"Изкуството е тиранин" или малко за Роза Боньор

 

  Гледам някакви реклами на Пандора и вайкания за опашките пред същата, която била дислоцирана на Витошка, а аз нямах никаква идея, щото не съм стъпвала там от миналата година, и в мен назря едно чувство да обясня какво мисля за тая Пандора, ама го пресече подозрението, че изказването ми няма да е много политкоректно, щото сигурно във френдлиста ми и тук има хора, които харесват тая кичария, а може и да висят на въпросните опашки. И току-виж съм ги обидила, нанесла непоправими травми и а-у.

 Затова ще се придържам към днешното вдъхновение. Един приятел днес ми писа и ми каза, че с тия интересности, дето ги споделям във FB съм като списание "Паралели", но ще приема това за комплимент, макар че предпочитам "Нешънъл Джиографик"- наричайте ме накратко Джио. Но да не се отплесвам, а да се придържам към основното- опашките пред Пандора, манипулирани от корпоративната търговия. И като говорим за корпоративната търговия, се сещам как преди две години Mattel пусна Барби Фрида Кало, която разбуни духовете. Внучката и правнучката на Кало заявиха, че Mattel са прикрили емблематичната една вежда на Фрида, изсветлили са ѝ очите и са пренебрегнали да включат инвалидната количка към аксесоарите ѝ- накратко, считат куклата за пълна карикатура. Съществува и иронията, че самата Фрида Кало като комунистка, надали щеше да е очарована от тази търговия с образа ѝ.

 Тази история пък ми напомни за друга кукла, създадена по модел на жена художник. През 19-ти век, малките момиченца са си играли с куклата Роза Боньор (на картинката горе), която е изглеждала по-идентична с оригинала си, защото ѝ е дадена повече свобода да наподобява нейното вдъхновение. Тази към 50-сантиметрова кукла в стил bisque, освен че е била изключително популярна, е с доста изненадваща визия заради придържането си към оригинала, тъй като нестандартната Роза Боньор е с къса коса и рокля с елементи от мъжкото облекло. Тази кукла в момента е колекционерска рядкост и сред колекционерите е известна и под името The German Gentleman. Куклата със сигурност е помогнала и вдъхновила много момичета. Защо?

 Териерът Мартин

   Във Франция художникът, който се е специализирал в рисуването на животни, се нарича animalière. Роза Боньор е била animalière пар екселанс. Кариерата ѝ е създадена от трогателни, но невероятно професионални изображения на коне, говеда, кози и овце. Боньор е била най-известната жена художник за времето си и коренът на любовта ѝ към рисуването на животни произлиза от нейните проблеми с ученето. Тя е била малко шумно и диво хлапе, и не се е справяла изобщо с четенето. Майка ѝ успяла да я примами като ѝ измислила задача, която Роза намерила за неустоима: да нарисува различно животно за всяка буква от азбуката. Майка ѝ умира, когато Роза е на 11 и може би загубата донякъде обяснява трудностите на бъдещия художник в училище- била е абонирана към това да я изключват от всяко такова. Обучението ѝ е такъв провал, че като е на 12 баща ѝ решил да я обучава лично като чертожник, скулптор и художник (той самият е художник пейзажист). Бащата на Роза е последовател на френския социален философ Сен-Симон, който вярвал в равенството на половете и Роза е възпитана като равна с братята си, и това независимо мислене ѝ помага да изживее живота си според собствените си условия. Когато баща ѝ я взема за ученик, Роза получава безпрецедентен достъп до хора и места, които са подхранвали влечението ѝ към животните, включително зоопарка на известния учен Етиен Жофроа Сент-Илер, който е един от предшествениците на еволюционната теория на дарвинизма. Тя посещава кланици и дисектира животни, за да разбере по-добре анатомията и ходи на конните пазари всяка седмица, за да скицира любимите си животни. Прекарва и много часове в изучаване на холандски картини с животни в Лувъра. Стилът на Роза е произлязъл от много внимателно наблюдение и като такъв в нейните творби често липсва сантиментализмът, наблюдаван в изкуството на други натуралисти. Нейното рисуване на група лъвове избягва модерните тогава империалистически конотации, а показва какво означава да си лъв и какво е да си част от група- за разлика от животните на други художници, които разиграват човешки драми, животните на Боньор са в естествените си местообитания, пълни с кал и миризми, неподвластни на хорските ни глупости и рядко има човешко посегателство. В картините ѝ има смирено чувство на реализъм, напомнящо на Курбе, детайлите са безупречни, а използването на мащаба, перспективата и диагоналите е епично.

