"Обладателят" на Алма Катцу

 

TL;DR: Катцу явно много иска да е Ан Райс, но ѝ се получава доста слабо и долнопробно менте. Ако можех щях да ѝ дам минус пет звезди.

 

 Това е най-тъпата книга, която прочетох за тая година. Добре, де- има още една, която може да я събори, но ще прочета още няколко страници от нея преди да я ги класирам окончателно. Но "Обладателят" е супер посредствено четиво и изключително, извънредно, обилно, неизмеримо, обилно скучно.

 Да, видях че пише, че е любовен роман, но се подведох по препоръката на Стивън Кинг и набутването на книгата в хорър жанра- не правете като мен. Много държа да отбележа, че "Обладателят" може и да се окачествява като любовна история, но няма никаква любов. Героите са от глупави, по-глупави и безкрайно неприятни. Главната героиня Ланор е тъпа. НЕДОПУСТИМО ТЪПА. Сюжетът е една дълга логорея за манията ѝ по Джонатан и мрачните дела на Главния Психар Ненормалник. Самият Джонатан е безгръбначен индивид. Все още се чудя дали Катцу наистина мисли, че читателите ѝ са толкова празноглави лековерници, че ще повярват безрезервно, че Люк (образован и интелигентен човек) ще се зареже всичко, просто, ей така, и ще направи това, което прави, без да задава никакви въпроси, дори на себе си? Чувствам се много обидена, когато мислят по дифолт, че съм някакъв будала- барем като ме баламосват някак, поне да го правят на ниво. 

 Любовта я няма. НЯМА ЛЮБОВ. Нито една. Никаква. Нула. Всъщност е обратното на любовното, защото ако представените мъже са единствените ми възможности, ще си наложа обет за целомъдрие и ще заживея в пещера. Освен това е пълно с повърхностни, нееротични сексуални сцени, ако четири реда могат да се нарекат сцена. Да не говоря, че това е първата книга, в която разни неща, които би трябвало да са отвратителни и гнусни, така че да получа стягане на стомаха и леки позиви за повръщане, ми бяха толкова апатични, блудкави и замрели, че ако стана сериен убиец и ме хванат, веднага ще ангажирам Алма Катцу за адвокат, за да убеди съдебните заседатели само с преразказ на делата ми, че каквото и да съм направила е най-незначителното, постно нещо, което могат да си представят.

 Разбира се, нещата в книгата не спират до тук: посредствено писане, несподелена отегчителна любов, малтретиране предимно на жени, безсмъртие и заплахата от трилогия. Това беше пълна загуба на време и няма начин да прочета каквото и да е продължение.

 Така че не мога да кажа нищо повече, освен че съм адски щастлива, че приключих с тази книга. Всъщност дори се мразя малко, че я завърших. Много рядко ненавиждам книги, но тази е една от тях. Няма да докосна друга книга на Алма Катцу.