▼

 

 По средата на деня хората отиват да обядват, а аз отивам в близкото кафене, за да пия капучино, щото правят второто най-добро капучино в София. Кафенето е от квартален тип, без претенции, с три пластмасови маси и основните му клиенти са хлапета от близкото училище, които в момента липсват, щото са във ваканция и пенсионери, живеещи наоколо. Поради това в повечето случаи си пия капучиното с дами и господа на около 80, дори вече имам приятелки:

 

  - Мария, която е бивш строителен инженер и може от един поглед да каже кое е панелка, кое е ЕПК и по кой начин е строена панелката, понастоящем запален читател и професионалист в отглеждането на стайни растения. Тя ми подари две бегонии и едно висящо, дето му забравих името, и тия растения все още не са умрели. Едната бегония дори порасна почти до тавана и едното стъбло се счупи от собствената си тежест.

 

  - Ана, бивш лекар, ходи винаги с наниз от перли, обеци и пръстени, защото "много обичам да се кича". Говори много премерено, винаги се усмихва и от нея се излъчва спокойствие. 

 

  - Ваня, начална учителка. Не е бивша, защото все още я викат да замества някой, а тя не отказва, защото ѝ харесва. Много обича да готви, решава кръстословици и судоку, и има обожател, който като я види ѝ казвал възхитено, че изглежда прекрасно и ѝ отварял вратата на асансьора. Като млада учителка провеждала час по физкултура, в който присъствали трима проверяващи. Тя била с пола и гуменки. Като свършил урока, единия инспектор се приближил, леко ѝ настъпил едната гуменка, и казал "Честити гуменки!". Те били съвсем нови, защото тя ги купила в междучасието преди това като разбрала, че ще има проверка. Дъщеря ѝ също е учителка. 

 

  - Ема, бивш МВР кадър, работила е в секретен отдел. Тя не спира да говори, щото "устата ми е голяма", обича да се облича в бяло и с шапка, псува на всяко второ изречение и мъжът ѝ е имал мустаци.

 

  Последните две наричат себе си "Веселите вдовици", защото "ако ти самият не си го направиш весело, а разчиташ на другите, по-добре да ритнеш бакъра". 

 

  Рапортът от днес: внучката на Ваня решила да не яде месо и да стане вегетарианка. Затова започнала да готви всеки ден и носела на баба си, за да пробва и да си каже мнението. Вчера сготвила лозови сарми, които станали чудесни, само малко преварила ориза и подправките не били съвсем точни, но голям праз, пак ставали за ядене. А Ема ходила с направление да ѝ гледат сърцето. Барнала се цялата в бяло, включително гащите и сутиена. Влязла в кабинета на доктора, той я изгледал и попитал да не е от Бялото братство. А тя потвърдила и казала, че ще му подари брошурки, и може да изиграят две-три паневритмии в двора на болницата. След прегледа доктора заявил, че нищо ѝ няма, има само старчески изменения, дето са в реда на нещата. Ема си загащила бялата блуза и попитала възмутено: "Сега, какво ми казвате с това? Че съм стара, така ли?"

 

  П. С.

  Имената са сменени, защото е напълно възможно правнукът на Ема или дъщерята на Мария да са ми във френдлиста.

 

  П. П. С.

  Няма да ви кажа кое е кафенето, препълнено е постоянно.