За "Трите книги" на Хедер Меспи и самата нея

Habent sua fata libelli

 

cover project by me

(inspired by A. Kawasaki)

 Стивън Кинг е казал:"Books are a uniquely portable magic" и е прав, защото освен факта, че с помощта на книгата можеш да пътуваш във времето и пространството, да създаваш образи, да изграждаш мечти, реалности, и цели вселени, и да разширяваш хоризонтите и границите си, всяка книга живее собствен живот. Книгата пристига в живота ти, когато сама прецени, че ѝ е дошло времето за това и категорично отказва да те допусне до себе си ако усети, че ти е рано. Чудите се какво имам предвид ли? Веднага ще ви дам пример: "Война и мир" все още ме пренебрегва въпреки няколкото ми настойчиви опита да я прочета. Не ще и това е.
 "Алиса в страната на чудесата" се разкри в пълният си блясък чак като я препрочетох на 16 годишна възраст, след като я бях чела вече два пъти- веднъж на 8 и втори път на 11 години, и почти я бях окачествила като книга, която не си заслужава.
 След няколко години неуспешно издирване на "Полет над кукувиче гнездо" (, защото куп хора ми я бяха препоръчали), тя изненадващо изскочи от една сергия с книги втора ръка, в момент, когато изобщо не я очаквах, но най-подходящия за това, честно.
 Разбира се, това са нищожна част от многото примери, които са ми се случвали в общуването с книгите и съм сигурна, че знаете за какво говоря. Една книга не трябва да се насилва, защото или няма да я разбереш, или по-лошото- ще я разбереш абсолютно погрешно. Тя просто се появява, в най-добрият за това момент, ракурс и осветление- като в най-добрите холивудски филми. Така ми се случи и с "Трите книги" на Хедер Меспи. "Случайно" открих втората част "Билкова отвара и рог от еднорог" (зазяпах се в корицата) и установявайки, че преди нея има друга част, се захванах да чета нея. Още в първата глава ми просветна, че книгата е писана от българин, но тъй като вече бях започнала, пренебрегнах мисълта "българин-фентъзи-да бе" и продължих с четенето. Това го споменавам във връзка с натякванията към Хедер Меспи, че използвала псевдоним, а не реалното си име, които според мен са безпочвени, защото (за съжаление) аз питая огромно недоверие към почти всичко "произведено в България" в сферата на изкуствата, и най-вероятно изобщо нямаше да тръгна да чета книга на Венета Въжарова, както не бих прочела и книга от Генчо Негенцов*. Предубедена съм, признавам. Тепърва ще се поправям в това отношение (, но няма да е лесно).

 Четенето на "Демон, юда и магьосник" ме върна в момента, когато в шести клас прочетох първата си книга от "Библиотека Галактика" и открих, че има приказки за големи- това беше толкова въодушевляващо чувство, че няма как да се опише или сравни с нещо. Сред приказният свят на "Трите книги" с герои, замъци, питомни вълци, магьосници, юди и караконджули, чувството беше съотносимо "уау!", което се преплете с радостното ми отдъхване, че, ето- навират ми в очите, че греша с негативите си към младите български автори и възхитата ми, че всичко това е написано от жена. Книгите се оказаха толкова свежи, че за един ден прочетох и двете, и като нетърпелива баба, тръпнеща в очакване на следващия епизод от любимия си турски сериал, се разрових из мрежата, за да открия повече информация. За да задоволя сврачешката си любознателност се задълбах до там, че стигнах до самата Хедер Меспи (да живеят социалните мрежи!) и убеждавайки се, че за нея няма почти никаква информация, реших да запълня този пропуск. Разбира се, да оцениш, който и да е творец означава да оцениш неговото изкуство, а не личността му. Преплитането на тези две неща може често да те доведе до разочарование. Но в моя случай всяка подобна възможност беше изключена- веднага нахално ѝ писах и поисках интервю, а тя се оказа толкова свестен човек, че не само се съгласи, а и го направи по възможно най-бързия и прекрасен начин, за който съм ѝ изключително благодарна. Тук искам да спомена, че въпреки напъните ми, аз не съм блестящ журналист (дори никакъв) и ако някой очаква да прочете шокиращи разкрития около личността на Хедер Меспи като зависимост към шоколада, пристрастеност към чехли на Версаче и любим гланц за устни, е сбъркал- единственото, което мога да предложа е, че псевдонима ѝ и идва от латинските наименования на бръшляна и мушмулата- hedera helix и mespilus germanica, по образование е зооинженер, но както се случва често тук, за нейно съжаление не се е препитавала с това, а в момента работи най-вече като майка- гледа малкия си син. Обича животните и сина ѝ като поотрасне ще бъде от онези щастливи деца, чиито майки им подаряват истинско, а не плюшено куче.

