"Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" на Уилям Сароян

cover project by me

 Първата ми среща със Сароян мина блестящо. Абсолютно съм влюбена. Най-добрите разкази, които съм чела до сега. "Писането ми е небрежно, но като цяло е нещо хубаво, нещо, което е част от самия мен, нещо, което никой друг писател не притежава" - казва самият той. И това синтезира всичко за този невероятен сборник с разкази. Препоръчвам ги на всеки, който обича простички истории за най-обикновени хора, с много копнеж и лични тигри, залети с доброта и излъчващи посланието, че ти си щастлив и никой не може да ти попречи на щастието да бъдеш най-добрия пиколо, ти си гений, и си изключителен, независимо че няма да те направят дегустатор на кафе, и въпреки тъжните портокали в детството ти. Има сарказъм, честност, самота, състрадание, тъга. Безочлива сантименталност в съчетание с остроумие, хумор и изумителния талант на арменеца, израснал във Фресно, Калифорния, обикалял из Париж, Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис, пиянствал с Фокнър, псувал се с Хемингуей, насърчавал младия Тошио Мори и откраднал момичето на Орсън Уелс. Отказал Пулицър. И заявил, че задължение на писателя е да има един ад за добри времена.
 Благодаря.