"Химн на смъртта. Истинският живот в Северна Корея" на Барбара Демик
Корица: личен проект
"Севернокорейците имат няколко думи за затвор по същия начин, по който инуитите имат за сняг" (неизвестен автор)
"Комунистическите режими превърнаха масовата престъпност в пълноценна система на управление" - The Black Book of Communism
След като се изказах негативно за "Чернобилска молитва", ще посоча пример за еквивалент, който няма нито един минус от книгата на Алексиевич. "Химн на смъртта" е перфектна журналистическа книга или запис на устни истории, или както ви харесва- сбити разкази, добре проучени, ясно, но ефектно написани, лишени от емоционално порно, манипулативно дрънкане по чувствата и излишни хиперболи. Четох я преди две или три години, сега я препрочетох пак, за да съм сигурна, че не говоря наизуст, осланяйки се на моментни подхлъзвания от субективно естество, напудрени със сантимент.
Какво би било ако кошмарът "1984" на Оруел беше реален? Какво щеше да е ако живеехте в държава, където всички медии и публикации са контролирани от държавата, а неразрешеният достъп до чужди радио- или телевизионни предавания се наказва? Където трябва да държите в стаята си голям портрет на Великия главнокомандващ и да му се кланяте, както и на публичните статуи, които са над 40 000? Където сте сред огромна мрежа от информатори, които ви наблюдават и докладват на властите ако ви заподозрат в престъпно или подривно поведение? Където наказанието за престъпления е произволно, в зависимост от лоялността на дадено лице, личните връзки и способността му да плаща подкупи? Където правителството практикува колективно наказание, изпращайки в брутални лагери за принудителен труд, известни като kwalliso, не само нарушителите, но и техните родители, съпрузи, деца и дори внуци? Където всичко наистина е черно-бяло, освен червените пропагандни табели. Един кошмар, в който трябва да почитате Върховния ръководител и да пожертвате всичко в негово име.
Това е Корейската народно-демократична република, по-позната като Северна Корея. Комунистическият режим, който контролира северната половина на Корейския полуостров от 1945 г., може би е най-тоталитарният в съвременната история и е без аналог, защото Северна Корея е най-изолираната и репресивна държава в света. Корейската война никога не е приключила официално. Към днешна дата Северна Корея се занимава с безумно позиране и показни изцепки, напомняйки на света, че има ядрени оръжия, като през цялото време отправя апокалиптични заплахи, насочени към Южна Корея, Япония и Съединените щати, с нагла безнаказаност за всичко.
Севернокорейското правителство изисква принудителен, некомпенсиран труд от по-голямата част от населението си, за да контролира хората и да поддържа икономиката, гарнирано с политиката на страх. Заедно с това се поддържа songbun, класова система, която класифицира севернокорейците според историята на тяхното семейство и предполагаемата вярност на индивида към правителството, наред с други фактори- крещяща дискриминация, която облагодетелства само военните и правителствените елити. Именно тези елити са отговорни за унищожаването на хора, убийства, поробвания, изтезания, лишаване от свобода, изнасилвания, принудителни аборти, сексуални насилия, отвличания, и съзнателно причиняване на продължителен глад.
"Химн на смъртта" не разказва цялата история на Северна Корея, а се концентрира най-вече върху периода на икономически срив и глад през 1990-те години, наричан "Изтощителния поход". Книгата е частична новелизация на интервюта с над 100 бежанци от град Чхонгджин, третият по големина в страната. Барбара Демик отразява глада, маршрута, по който главните герои са минали до Сеул, и ефектите от валутната реформа от 2009 г. Тя показва какво означава да живееш при най-репресивния режим днес- реален оруелски свят, който по избор не е свързан с интернет, където проявите на привързаност се наказват, доносниците се възнаграждават и една небрежна забележка може да изпрати човек в затворнически лагер за цял живот. Демик описва Северна Корея през призмата на обикновените хора, които са я живели и разкрива, че "обикновеният" живот в Северна Корея през 90-те години се е превърнал в парад на ужасите, където гладът убива милиони, производството и търговията на практика спират, заплатите остават неизплатени, медицинските грижи пропадат и хората свикват да прескачат трупове по улиците. Страховитото изображение на Северна Корея от нощното небе, където цялата област е черна поради липса на електричество, с което започва книгата, контрастира ярко с пропагандата на земята долу, призоваваща работниците-граждани да вярват, че са обект на завист от целия останал свят.
