се говори много. Историята изследва много идеи и теми като анархистките общества, капитализма, индивидуализма, колективизма. За подръжниците на Кропоткин и Бакунин четенето ще е много интересно, а за същите на Щирнер и Ема Голдман- не толкова. Вмъкната е и хипотезата на  Сапир - Уорф, известна още като принцип на лингвистичната относителност, която обяснено най- левашки, развива идеята, че хората, говорещи на различни езици, възприемат света и мислят по различен начин.
 Книгата показва и заблудите на двете политически ситеми, а причината за това е, че хората са хора.
 Задават се повече въпроси отколкото отговори, и се изследват възможности без да се взема ясна страна.
 Главите се редуват между световете- четните са на Анарес, а нечетните са на Урас. Единствените изключения са първата и последната глава, които включват и двата свята.
 Разказва се за Шевик, който е гениален физик, и чиито теории не са възприемани на неговата планета (която е общество без правителство, основано на взаимопомощта) по ред причини и затова той решава да отиде на другата планета (общество с екстремен консерватизъм и конформизъм) и да опита там. Шевик е един от най-убедителните измислени учени, които познавам. Обичам го. Повече няма да разкажа.
 "Освободеният" веднага може да стане една от любимите ви книги заради оригиналността си, философската линия, интересния сюжет, психологическата подплата и социалната си значимост (леле, колко клишета казах!). И в никакъв случай няма да ви откаже от анархистичните ви убеждения (ако имате такива) дори напротив.