The Admiral: Roaring Currents / 명량 (2014)

 

 

 Здравейте, мили деца! Днес ще ви разкажа една приказка, която притежава всички качества на добрите приказки: герой, история с неочаквани обрати, напомняне на тотемичните ритуали за инициация по Проп и, разбира се, логично комбинираната функция борба-победа. 

 Имало едно време, в далечната страна Чосон, в град на име Хансон, едно момче на име И Сон-Шин. Той не бил принц, но произлизал от благородническо семейство и от малък показал, че ще стане воин. Талантът му за това бил толкова голям, че на военния изпит всички съдии изпопадали от възторг като видели уменията му в стрелбата с лък. И така И Сон-Шин започнал военната си кариера. Изпратили го да защитава граничните селища от джурченските мародери (чиито потомци впоследствие нахлули и станали владетели на съседната Поднебесна империя, смятайте какви са били), където за първи път проявил стратегическите си умения и лидерски качества. Но в Чосон било нормално да саботираш и подливаш вода на колегите си, и един генерал завидял на И, скалъпил фалшиво обвинение в дезертьорство и И бил лишен от ранга си, хвърлен в затвора и подложен на мъчения почти до смърт. След едно известно време го освободили и му разрешили да се бие като редови войник. За кратък период от време обаче той пак станал командир и в рамките на няколко месеца получил четири назначения, като всеки пост бил по-голям от предишния като отговорност. През това време гащите на цялото кралство били разтреперани от страх от нашествията на големият им враг- държавата Нипон коку, която в този момент била под управлението на Тойотоми Хидейоши (който сам по себе си също е впечатляващ, но това е друга приказка) и който твърдо бил решил, че трябва да нахлуе в Чосон, за да може по този начин да завладее Поднебесната империя. И така изпратили И Сон-Шин в пристанищния град Йосу, откъдето започнало легендарното му участие в морските битки. Без да е водил нито една такава, И спечелил няколко такива последователно, което накарало изведнъж вражеските генерали да си отварят очите на четири и да не припират за битки през ден-два. Хидейоши разширил флота си до 1700 кораба, с идеята да смаже чосонският флот с числено превъзходство. От своя страна И познавал крайбрежието и планирал битките си, използвайки тази информация, но освен това той демонстрирал лоялността си към подопечните му войници, отнасял се е с уважение към тях, биел се е с тях рамо до рамо и правил невъзможното с постоянно ограничените си запаси. Също така, той възкресил и подобрил остарелия тогава кораб-костенурка- тромав боен кораб с оръдия от всички страни, масивна броня, украсена с шипове, покриваща палубата му, и ужасяваща желязна драконова глава на отпред, където се намирало огромно оръдие и откъдето пускали прикриващ дим, като същевременно главата служила и като основна точка за удар на кораба като гигантски таран. И Сон-Шин бил тактически гений и съвършен воин, показвайки качествата си през цялата война с Нипон Коку, но най-голямата му победа е битката при протока Мьонгнян, до Кървавия остров. За съжаление точно тогава всички кораби-костенурки били унищожени в предишна битка при Чил-Чон, водена от Уон Кьон, и И бил изправен пред криза, търсейки буквално чудо, на което да заложи, за да промени хода на войната. Войниците му били деморализирани и умърлушени от смазващото поражение при Чил-Чон, където чосонската флота била тотално унищожена, и абсолютно ужасени от огромния брой и жестокостта на врага им.

 На този фон най-накрая стигаме до самата битка – и имам предвид наистина епична битка. Представете си брутални и невероятни сцени, как относително бавното темпо на движенията на кораба удря бавно нарастващия ви страх, засилвайки основната тема на приказката. И свързвайки тези неща, би трябвало да ви стане пределно ясно, че това е безпощадна, яростна, неумолима и кървава битка. И в нея И Сон-Шин остава на челно място – той е постоянно в опасност, колкото и войниците му да се опитват да го защитят. В тази битка И Сон-Шин става легенда и то не заради смелостта си, а заради съпротивата си да се поддаде на страха. А най-впечатляващото нещо от цялата приказка е, че всичко това е истина. И Сон-Шин е реален човек.

 Ще завърша с това, че The Admiral: Roaring Currents е великолепен филм, успяващ да комбинира образ на герой и кошмарна битка, водещи до величествен синтез, който не подчертава войната като такава, а усещането, че дори в най-тежките мигове ще се осланяме на нещата в живота ни, за които си заслужава да се борим. Това не се постига с висок бюджет и специални ефекти, повярвайте ми.

 Естествено, подозирам, че просто ставам ревлива на дърти години. Независимо от това, няма да спра да се радвам на приказки за храброст, почтеност, чест и саможертва. В това отношение The Admiral: Roaring Currents е прекрасен пример точно за това.

_________________________

Заб.:

Чосон- старото име на Южна Корея

Нипон коку- старото име на Япония

Тойотоми Хидейоши- японски военачалник и политик, без самурайско потекло- произлиза от бедните прослойки, завършил обединението на Япония, и затова считан за втория "Велик обединител"