"Комунистическите режими превърнаха масовата престъпност в пълноценна система на управление" - The Black Book of Communism
След като се изказах негативно за "Чернобилска молитва", ще посоча пример за еквивалент, който няма нито един минус от книгата на Алексиевич. "Химн на смъртта" е перфектна журналистическа книга или запис на устни истории, или както ви харесва- сбити разкази, добре проучени, ясно, но ефектно написани, лишени от емоционално порно, манипулативно дрънкане по чувствата и излишни хиперболи. Четох я преди две или три години, сега я препрочетох пак, за да съм сигурна, че не говоря наизуст, осланяйки се на моментни подхлъзвания от субективно естество, напудрени със сантимент.
Какво би било ако кошмарът "1984" на Оруел беше реален? Какво щеше да е ако живеехте в държава, където всички медии и публикации са контролирани от държавата, а неразрешеният достъп до чужди радио- или телевизионни предавания се наказва? Където трябва да държите в стаята си голям портрет на Великия главнокомандващ и да му се кланяте, както и на публичните статуи, които са над 40 000? Където сте сред огромна мрежа от информатори, които ви наблюдават и докладват на властите ако ви заподозрат в престъпно или подривно поведение? Където наказанието за престъпления е произволно, в зависимост от лоялността на дадено лице, личните връзки и способността му да плаща подкупи? Където правителството практикува колективно наказание, изпращайки в брутални лагери за принудителен труд, известни като kwalliso, не само нарушителите, но и техните родители, съпрузи, деца и дори внуци? Където всичко наистина е черно-бяло, освен червените пропагандни табели. Един кошмар, в който трябва да почитате Върховния ръководител и да пожертвате всичко в негово име.
Това е Корейската народно-демократична република, по-позната като Северна Корея. Комунистическият режим, който контролира северната половина на Корейския полуостров от 1945 г., може би е най-тоталитарният в съвременната история и е без аналог, защото Северна Корея е най-изолираната и репресивна държава в света. Корейската война никога не е приключила официално. Към днешна дата Северна Корея се занимава с безумно позиране и показни изцепки, напомняйки на света, че има ядрени оръжия, като през цялото време отправя апокалиптични заплахи, насочени към Южна Корея, Япония и Съединените щати, с нагла безнаказаност за всичко.
Севернокорейското правителство изисква принудителен, некомпенсиран труд от по-голямата част от населението си, за да контролира хората и да поддържа икономиката, гарнирано с политиката на страх. Заедно с това се поддържа songbun, класова система, която класифицира севернокорейците според историята на тяхното семейство и предполагаемата вярност на индивида към правителството, наред с други фактори- крещяща дискриминация, която облагодетелства само военните и правителствените елити. Именно тези елити са отговорни за унищожаването на хора, убийства, поробвания, изтезания, лишаване от свобода, изнасилвания, принудителни аборти, сексуални насилия, отвличания, и съзнателно причиняване на продължителен глад.
"Химн на смъртта" не разказва цялата история на Северна Корея, а се концентрира най-вече върху периода на икономически срив и глад през 1990-те години, наричан "Изтощителния поход". Книгата е частична новелизация на интервюта с над 100 бежанци от град Чхонгджин, третият по големина в страната. Барбара Демик отразява глада, маршрута, по който главните герои са минали до Сеул, и ефектите от валутната реформа от 2009 г. Тя показва какво означава да живееш при най-репресивния режим днес- реален оруелски свят, който по избор не е свързан с интернет, където проявите на привързаност се наказват, доносниците се възнаграждават и една небрежна забележка може да изпрати човек в затворнически лагер за цял живот. Демик описва Северна Корея през призмата на обикновените хора, които са я живели и разкрива, че "обикновеният" живот в Северна Корея през 90-те години се е превърнал в парад на ужасите, където гладът убива милиони, производството и търговията на практика спират, заплатите остават неизплатени, медицинските грижи пропадат и хората свикват да прескачат трупове по улиците. Страховитото изображение на Северна Корея от нощното небе, където цялата област е черна поради липса на електричество, с което започва книгата, контрастира ярко с пропагандата на земята долу, призоваваща работниците-граждани да вярват, че са обект на завист от целия останал свят.
