Отпразнувахме Свети Карантин, детсевика, и може да седнем, да направим равносметки и да градим планове за бъдещето. Все пак Рапунцел е изкарала целия си живот под карантина, пък е прокопсала и дори е срещнала любовта на живота си, така че Keep Yourself Positive (с акцент върху абревиатурата). Аз успях да износя дрехите си за вкъщи и да постигна съвършения минимализъм в аутфитите за навън; не се развих културно, защото повечето филми от миналата година са тотално зле, но за сметка на това изръчках всички видове научни сайтове, заспивах, четейки статии за структурата на хиалуроновата киселина и динамичните свойства или за пептидната реактивност на про-хаптен кожни сенсибилизатори, както и наваксах с някои книги; с котката измислихме нови бойни схватки, а отделно от това тя успешно установи майнд-контрол над мен, и в тая връзка също разконспирирах всички конспиративни теории и измислям нови; постигнах съвършенство в правенето на торта и палачинки, и тайно завиждах на всеки, който иска да се напие като свърши карантината, защото улавя тънката семантична разлика между депресивният екзистенциализъм на карантинния запой и феерията на безгрижното и безразборно пиянство; и така нататък.
Като цяло за това време успях да се отвратя още повече от хората, а някои от приятелите ми се превърнаха в познати (без да знаят) благодарение на ентусиазма и глупостите, които демонстрираха най-вече в социалните мрежи- не, това че виждате тоя статус не означава, че не сте от тях, но ако не сме се чували или писали лично повече от два месеца, възможността е твърде голяма. А бе, все тая! Айде, до скоро!
Коментари
Публикуване на коментар