"Сред пясъците на Саркания" на Светослав Александров
cover project by me
Светослав Александров ме изненада приятно. Мислех да му напиша едно отрицателно ревю, за да се повиши интереса към книгата му, но това би означавало, че ще излъжа и ще се затрудня прекомерно в тролщината, което е безсмислено. Разбира се, имам няколко забележки: като човек, който чете поредици само ако са завършени, бях донякъде неприятно изненадана да открия, че историята ще има продължение- би било хубаво да се отбележи, че "Сред пясъците на Саркания" е част от поредица; тук-там из текста се забелязват стилистични грешки; на прима виста открих една граматическа грешка в електронното издание и задълбочаването във вярата ми дойде прекалено много в края на книгата- не ме разбирайте погрешно, в книгата са втъкани много християнски символи и още от самото начало си личи, че цялата история се гради върху религията като такава ( и в частност върху християнството), но в един момент съсредоточаването върху вярата като лична убеденост в контекста на религията ми дойде прекалено разводняващо и съответно излишно. От стила на писане лесно можеш да се досетиш, че авторът е учен, няма излишности, следва се стегнатост и простота, което лично на мен ми допадна ( единственото изключение е постоянното повторение на думите "мила", "мило момиче" и подобни). Историята е достатъчно интересна, че да се ядосам, че няма как да разбера какво се случва с отворените сюжетни линии, защото автора тепърва ще ги измисля ( или си ги пази тайно, за да ме ядосва нарочно). Християнската епистемология и апологетика са много добре втъкани и представени по много добър начин, в никакъв случай фанатично и позьорски, като не е пренебрегнат и факта, че под знамето на вярата застават и личности, които я използват за лични изгоди. Либерализмът във всичко това е прекрасен и представянето на гнозиса следва апофатическата традиция *, но би било чудесно по-нататък да се премине и към катафатическия** поглед, защото са взаимно свързани пътища. Диалектиката би мога да се развие още, но това е възможно да стане в продължението, така че няма да се спирам върху нея. С две думи: "Сред пясъците на Саркания" си заслужава.
____________________
*чрез отрицания
** чрез утвърждавания
От стилът на писане лесно можеш да се досетиш, че автора е учен,
ОтговорИзтриванеАз пък от прима виста открих две грешки в ревюто:)
Със сигурност трябва да бъде "от стила" и "авторът е учен".
Ами, каквито писателите ни, такива и ревютата ни:), какво да се прави...
veregava
Всеки открива това, което му нужно. От твоят коментар открих, че си от грами нацитата, които ще забележат неправилната употреба на пълния член, но поради това ще им убегнат куп други подробности и ще си направят ограничени изводи. Все пак благодаря за коректурата, ще приветсвам и ще се възползвам ако откриеш още някакви грешки- все пак не съм филолог.
ИзтриванеЛек ден.
Виж , не мога да коментирам ревюто ти, защото всеки възприема по различен начин художествения текст, а и всеки друг текст. Мога да кажа само, че не споделям възторга ти от книгата.
ОтговорИзтриванеНе съм педант, но ме издразни коментарът ти, че си открила граматична грешка, а самата ти - не зная дали от невнимание или незнание - също ги допускаш. И да, приятно ми е хората да пишат на хубав и правилен език, без значение дали на български или на чужд.
А какво пропускам и какви изводи си правя е друга тема и нямам намерение да я обсъждам с теб.
Е, и не можеш да очакваш "граминацитата" или както там ги наричате да ти правят току така коректура.
Лек ден и на теб.
Щях да остана само с искрена благодарност без да изпадам в подробности ако не беше написала последното изречение от първия си коментар. То е достатъчно да провокира изводите ми за какво пропускаш и какви изводи си правиш, все пак е достатъчно обидно и едностранчиво, защото е етикиращо.
ИзтриванеИ последно, не разбрах- коректурата на този текст е специална, така ли?
И си написала погрешно "току-така".