Демик изобразява достатъчно сурова и
обективна картина на реалността в индустриалния град Чхонгджин, който е
без електричество и почти без никаква индустрия, където работниците вече
не получават заплащане, мъжете се викат на военна служба за десет
години, тревата, кората и царевичните кочани се смятат за храна, оризът
за рядък деликатес, а смъртта от глад е обикновено явление. В една
потресаваща сцена д-р Ким, прекосявайки река в Китай, вижда, че
китайските кучета се хранят по-добре от хората в Северна Корея.
Най-ужасната и въздействаща част за мен беше описанието на глада , който убива милиони хора. Никой не знае колко, но според някои оценки са над 10% от населението. Но още по-смайващо ми е нивото на индоктриниране. Култът към личността на Ким Ир Сен е нещо извратено и неописуемо. Това е промиване на мозъка, което започва още от невръстна детска възраст и през което са минали вече няколко поколения. Почитанието на севернокорейците към Ким Ир Сен е съвсем искрено- тази любов към Ким може да се види най-страховито при бегълците. Въпреки че са напълно наясно с ексцесиите на култа, те все още изразяват известно благоговение към Ким Ир Сен като личност и като лидер. И тяхното възхищение изглежда дълбоко вкоренено, истинско и непоклатимо. Благодарение на тази почит и насадения страх, династията Ким все още управлява държавата. Благодарение на глада и системното недохранване, севернокорейците вече са с физически отклонения- по-ниски са, например. Всичко това увеличава драстично разликата им с южнокорейците и дори утре режима да падне, никой не е подготвен за последиците.
Книгата няма оптимистичен край и няма прогнози за това какво ще се случи по-нататък. Повечето от хората, които Барбара Демик интервюира за книгата, се справят с живота си, но Северна Корея продължава да се олюлява като агресивно пиянде, което може просто да се срути всеки момент или което може внезапно да започне да атакува всички наоколо.
Други книги по темата:
Освен че препоръчвам статиите и докладите за Северна Корея на Human Rights Watch, много добър вариант е книгата "Сълзите на моята душа" на Ким Хюн Хий, която е бивш севернокорейски агент, известна с бомбения атентат на полет 858 на Korean Air през 1987 г. Това е първата книга за Северна Корея, която прочетох още като ученичка. В момента чета графичният роман Pyongyang: A Journey in North Korea на Guy Delisle- въпреки че не съм го приключила, го препоръчвам изцяло.
Най-ужасната и въздействаща част за мен беше описанието на глада , който убива милиони хора. Никой не знае колко, но според някои оценки са над 10% от населението. Но още по-смайващо ми е нивото на индоктриниране. Култът към личността на Ким Ир Сен е нещо извратено и неописуемо. Това е промиване на мозъка, което започва още от невръстна детска възраст и през което са минали вече няколко поколения. Почитанието на севернокорейците към Ким Ир Сен е съвсем искрено- тази любов към Ким може да се види най-страховито при бегълците. Въпреки че са напълно наясно с ексцесиите на култа, те все още изразяват известно благоговение към Ким Ир Сен като личност и като лидер. И тяхното възхищение изглежда дълбоко вкоренено, истинско и непоклатимо. Благодарение на тази почит и насадения страх, династията Ким все още управлява държавата. Благодарение на глада и системното недохранване, севернокорейците вече са с физически отклонения- по-ниски са, например. Всичко това увеличава драстично разликата им с южнокорейците и дори утре режима да падне, никой не е подготвен за последиците.
Книгата няма оптимистичен край и няма прогнози за това какво ще се случи по-нататък. Повечето от хората, които Барбара Демик интервюира за книгата, се справят с живота си, но Северна Корея продължава да се олюлява като агресивно пиянде, което може просто да се срути всеки момент или което може внезапно да започне да атакува всички наоколо.
Други книги по темата:
Освен че препоръчвам статиите и докладите за Северна Корея на Human Rights Watch, много добър вариант е книгата "Сълзите на моята душа" на Ким Хюн Хий, която е бивш севернокорейски агент, известна с бомбения атентат на полет 858 на Korean Air през 1987 г. Това е първата книга за Северна Корея, която прочетох още като ученичка. В момента чета графичният роман Pyongyang: A Journey in North Korea на Guy Delisle- въпреки че не съм го приключила, го препоръчвам изцяло.
Коментари
Публикуване на коментар