Урея и изкуството да се хидратираш

 

  От тази картинка ясно се вижда дълбоката ми обич към синьото и уреята. Достатъчно е да видя синя опаковка или нещо синьо и продукт, съдържащ урея, и ги искам веднага. Синьото изобщо няма да го коментирам, аз съм на цветни периоди и от почти две години съм в син такъв. Все някога ще прескоча в друг цвят. А уреята е една от любимите ми съставки. Тя е част от NMF(Natural Moisturizing Factors), защитният слой на епидермиса, отговорен за поддържането на адекватната хидратация на роговия слой. Той се състои от 40% аминокиселини, 12% naPCA, 9% глицерол и 8,5% урея. Разбира се, не само това е нейна функция- тя участва в метаболизма като основен продукт на азотния разпад на протеиновия метаболизъм и тук държа да отбележа, че източникът на уреята, използвана за производството на козметични съставки, не е от нечий пикочен мехур. Всъщност, уреята е първото органично химично вещество, което е създадено синтетично от неорганични материали. През 19-ти век химикът Фридрих Вьолер синтезира урея и така става пионер в органичната химия. А няма нищо подобно на научни дреболии като това, които да допринасят за блясъка в очите ми. Така че също не прибягвайте до уринотерапия и не пикайте върху лицето си. Уреята има кератолитични и хидратиращи свойства, т.е. нежно ексфолира и намалява трансепидермалната загуба на вода (TEWL), и не се сещам за друга съставка, която да съчетава тези способности. Така че вече е ясно защо обичам уреята в козметиката. И защо щом видях етикетите на Dermedic, на които уреята е указана дори в проценти, веднага придърпах лосиона. 

 Бтв, тоя лосион е за тяло, не за лице. Казвам го, защото в близката дрогерия Лили, той е нареден на рафта с продуктите за лице на тази марка и е възможно някой да се заблуди. Още повече, че никъде на етикета не пише, че е лосион за тяло. Иначе са изброени типичните маркетингови глупости- микронизирани овесени олигопептиди проникващи в по-дълбоките слоеве на кожата (WTF), високо съдържание на хиалуронова киселина и урея 5% заедно с успокояваща термална вода, и прочие дрън-дрън. Всъщност съставът е приличен и съм сигурна, че овлажнява кожата. Единственият проблем е, че смърди ужасно. Аз съм човек, издържащ на миризми поради проблем с носът ми, но тая миризма няма как да преживея. Пробвах няколко пъти с идеята, че ще ѝ свикна. Тц. Не мога да опиша как мирише, най-близкото, за което се сещам е миризмата на някой, който не се е къпал от месеци. Или на бабичка, простете за сравнението. Така приключи връзката ми с хидратиращия лосион концентрат HYDRAIN3 на Dermedic. Лошото е, че след този опит няма да рискувам с други продукти на тази марка. Няма как да съм сигурна как миришат останалите неща от серията. А тестери не са налични. Repurchase: не.

 Тоникът Velnea има сок от алое вера, урея и алантоин, и тъй като е тоник, количеството им най-вероятно е минимално. Принципно съм наясно, че тоникът като такъв е доста излишно нещо (освен за хората със суха кожа), но аз го харесвам за лека хидратация и овлажняване за по-добро абсорбиране на последващите активни съставки от рутината. Този тоник изпълнява тези функции идеално и е на съвсем приемлива цена. И мирише добре. Определено го препоръчвам. Repurchase: да, със сигурност.

 Третият продукт, за който ще говоря е самозатоплящата се маска за лице на Garnier- Pure Self Heating Mask с цинк и салицилова киселина. Освен  тези съставки (като цинкът е под формата на цинков глюконат, нещо много приятно само по себе си) тя съдържа два вида глина, алантоин, млечна киселина и урея, разбира се. Е, тя е на последните места, но това няма значение, защото тази маска е много сполучлива, не изисква дълго време висене с нея и те прави син като смърф. Доволна съм от нея и въпреки личните си негативи към маските, ще продължа да я ползвам. Repurchase: о, да.

  И така в обобщение, основното послание на днешния пост е, че всички трябва да се поклоним и да благодарим на д-р Вьолер за измислянето на уреята, за да не се притесняваме, че някой непознат трябва да пикае в нашия крем La Mer, за да го направи по-хидратиращ, изглаждащ и проникващ, и да попречи на бактериите да растат в него.

 Или нещо такова.