„Дюн: Част втора“/Dune: Part Two (2024)

 

 Работно заглавие: Лорънс от Аракис се среща с г-н Пясъчен червей или как империята отвръща на удара- менте.

 

  TL;DR: вече се убедих окончателно, че с Вилньов явно сме чели различни книги. Нямам представа какво точно е чел той. Най-якото от филма бяха рекламите на "Кунг-фу панда" 4 в началото. С 20 лева можех да си купя 22,5 килограма картофи от промоцията в Т-маркет, два XXL фалафел дюнера от иракчаните на пазара или една бутилка водка, с която да се напия от щастие, че не съм си хвърлила парите на вятъра. 

 

  Дълга версия: за разлика от филма от 2021 г., който страдаше от това, че е непълен половин филм, в част втора има повече неща, които са струпани така, че резултатът е филм, който изглежда едновременно прекалено дълъг и странно забързан. От първата част това, което помня най-вече е, че някой крещеше през цялото време (впоследствие разбрах, че е било вътрешното ми "аз") и че у мен възникнаха безброй въпроси без отговор и оптимистично се надявах отговорите да се появят във втората част, но вместо това докато седях полуоглушала от бумтящите басове и преебаните аларми на Цимер, между заглъхналите ми уши се зараждаха нови въпроси.

 

  Защо подправката е толкова важна?

  Ако подправката управлява вселената, защо хората, живеещи на планетата на подправките, са толкова бедни?

  Защо има хора на планета, която няма вода?

  Как хората са се озовали там?

  Защо Бен Джезърит носят големи кутии от обувки на главата си?

  Защо пясъчните червеи приличат на ректуми?

  Защо Кристофър Уокън играе пън?

  Защо, защо, защо? 

 

  Тоест осъзнах, че Вилньов не си е взел забележка и е продължил в същия дух: да снима свръхстилизирано нещо, със сбъркано темпо и липсваща емоция, като се концентрира повече върху излишната визуална плънка, отколкото върху персонажите и сюжета. Външния вид на филма е естетически издържан (с някои забележки), но всичко в него си крещи на вилньовски диалект, освен музиката, която си скрибуца по цимерски.

 

  Актьорските изпълнения варират от невероятни до приемливи с едно наум. Флорънс Пю и Леа Сейду си приличат, Дейв Батиста крещи, а Уокън много очевидно е получил заплащане за два снимачни дни или не си е пил гинко билобата. Стилгар (Хавиер Бардем) вярва в Пол и това е личността на Стилгар за целия филм. По някаква необяснима причина той е и клоуна във филма, макар и изигран отлично, като дори половината от собствените му хора му се подиграват. Зендая е толкова посредствена, че близките планове с нея приличат на училищна пиеска, а романтиката между нея и Пол е гореща като носа и крайниците на флегматичен арктически изследовател, и аз не знам какъв е бил хонорара ѝ, но мисля, че е редно да върне на студиото поне 60%. Пол има претенциите, че израства, разкъсвайки се да приеме огромно и опустошаващо решение, но е такъв муньо, че през цялото време се чудих дали да плюна и да му залижа перчема или да му завъртя сопола около тънкото вратле с един шамар. Остин Бътлър все едно не играе в същия филм като останалата част от актьорския състав и ловко краде най-ефектната сцена за себе си. Аня Тейлър-Джой не е спомената, защото продължавам да забравям, че се е появила. А бе, като цяло героите се влачат асинхронно из сцените, като туристи без GPS, раздувайки времетраенето без да влагат някакво развитие. 

 

  Всички костюми са грозни. Да, да, все още не съм видяла някой да се вдъхнови от тях на Хелоуин и надали ще видя.

 

  "Не идеите правят историята, а това, което правите с тях. Идеите са дузина за пет стотинки. Развитието на идеи- ето къде е съкровището." - Франк Хърбърт (волен превод- мой) 

 

  Книгите на Хърбърт са пълни със символи, каламбури и скрити алюзии, а Вилньов води публиката за ръчичка. Сигурна съм, че за много хора това не е проблем, дори им харесва, но това единствено доказва една от основните тези в "Дюн" на Хърбърт- онази за героите (не сте разбрали за нея? Ха. Ха. ). 

 

  Самият филм изглежда като някаква симулация на Близкия изток през 10191 година- безкраен филм, който по случайност е и медитация за 190 милиона долара. След час и половина осъзнах, че всеки момент очаквам отнякъде да изскочи малката булка Ананди, всички да започнат да пеят и танцуват, барабар с червеите, някой да пада от стълбище в продължение на 15 минути, а лошата свекърва да клати заплашително глава, гледайки злобно. Да казвам ли, че баталните сцени в кафяво и кафяво, не ме впечатлиха изобщо и дори ме дразнеха?

 

  Иначе Вилньов се е опитал да предостави превод на сюжета от изходния материал, но без особено разбиране на значението му и с огромни своеволия. Ако за някои промени и липси мога да обвиня вилньовската автоцензура поради някакви си там причини, за други нямам никакви, ама, никакви предположения, и празнините между адаптацията и изходния материал се чувстват не като пропасти, а като Марианската падина. Тук не говоря за пунктуално придържане към книгата- аз съм пределно наясно, че двете неща са отделни медии и няма как да са еднакви. Говоря за тотално окепазяване- в първата част лейди Джесика цивреше толкова постоянно, че ми идеше да им изкрещя да я вържат към водопровода, за да тераформира Аракис и всичко да приключи, (ВНИМАНИЕ: СПОЙЛЕРИ) а сега се превърна в нещо като зомби, контролирано от ембрион и злобна женица, прeeбаваща собствения си син, щото така. За палячото Стилгар вече казах. Има и още, но най-фрапиращото е как гнусният Фейд-Рота е по-готин и с по-голяма чест от Пол: въпреки бруталната си извратеност, той уважава достойния противник и изисква честен бой, за разлика от самият Пол, нещо, което в книгата е съвсем различно като почти всичко останало (КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ).

 

  Наясно съм, че всички, които са харесали интерпретацията на Вилньов, подчертават специалните ефекти, зрелището, звука и пресъздаването на планетата. Много хора ще обявят Dune 2 за визуален шедьовър и са прави, защото той е точно това. И нищо повече.

Има толкова голям фокус върху материалния свят на Дюн, че светът на ума- а "Дюн" на Хърбърт е изключително психеделична творба- изглежда почти напълно забравен. Говоря за основни неща и ще си позволя да цитирам Камен Ханджиев : тези основни неща са фундамента, които изграждат цялото мироздание на Дюн и които удържат въпросното мироздание, без които Вилньов е един подгизнал от кинти чeкuджuя, сътворил няколко часа готини картинки, сред които щъкат някакви хора, докато правят мижав екшън. 

 

  Може да не съм бен-джезъритка, но почти мога да видя какъв въпрос си задавате от няколко абзаца насам: "Кога ще спреш да пишеш, тъпачко?". Ноооо Dune 2 е 166 минути и благодарение на ненадминатия разказвачески талант на Вилньов, те ми се сториха като 5 часа, така че сега може да разберете как се чувствах. Мерси.