"Времето е най-простото нещо" на Клифърд Саймък

 

cover project by me

 Наскоро седейки с един приятел в Маймунарника, той инспириран от факта, че една муха направи успешен опит за удавяне в питието му, вдъхновено направи паралел с "Резерватът на талаласъмите" на Клифърд Саймък, където Октомврийската бира на таласъмите не струва нищо ако в нея не паднат достатъчно буболечки и всичките му там нечистотии. Това беше моментът, когато аз прозрях, че не съм чела нищичко на Саймък и още на другия ден започнах гореспоменатия роман. Няколко дена след като бях прочела "Резерватът на таласъмите", "Братството на талисмана", "Търсачи на светове", "Къщата на гагарите", "Големият преден двор" и "Силата на въображението" и бях започнала "Времето е най-простото нещо" и "Децата на нашите деца", междувременно се зачетох в някаква статия за Никола Тесла, в която освен всичко друго, пространно се обсъждаха странностите му. За мое учудване страстта му към билярд и това, че след като прочетял нещо от даден автор, държал да прочете цялото му творчество, бяха окачествени като ексцентрични анормалности, а в Уикипедия дори сочеха това като признак на обсесивно-компулсивно разстройство. Учудване, защото аз споделям абсолютно същите влечения и нямах представа, че са смахнати. Поразмислих до толкова, че още повече започнах да харесвам Тесла, реших, че няма да се откажа от намерението ми някой ден да си направя отделна стая с билярдна маса в нея, пресметнах, че максимум до две седмици ще съм приключила с библиографията на Саймък и, че е излишно да се затормозявам с повече от обсесивно-компулсивното си разстройство. Двете седмици още не са изтекли, но вече мира не ми дава на напиша нещо за Клифърд Саймък. Не мога да твърдя, че "Времето е най-простото нещо" е най-добрият му роман, но е също толкова невероятен като останалите. Защото Саймък е разказвач на приказки.  Приказки, в които няма излишен трагизъм и драматична безизходност, струи оптимизъм, с фокус върху хората, а не върху събитията (както казва самият той). Избрах да представя "Времето е най-простото нещо", защото времето играе много често основна роля в творчеството на Саймък. Главният герой в книгата се казва Шепърд Блейн и е космически изследовател, който пътешества из Космоса не с космически кораб, а чрез ума си, защото е телепат. Блейн работи за корпорацията Фишхуук и всичко е чудесно докато при едно от пътешествията си, едно извънземно не се намества в главата му, и изведнъж се налага да бяга както от работодателя си, така и от предразсъдъците и насилието на масата хора, защото се превръща в опасност. В книгата си Саймък обединява теми като корпоративния контрол, маргинализацията в обществото и социалната стигматизация, фанатизма, но на фона на всичко това- надежда за хората.
 Дори ако трябва да имат нещо Розово в съзнанието си.
 Това е накратко.