Как се чете Харуки Мураками

 

 Има една известна теория във физиката. Това е принципът на несигурността на Хайзенберг, според който мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно, дори и на теория. 

 

  Мураками нарушава този принцип.

 

  Той се занимава с несъзнаваното.

 

 Неговите книги са изградени около почти обсесивен подтик за изследване и разбиране на вътрешното ядро на човешката идентичност. Неговите герои винаги пътуват в една метафизична сфера- несъзнателното, сънищата, земята на мъртвите- за да изследват директно спомените си. Неговите книги показват колко е могъщ ума и изследват как несъзнаваното влияе на съзнателната мисъл. При него не е важна статиката, а динамиката. Той може да превърне простия акт на приготвяне на паста, докато котката го гледа, в сцена от макбетска величина. 

 

 "Хроника на птицата с пружина" е най-сложния и най-добър роман на Мураками и не бих го препоръчала за първи прочит, по-добре е да се започне с "Норвежка гора" или "Спутник, моя любов". Ако търсите сюжет, значи "1Q84" или "Спутник, моя любов". Ако искате нехудожествени произведения тогава прочетете книгата му за тичането.

 

  Не търсете скрити значения. Мураками освобождава образите си и оставя да ги дешифрираме сами. Но още по-добре изобщо да не ги дешифрирате. 

 

  Запознайте се дори повърхностно с японската култура, защото е част от контекста на всичките му книги.

 

  Мураками няма конвенционални книги и тяхната ексцентричност изискват препрочитане, за да ги оцениш напълно. Навлизането в света на Мураками е като падане в заешка дупка. Той не е нещо, което можеш просто да прочетеш и да приключиш с него. Няма нито един истински край и краят ще ви остави с повече въпроси, отколкото с отговори.

 

  Никой не може да ви каже как да четете Мураками. Трябва сами да тръгнете по тъмната уличка с много котки. Единственият съвет, който мога да дам е: носете си чадър, може да завали риба. Не говорете с жената с червена шапка. Гледайте как вали снега през прозореца.

 

  Но ако мислите, че не сте дозряли за философщини, не можете да разберете говорещите котараци и ви е огромна мъка да го четете, щото го окачествявате като логорея, просто не го четете и не се мъчете да го разбирате или да се хвалите с това във ФБ групи. Самият Мурками засяга тази тема в контекста на спортуването. Много хора, които спортуват ежедневно, се смятат за притежаващи огромна воля. Може би е вярно за някаква част от тях, но повечето хора, които спортуват от години не го правят от чиста воля. Те го правят, защото за тях е по-лесно, по-забавно и по-мотивиращо от другите варианти. Те предпочитат един час упражнения пред един час срещи, бъркане в носа или клюкарене със съседката. Предпочитат го пред други дейности. Същото е и с четенето.