При известни обстоятелства

 В продължение на дълъг период от време Миу беше в очакване да се случи Едно Изключително Нещо. Летеше в облаците, тръпнеше в очакване на случването, пръскаше наляво- надясно позитивизъм до степен да дразни околните с това и градеше някакви колосални планове- изобщо нормалното състояние на всички абсолютни блейки. Всичко беше прекрасно до момента, когато една вечер Обстоятелствата звъннаха на външната врата. Миу ги видя през шпионката и се направи, че я няма. Обстоятелствата звъннаха още веднъж, помотаха се една- две минути на стълбищната площадка, почоплиха си носа, накрая написаха нещо на една бележка и я пъхнаха в процепа между пластмасовото кръгче, обрамчващо шпионката и боядисаната със сива блажна боя плоскост на вратата. Миу изчака двайсетина минути, за да е сигурна, че отвън няма никой, отвори вратата и издърпа бележката, която се оказа касова бележка от някакъв супермаркет за закупени найлонова торбичка един брой, бадеми двеста и седемдесет грама, пълнозърнест хляб един брой, пикантни оризови ядки и килограм триста петдесет и шест грама патладжан, обща сума девет лева и шейсе и седем стотинки, най- отдолу беше напечатано

 БЛАГОДАРЯ ВИ!
 5 артикула,

а на задната страна на бележката Обстоятелствата бяха написали:"Сори, ама няма да стане твойта". Миу първо се ядоса, после се разплака, а накрая заяви:
- За всичко е виновна майка ми!
 Аз се учудих:
- Защо пък тя?
- Защото ми е майка, логично е. Зад всички мои психически травми, механизми и поведение стои тя.- заяви Миу категорично и отиде в кухнята да прави курабийки.
 На следващата сутрин Обстоятелствата оставиха на същото място бележка, в която пишеше:"Останаха ли курабийки?". Миу смачка бележката и я метна в кофата за боклук, после седнахме на масата, за да ядем курабийки докато си пием кафето.