El Hoyo/The Platform (2019)

 

 Здравееейтеее, аз съм добрата фея. Нещо не съм в настроение, може би защото брадвата ми се казва Елементарна-логика-и-прозаична-достоверност. И оттук насетне ще има спойлери, чувствайте се предупредени. А сега да се върнем в първите класове и да направим едно досадно, но бързо аритметично действие. Имаме една сграда на 333 етажа. Примерно. Всеки етаж е висок 6 метра. Една платформа минава през всеки етаж, спирайки за по пет минути. Да речем, че ѝ отнема още две докато стигне до следващия етаж. В задачата се пита: колко време ще отнеме на платформата да мине през всички етажи? Време за решение на задачата: 45 секунди. Въпросната сграда официално е Център за вертикално самоуправление. Неофициално става въпрос за Дупката. Един затвор тип футуристична дистопия със стотици нива, във всяко от които обитават само двама човека и които местят на различен етаж всеки месец, решението, за което се взема от Управлението, нещо, за което се знае малко, и с наложена диета от хранене по веднъж на ден, което винаги зависи от това, което горните етажи оставят на платформата за тези на долните етажи. Концепцията, въпреки че не може да се похвали с тънкост, е внушителна. Сервира ни се алегория. Сюжетът е Концепцията. Концепцията е сюжетът. Концепцията е толкова сложна, че е нужен целият филм, за да се обясни. Концепцията също има дупки в нея- дупки с размера на дупките на всеки етаж в Дупката.

 Изправени сме пред политически и социални размисли за алчността, толерантността, реда, справедливостта, сътрудничеството, помощта, насилието и каквото още се сетите. Накратко, класовата борба. Не би трябвало да залитам в това, но е трудно да гледаш El Hoyo и да не си представиш продуцент, който виси, чопли си носа, пиейки кафе и го спохожда гениалната мисъл: "Ами ако направим Snowpiercer, но вертикален?" Не би трябвало, защото писателите са обмисляли сложни метафори за обществото и класите много преди Крис Евънс да каже, че бебетата са най-вкусни, но както казах, няма как да не направиш паралел. Всъщност нищо не пречи на El Hoyo да постигне абсолютно положително целта си, а именно да ни бомбардира със своите метафори за всички неща, които не са наред в съвременното ни общество. Не е виновен филмът, че кретенизмът в реалния живот- по-специално, тоалетната хартия и липсата ѝ- някак не кореспондират с гледната му точка, взета от Сартр за това, че ада са другите хора. Също като в Snowpiercer, тук имаме научнофантастична идея, която е безумно очевидно обвинение към неолибералния капитализъм и политиката за строги икономии. Всички бихме могли да имаме това, от което се нуждаем, твърди филмът, ако хората отгоре не вземаха повече от справедливия си дял. Огромната разлика е, че няма абсолютно никакъв начин затворът в El Hoyo да има смисъл като всичко останало, освен като метафора. И честно казано, не е много добра метафора. „Всички сменят етажа веднъж месечно“ вече е достатъчно, за да се прецака каквото и да е на посланието, което филмът смята, че прави: никога не са ме назначавали спонтанно, мен или някой мърляв ром като шефове на хедж фонд за месец, гарантирам го. Освен това, посланието на El Hoyo е откровено неприятно. В крайна сметка идеята изглежда достатъчно ясна, че е съобщение за солидарност; долните класове трябва да спрат да се претрепват един друг и да се обединят, за да претрепят горния клас. Но това е трудно да се изрази с лошата метафора, която се изгражда през втората половина. И в двата случая това е морален отврат, който предполага, че бедните са отговорни за собствените си страдания, поради това, че са тъпаци. Но филмът е толкова елегантен, колкото и пойнта в Birds of Prey (and the Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn), особено когато метафората, която използва хора, които се хранят с уязвимостта на съкилийниците си, е буквален канибализъм. El Hoyo също е прекомерно, безсмислено груб. Това по същество е ерзац философски пъзел, подправен с така по-гнуснички сцени, изчислени да привлекат публика от средите на хорър феновете. Героите са по-скоро мисъл, така че емоционалното участие не е фактор, изоставащо далеч от изпълнението на Концепцията. Не, не гледайте Концепцията в очите. Моля, премахнете всички лайна от менюто на Концепцията. Най-лошото е, че метафората очевидно не е достатъчно ясна, че ни рецитират откъс от "Дон Кихот", в който се обяснява за това, че богатството трябва да се управлява и разпределя по равно. Да, вече разбрахме. Филмът е пълен с такава безсмислена символика- изцепки на Дон Кихот, образи на охлюви, куче на име Рамзес II, дете, което го няма и го има, и др. И накрая в последната част, метафорите стават толкова неясни, че филмът престава да има смисъл. Всъщност разбрахме. Хората са брутални и егоистични, и грозни, и способни на гадни, ужасни неща. С изключение може би на човека на име Горенг. Макар че точно в тая част същия решава да се съюзи с новия си съкилийник, за да слезе с платформата и така да разпредели храната сред всички. Проблемът е, че в процеса те убиват без много да мислят. Тоест, те помагат на някои, като убиват други. Бих казала, донякъде несъгласувано противоречие. Разбира се, филмът не е толкова лош. Но добрите сцени в първата част и няколкото добри психологически изтощителни разговори с интересен психопат, не са достатъчни, за да се направи добър филм, а малкото силни страни на El Hoyo са в лош противовес с неговото концептуално безумие. По дяволите, оставете тия алегории на Паулу Коелю! Той поне се справя добре с тях. И вземете да прочетете изследването на групите на Морган Скот Пек и "Освободеният" на Урсула Ле Гуин. И да ви таковам малоумното послание с панакотата! 

 Най-тъпото е, че след като всичко е приключило, филмът не прави нищо интересно до толкова, че дори не дава съгласуван завършек на цялата история. El Hoyo не завършва. Просто го изоставят. Така че ако решите да го гледате, имайте предвид, че единственото място за намиране на повече ескейпизъм са сутрешните брифинги и стелажите с тоалетна хартия в Кауфланд.


________________________________

Заб.: този текст беше написан още в началото на април за една кино група във ФБ.