"Метро 2033" от Дмитрий Глуховски
cover project by me
Дмитрий Глуховски е на 18, когато започва да пише "Метро 2033", а през 2002 г. го публикува в сайта си и по този начин го превръща в интерактивен експеримент, който привлича над 3 милиона читатели, които помагат като внасят поправки, дават идеи, обсъждат и изказват мненията си, и това за година и половина прави "Метро 2033" най-обсъжданата книга в руската мрежа.
Действието се развива в постапокалиптична Москва, в тунелите на най-голямото противоатомно скривалище в света- московското метро, където живеят оцелелите след ядрена катастрофа. Една от причините да седна да препрочета тази книга е, че аз изключително много се кефя на нашенското метро и то е неразделна част от битието ми (междудругото знаете ли, че през 1982 г. един ескалатор в московското метро поради тежестта на пътниците, се чупи и потегля с два пъти по-висока скорост и от това загиват 8 човека, което е добра причина да ползвате стълбите, а не да се бутате по ескалаторите), но силно се съмнявам, че от него може да стане противоядрено убежище, а истинските такива отдавна са превърнати в заведения и ако стане нещо ние няма да имаме шанса дори един лош мутант да убием, та в тази връзка- някой да има чертежи на Ноев ковчег? Макар че изобщо не смятам да се включвам в prepper-движението и да истерясвам като събирам семена, да нося постоянно с мен обемиста сървайвъл раница и противогаз, ежедневно да се мъча с бойни техники и тактики за самоотбрана, да се уча как се строи къща от мечи лайна, нетърпеливо да зяпам в небето очаквайки четирите конника на Апокалипсиса, Гог и Магог, огън и жупел и така нататък* (за подробности гледайте Doomsday Preppers на National Geographic). Пък и според Свидетелите на Йехова избраните оцелели ще са само 144 000 и аз със сигурност не фигурирам между тях. Още повече, не е хубаво да се концентрираш изцяло само в края на света, че гледай какво правят хората- Дейвид Кореш и неговата Клонка Давидова, Храмът на слънцето, Чарлс Менсън и оня кретен, дето пусна зарин в токийското метро. А в крайна сметка досега съм преживяла няколко края на света- то не беше слънчевото затъмнение през 99-та, после края на 2000- ната, когато щяха да се сринат всички компютри, след това края на 20-ти век, а съвсем наскоро мина и 21-ви декември, когато също всичко щеше да приключи, така че видно е, че умея да оцелявам така както съм- с кецове и раница, в която има само шише с вода, слънчеви очила и един тефтер с химикалка. Може би това ме причислява в някаква степен към термина normalcy bias, което е другата крайност, но мисля в момента да не задълбавам в това, защото независимо дали си prepper или не, най-добрия Апокалипсис е този, който се случва на хартия и си играе единствено с въображението ти (или е Брус Уилис в скафандър).Най-малкото заради усещането, което придобиваш след като прочетеш всички подробности. А то е- неописуема радост от живота и това, което те заобикаля. И най-вече от липсата на Апокалипсис. Което "Метро 2033" успява да постигне.
И така: да продължим с романът на Глуховски. Главният герой Артьом предприема пътуване из метрото, през което се сблъсква с всякакви интересни хора, с множество градски легенди, с фанатизирани общества и всичко това пикантно поръсено с мистицизъм, тук-там с философски изблици и интересен финал.
Разбира се, има какво още да се желае от книгата (най-дразнещото нещо за мен е факта, че в целия роман няма нито една жена, а секса дори не е мираж- той просто отсъства), но за дебютен роман мисля, че е много добър и недостатъците не са фрапиращи, защото книгата може да се гледа от различни ъгли- някои ще видят отсъствията, а други- присъствията, т.е. двете взаимно се уравновесяват. С една дума- става.
________________________
* не се смейте толкова-дори сър Исак Нютон е вярвал, че краят на света ще дойде към 2060-та, но не се е наемал да прогнозира точната дата.
Действието се развива в постапокалиптична Москва, в тунелите на най-голямото противоатомно скривалище в света- московското метро, където живеят оцелелите след ядрена катастрофа. Една от причините да седна да препрочета тази книга е, че аз изключително много се кефя на нашенското метро и то е неразделна част от битието ми (междудругото знаете ли, че през 1982 г. един ескалатор в московското метро поради тежестта на пътниците, се чупи и потегля с два пъти по-висока скорост и от това загиват 8 човека, което е добра причина да ползвате стълбите, а не да се бутате по ескалаторите), но силно се съмнявам, че от него може да стане противоядрено убежище, а истинските такива отдавна са превърнати в заведения и ако стане нещо ние няма да имаме шанса дори един лош мутант да убием, та в тази връзка- някой да има чертежи на Ноев ковчег? Макар че изобщо не смятам да се включвам в prepper-движението и да истерясвам като събирам семена, да нося постоянно с мен обемиста сървайвъл раница и противогаз, ежедневно да се мъча с бойни техники и тактики за самоотбрана, да се уча как се строи къща от мечи лайна, нетърпеливо да зяпам в небето очаквайки четирите конника на Апокалипсиса, Гог и Магог, огън и жупел и така нататък* (за подробности гледайте Doomsday Preppers на National Geographic). Пък и според Свидетелите на Йехова избраните оцелели ще са само 144 000 и аз със сигурност не фигурирам между тях. Още повече, не е хубаво да се концентрираш изцяло само в края на света, че гледай какво правят хората- Дейвид Кореш и неговата Клонка Давидова, Храмът на слънцето, Чарлс Менсън и оня кретен, дето пусна зарин в токийското метро. А в крайна сметка досега съм преживяла няколко края на света- то не беше слънчевото затъмнение през 99-та, после края на 2000- ната, когато щяха да се сринат всички компютри, след това края на 20-ти век, а съвсем наскоро мина и 21-ви декември, когато също всичко щеше да приключи, така че видно е, че умея да оцелявам така както съм- с кецове и раница, в която има само шише с вода, слънчеви очила и един тефтер с химикалка. Може би това ме причислява в някаква степен към термина normalcy bias, което е другата крайност, но мисля в момента да не задълбавам в това, защото независимо дали си prepper или не, най-добрия Апокалипсис е този, който се случва на хартия и си играе единствено с въображението ти (или е Брус Уилис в скафандър).Най-малкото заради усещането, което придобиваш след като прочетеш всички подробности. А то е- неописуема радост от живота и това, което те заобикаля. И най-вече от липсата на Апокалипсис. Което "Метро 2033" успява да постигне.
И така: да продължим с романът на Глуховски. Главният герой Артьом предприема пътуване из метрото, през което се сблъсква с всякакви интересни хора, с множество градски легенди, с фанатизирани общества и всичко това пикантно поръсено с мистицизъм, тук-там с философски изблици и интересен финал.
Разбира се, има какво още да се желае от книгата (най-дразнещото нещо за мен е факта, че в целия роман няма нито една жена, а секса дори не е мираж- той просто отсъства), но за дебютен роман мисля, че е много добър и недостатъците не са фрапиращи, защото книгата може да се гледа от различни ъгли- някои ще видят отсъствията, а други- присъствията, т.е. двете взаимно се уравновесяват. С една дума- става.
________________________
* не се смейте толкова-дори сър Исак Нютон е вярвал, че краят на света ще дойде към 2060-та, но не се е наемал да прогнозира точната дата.
Коментари
Публикуване на коментар