Още едно куче

   Въпреки, че изкуството на Роза е традиционно, личният ѝ живот е бил доста нетрадиционен спрямо викторианските стандарти. Тя се е постригвала късо и е обличала рокли при светски поводи, но е живеела предимно в мъжки дрехи, за което е получила официално разрешение от френското правителство. През 1800 г. френската префектура издава официален декрет, който гласи, че на жените е забранено да носят панталони като учудващо, тази заповед включва и информация как жените могат да я заобиколят: изключения се допускали само по медицински или здравословни причини и в случая на Боньор, нуждата ѝ да покрие краката си, докато се придвижва в природата, е достатъчна и тя получава разрешение за панталони на 12 май 1857 г. Всъщност освен прагматичността, облеклото ѝ не трябва да се бърка с трансвестизъм, защото е било и жест на еманципация, който е имал за цел да предефинира себе си чрез облика на дрехите. Нестандартният маниер, облекло и начин на живот на Боньор я правят доста странна жена в историята на изкуството и тогавашната епоха. Малко е проблематично да се приложи терминът queer към човек, живеещ във викторианската епоха, но е факт, че тя избира да живее открито в две дългогодишни връзки с други жени. Тя е живеела личния си живот много публично с малко потайност, която също е безпрецедентна за онова време. Първата ѝ връзка е с Натали Микас, с която живеят като партньори до смъртта на Микас, повече от 40 години.

 Боньор е предшественик на ранните феминистки, появили се преди терминът да бъде широко използван. Нейната работа стилистично попада в съответствие с реализма, който е бил актуален тогава: един критик похвалва нейното епично произведение Le Marché aux chevaux (The Horse Fair), казвайки с учудване, че "толкова мъжка творба е производена от женска ръка". Нейните субекти не съвпадат с тези на други жени художници като Берта Моризо, която рисува доста вяли жени в красиви, но ограничаващи дрехи, разположени в домашна обстановка. Боньор рисува според собствените си условия, по избраните от нея теми. Тя е пушила, яздила коне, носила каквито си иска дрехи, изкарвала си е сама хляба и се е гордеела изключително, че е жена. 

 Широката пет метра картина Le Marché aux chevaux (The Horse Fair) заема огромна стена в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк и тя е най-известната картина на Боньор. В продължение на почти две години Боньор ходи на конния пазар, предрешена като мъж, за да скицира два пъти седмично.

   През 1865 г. Роза Боньор става първата жена, удостоена с ордена на Почетния легион. Нужни са още 30 години, за да бъде почетена друга жена. Лично императрица Жозефин ѝ го връчва като сама отива до ателието на Боньор и завява "Геният няма пол". Ателието Château de By е във Фонтебло, извън Париж и Боньор живее и работи в тухлената сграда до смъртта си през 1899 г., като я пълни с всичко- от произведения на изкуството, през пиано до фасове и домашна менажерия (най-вече Фатма, нейната лъвица, която е обикаляла свободно навсякъде). Днес къщата е музей. Който е направен на такъв след като почитателка на Боньор закупува зарязаното и изоставено ателие от наследниците и я превръща в музей и изследователски център през 2017 г.

  35 години след смъртта ѝ, друго интересно (и готино) нещо е вдъхновено от Роза Боньор: гробище в Мериленд, САЩ. The Memorial Park Rosa Bonheur е първият по рода си, който дава възможност на хората да бъдат погребани заедно с техните животни спътници. Разнообразието от обитатели- от коне до кучета, птици, маймуни и дори слон- може да съперничи на собствената зоологическа градина на художника.

 Портрет на Бъфало Бил, който показва великолепно симбиозата между човек и животно. Полковник Коуди толкова харесва картината, че я използва постоянно в рекламните материали за шоуто си.

Коментари

Популярни публикации