Хищни птици и фантастичната еманципация на една Харли Куин / Birds of Prey (and the Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn) (2020)

 

 Миналата година започна смазващо за мен с Аквамен. Изобщо не вярвах, че нещо може да го задмине, но човек никога не знае и изненадващо бях пометена от тазгодишното бедствие Birds of Prey (and the Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn)*. Ако Скорсезе гледа тоя филм със смехотворно и безумно дълго заглавие, което изобщо няма да си правя труда да пиша повече от веднъж, никога няма да си промени мнението за комиксовите филми. Не че ми пука особено, но след тоя филм бях на ръба да помисля, че той е прав. А това не е хубаво. Също нямам идея какво да кажа за филм, който хем отчаяно иска да бъде Deadpool, хем иска да бъде взет на сериозно като филм за Жокера. Целият филм е някак пресилен, все едно е резултат от неадекватно водене на бележки по време на многократни гледания на Deadpool, сякаш основната цел е да изглежда, че звучи интелигентно, ама да се хареса и на най-тъпия тип в киносалона. Също това е наистина гадно изпитание за всеки, който се интересува от героите във филмите и защо правят това, което правят. Нямам представа как Харли Куин, която в Suicide Squad беше най-якото нещо, тук е плитка, ограничена и скапано незряла пуберска фантазия, която би трябвало да е хумористична без капка остроумие. Нямам представа какво всъщност прави Юън Макгрегър с нестабилното си и джвакащо изпълнение като Роман Сайонис- макар че той май е единственият, който знае, че е герой във филм по комикси. Няма драма между него и Харли, Сайонис просто не ѝ се кефи, има загатната хомоеротична връзка с главния си миньон и е престъпен бос, който контролира целия Готъм, а Батман сигурно е заспал през това време или си е защипал наметалото с вратата на батмобила. Ааа, и той е Черната маска, но всъщност не става злодей до края филма и всъщност така и не се разбира що носи маска, но е един от най-куците злодеи евър. В крайна сметка свръхкомпенсацията как да запълниш два часа само с Харли Куин става малко отчаяна. А неволите на кастинга се простират навсякъде. Другите герои са сходно плоски, дефинирани както от тяхната жертва, така и от готовността им да извършат насилие с фокус върху непринудения садизъм. Общото между дамите в отбора на Харли е, че всички търсят известна еманципация и най-добрият начин да се сдобият с нея е да преебат Сайонис. Всъщност най-добре се отличава смеещата се хиена Брус. Стилистиката на Готъм е сведена до хибрид на Интер Експо Център и Илиянци. Скоковете напред-назад във времето, върху които е изграден филма, се усещат като жалък опит за маскиране като уж вдъхновен сюжет. Ще се повторя, но този филм наистина не е наясно какво иска да бъде. Костюмите на Харли се свеждат до три и половина, подчертавам- три и половина, което не е кой знае какво за имиджа ѝ на гръндж Бейби Спайс. За сюжета и диалозите ще замълча, защото ще трябва да сравня тоя филм с който и да е на Marvel, а вече съм убедена, че всички свестни сценаристи емигрират там. Историята е просто едно дъъъълго клатене на крака, подкрепяно от наратора Харли, която не знам що звучи като Синди Лоупър- ужасно мързелива патерица за филмов разказ, който завършва с епична битка в изоставен лунапарк, който е толкова голям, че ако пуснеш Скуби-Ду в него, няма дори да помирише ядосаните мацки, камо ли да се засече с тях. И все пак, тези екшън сцени, въпреки изобилността си, не са поставени с много въображение, а постоянният номер на удари с тъп предмет в главата и ритници в слабините, в един момент стават повече изтръпващи, отколкото вълнуващи. Единственото, което чувстваш, е вцепенение, докато режисьора трупа тупалка след тупалка, за да създаде илюзията, че нещо се случва. Всъщност нищо не се. Целият филм е несъгласувана компилация от глас зад кадър, надписи и емоджита, замразяване на кадри, разсейвания и прекъсвания, ретроспекции, допирателни, анимирани интерлюдии и бойни последователности, които по същество са музикални клипове (представете си отвратително хиперактивно видео), които усърдно подпомагат инертността му и го усложняват до степен, че всяка сцена се дави в неясен контекст. Резултатът е детски (в инфантилния смисъл) филм с псувни. Що се отнася до частта за "еманципация"- еманципация, дръжки.

________

 

*Пазете се от филми с дълги заглавия, забелязала съм, че дългото заглавие е с нулева практическа стойност и единствената му цел е покаже надута претенциозност- с една дума, кич.