"Анна в рокля от кръв" от Кендар Блейк

cover project by me

 "Анна в рокля от кръв" ме накара да изгледам отново няколко серии от Supernatural. Това би трябвало да говори достатъчно за книгата. Иначе казано- ужасно симпатичен тийнейджърски хорър.
 Главният герой Кас убива призраци. Не каквито и да е призраци, а само такива, които вредят на хората. Той е наследил това умение от баща си (плюс оръжието, с което се извършва тази дейност- древна и загадъчна кама), който, когато Кас е бил седемгодишен, е бил убит мистериозно. И частично изяден. От тогава с  майка му, която е вещица (не в преносния смисъл, а истинска такава) и невротичният им котарак Тибалт се местят постоянно от град на град. Обикаляйки страната, докато Кас се занимава със семейния бизнес, той се сблъсква с най-необичайния призрак, който е срещал някога и се оказва, че нещата не са такива, каквито изглеждат, но пък не са скучни и предсказуеми. Намира нови приятели- странният Томас, който чете мисли и кралицата на училището Кармел, с които започва да чопли загадката на призракът Анна и къщата ѝ, които в комбинация представляват чудовищен убийствен капан. Кас е много уверен, на моменти саркастичен и привлекателен герой- напълно достатъчно, за да кажа, че ако бях на 12- 13 години щях да хлътна моментално по него. Но държа да отбележа, че освен него, женските персонажи също са представени добре, не са някакви лиготещи се кифли, напротив, много са съразмерни, убедителни и обаятелни, а възрастните, за разлика от други тийнейджърски книги, не са изобразени като идиоти, злодеи, лицемери и тотални некадърници- и майката на Кас, и Морфран, дядото на Томас, участват активно, давайки подкрепата си напълно адекватно в различните случаи. На всичко отгоре в книгата има псувни, които съм сигурна, че ще възмутят някои пуритани, но е факт, че ситуациите, в които са използвани, щяха да са нереалистични ако не бяха употребени. Има и мазе, пълно с разлагащи се трупове, кървящи стени, призрак, който разкъсва жертвите си на две, паранормална романтика, обрати, насилие и черен хумор- тази комбинация макар да не ми беше толкова страховита, че да не мога да заспя през нощта, беше достатъчно завладяваща. И всичко това е написано много добре, интензивно и вълнуващо. Кендар Блейк ми напомня донякъде на Джим Бъчър- така би писал той, ако пишеше за тийнейджърска аудитория. Така че с удоволствие ще добавя Кендар Блейк в списъка ми с автори, които следя. Пък и няма как да не харесам човек, който освен че пише добре и има потенциал за развитие, е и любител на пържените храни, има котки, наречени Тибалт и Тирион Катистър (Cattister), куче на име Оби Дог Кеноби, и на въпроса защо човек трябва да прочете книгите ѝ, тя отговаря лаконично с въпроса: "Защото се нуждаете от нещо за четене и харесвате вътрешности?".

Други ревюта:

Книголандия
Книжен Петър