"Родени да тичат" на Кристофър МакДугъл

cover project by me

  Ще се се сблъскате с племето тараумара, може би най-добрите бегачи в целия свят, ще научите историята на Емил Затопек, наричан Чешкия локомотив, поставил 18 световни рекорда (повярвайте само заради нея си заслужава), ще се запознаете със странния Кабайо Бланко, с най-големия бегач на дълги разстояния в САЩ- Скот Юрек, с двойката Джен Шелтън и Били Барнет- заклети купонджии, чиито подход към бягането се основава на "Бродягите на Дхарма" на Джак Керуак, с Луис Ескобар- бегач и фотограф, с Босия Тед- тип, неспиращ да бърбори, занимаващ с реставрация на въртележки и самонанесъл в къщата на братовчед си, с Арнулфо- един от рарамури, пред който се покланя самия Юрек и с куп други интересни личности. В книгата си МакДугъл предполага- или доказва, в зависимост от собствената ви степен на скептицизъм-, че човек е човек, защото тича. И че не спираме да тичаме, защото остаряваме, а остаряваме, защото спираме да тичаме. Четенето на всичко това е достатъчно, за да ви накара да се почувствате дебел и мързелив, но същевременно е достатъчно вдъхновяващо, за да се замислите къде точно сте заврели анцуга си (изобщо не преувеличавам, аз самата, ден след като прочетох книгата, екипирана в клинче и с шише вода, се тътрех из пътечките на Западния парк, в очакване да постигна дзен). Няма да спойлвам повече. :)