"Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз

cover project by me

 Не бях сигурна дали искам да прочета тази книга. Заглавието звучи тъпо и съм чела няколко книги, решени изцяло под формата на писма, бележки или мейли и не бях особено впечатлена. На това отгоре авторството е комбинация между леля и племеница, което изобщо не звучеше обещаващо. Но като по чудо "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" успя да ми предложи добре завършени образи, макар и стереотипни, адекватно чувство за историческо време и географско място, някои наистина вдъхновяващи истории, интелигентни разговори, иронични флиртове и сладурска, макар и предсказуема любовна история. Сигурна съм, че по-голямата част от вас, които четат това в момента, са любители на книгите. Библиофили. Книжни плъхове. Читатели. А нещото, което всички книжни наркомани обожават повече от всичко (с изключение на безплатни книги), когато четат книга за пръв път е, когато отвориш една книга и да откриеш, че други хора, също отваряйки други книги, ги откриват и започват да ги обичат. Нещо като среща със сродна душа, но под формата на книга, която също много добре разбира как книгите са нещо смайващо дълбоко. "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" дава това нещо (именно заради това "Книжарничката на острова" бива препоръчана като подобна на тази книга).