- Първият и най- важен въпрос- кога може да се очаква третата част на "Трите книги"?
- Трудно ми е да ти отговоря на този въпрос, защото всяка жена, която гледа дете знае, че не е никак лесно да организираш времето си така, че да ти стигне за всичко, което искаш или трябва да свършиш. Но правя това, което зависи от мен, за да стане по-скоро.
- Тя последната от поредицата ли ще е?
- Да, планирам да има само три книги в поредицата.
- Как започна да пишеш "Демон, юда и магьосник"? Нещо определено ли те вдъхнови или беше старателно и дълго обмислен проект?
- Не, не беше старателно обмислен проект. Не мога да обясня защо и как започнах да пиша. Не изпитвам някаква особена любов към писането, защото това си е трудна и тежка работа. Очарованието на писането за мен е в измислянето, в хрумките, във въпросите, които си задаваш и отговорите, които намираш за себе си. Това е, което ме мотивира. Започнах да пиша „Демон, юда и магьосник” някъде през 1998-1999г., а сложих точката едва в 2009г. Основната идея за поредицата се роди и оформи в процеса на писане.
- Откога пишеш?
- Повече от десет години писах „Демон, юда и магьосник” с големи прекъсвания, поправки и преправки. Довърших я единствено благодарение на това, че фирмата, в която работех постепенно тръгна към фалит и обемът на работата намаля неимоверно. Така започнах да пиша в работно време и в крайна сметка успях да я завърша. Но втората част – „Билкова отвара и рог от еднорог” написах по-бързо, за няколко месеца.
- За кого пишеш?
- Пиша за онези, които обичат да откриват нови светове и да пътуват не само физически, но и със силата на мисълта и фантазията си.
- Какво е усещането, когато пишеш?
- Всъщност аз много повече обичам да чета и фантазирам, отколкото да пиша. Усещането при писане за мен е като работа, която трябва да свършиш. Много повече се забавлявам, когато измислям как да продължи историята, когато ми хрумне интересна идея или се вдъхновя от нещо ново, което съм прочела или видяла.
- А сега какво пишеш?
- Последната част от „Трите книги”.
- Аз открих книгите ти свободно качени в интернет. В този смисъл мислиш ли, че бъдещето на писателите се намира там?
- Книгите ми са качени свободно в интернет, защото не ми се водеше битката, която всеки млад писател без познати и връзки е обречен да води с издателствата. Не се правя на интересна, че съм над тези неща или че съм различна от останалите и т.н., а просто нямам време за това.
Много бих се радвала да видя книгите си на хартия някой ден. Но се съмнявам, че ще се случи точно с поредицата „Трите книги”. Тя е качена свободно и може да се свали както от „Читанката”, така и от други сайтове. Едва ли някое издателство би вложило пари в нещо, което всеки може да прочете безплатно в интернет. Вероятно на друг, по-голям пазар, на това би се погледнало дори като на реклама, но на ограничения български пазар не е желателно.
Вярно е, можех да опитам да издам втора и трета книга на хартия, дори направих някои опити в зародиш, но впоследствие се отказах, защото така щях да разкъсам и поредицата, и читателите.
А относно бъдещето на писателите и интернет, да, мисля, че е задължително да присъстват в мрежата. Дори да не издават книгите си електронно. Силата на интернет не може да бъде пренебрегвана.
- Мислиш ли, че компютърът ще убие книгата?
- Не, не мисля. Усещането да държиш хартиена книга с красива корица не може да се сравни с друго. А и няма как да вземеш автограф от любимия си писател, с електронен подпис не е удачно
При това, не знам как е по света, но моето впечатление за България е, че докато не издадеш на хартия, не те приемат сериозно. Критиката и писателските среди не те забелязват и не те имат за писател. И си като партизанин, който пише в нелегалност.
Което си има своите основания, разбира се.
Въпреки това благодарение на Читанка, на фондация Буквите, на феновете на поредицата, които я качиха по торенти, сайтове и заговориха за нея, на „Сборище на трубадури”, които я класираха в топ десет на конкурса си за фентъзи роман, тя достигна до много читатели, за което благодаря на всички тях. Благодаря и на теб за това интервю.
- Кои автори са ти оказали най- силно влияние?
- Предполагам, че всеки писател, с чиито произведения съм имала удоволствието да се запозная са ми повлиявали в различна степен, според това доколко съм ги харесала. Не ми се иска да изброявам имена. 

 

cover project by me

 

- Фентъзито ли ти е предпочитания жанр или ще поогледаш и други?
- Фантастичният жанр е необятен и дава най-голяма свобода. Може би заради тази привидна свобода на много хора се струва, че да пишеш фентъзи, е лесно и леко като песен. Всъщност да пееш песни също не е леко и лесно, но да не се отклонявам от темата. Ако искаш да излезеш от клишето, да създадеш пълнокръвен свят и заредиш посланието си със смисъл, то задачата може да се усложни много повече, отколкото е видно на пръв поглед. Едновременно с това трябва да увлечеш читателя така че да стигне до края, защото, когато някой посяга към фентъзи литературата, той очаква много повече действие, приключения и провокация към въображението, отколкото когато посяга към други жанрове.
- Какво те зарежда?
- В различните моменти различни неща, но дълбокият сън държи първенството. И кафето след него:)
- Как минава един твой ден?
- Предимно в разходки и игри със сина ми.
- Метафора?
- "Животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов..."

 Халил Джубран

- Вдъхновение?
- Почти всичко може да послужи за вдъхновение, зависи дали гледаш на него като творец.
- Истина?
- Истината ми прилича на теорията за относителността, струва ни се, че е абсолютна величина, че е само една и е неоспорима. Но много често истината е относителна и зависи от точката на наблюдение и наблюдателя.
- Щастие?
- Свързвам щастието със спокойствието и с пътуването. Може би пътуване на спокойствие, без задръствания. :)
- Смисъл?
- Синът ми.
- Бъдеще?
- Неизвестно.
- Благодаря ти много!
- И аз ти благодаря, Ива, имаш страхотен блог и правиш невероятни корици на книгите, за които пишеш. Направо съм влюбена в кориците, които си направила за „Сто години самота“ на Маркес и „Сказание за лисицата” на Сьоун. Нямам търпение да видя и това, което си подготвила за Трите книги.
Желая ти всичко най-добро!





___________________________

*всъщност един от най-любимите ми детски писатели- Ран Босилек (ако не сте го учили по литература)