▼

 

 изображение: Уикипедия

 Ся, ще Ви разкажа още една картина, упс, история, щото така и така сме на тема изкуство – да вземем да продължим в същия вайб. През 16-ти век тримата велики майстори на Венецианската школа са Веронезе, Тициан и Тинторето, и тази картина е на първия. Това е една от най-любимите ми картини и представлява маслена картина с размери 560 см × 1309 см (или 73 квадратни метра- не знам дали си го представяте това, но аз съм отраснала в апартамент с по-малка квадратура) и е едно от най-големите религиозни платна на чинкуенченто.

 

  През 1573 г. Паоло Веронезе, който по това време е на четиридесет и пет години, завършва поръчката да нарисува изображение на „Тайната вечеря“ за задната стена на трапезарията на доминиканската базилика „Санти Джовани и Паоло“ от четиринадесети век, известна и като „пантеона на дожите“, тъй като там са погребани двадесет и пет от тях. Това е една от най-големите църкви във Венеция. Картината на Веронезе трябвало да замени картина на Тициан, която била изгоряла при пожар през 1571 г.

 

  Самият Веронезе описва себе си като художник на фигури. Съдейки по тълпата, изобразена тук, явно наистина се е кефел на това, защото първото нещо, което прави впечатление в тази творба, е именно големият брой фигури, почти натъпкани в картината и тъй като е претрупано с човешки същества, изобразяването на Исус изглежда почти изгубено в мелето. Веронезе е изпълнил картината си с римска архитектура и множество герои: не само апостолите, Исус и Юда Искариотски, но е включил и обичайните благородници, слуги и зяпачи, както и типичен асортимент от пияници, шутове, джуджета, живописни ориенталци, чернокожи слуги, деца, животни, един апостол, който чопли зъбите си с вилица, слуга с разкървавен нос, и също така няколко пияни мъже, облечени като протестантски немски войници, въоръжени с алебарди – екзотиката на хората и животните е нещо обичайно за изобразителните разкази на Веронезе. Множеството от фигурите са облечени в съвременни венециански костюми и се движат, говорят или обсъждат помежду си, сякаш това е важно социално събитие във Венеция от 16-ти век. Така Веронезе показва типичния венециански пир: пъстър, хедонистичен и претъпкан с гости.

С две думи, платното кипи и се вихри от активност, и е далеч от класическите такива, които носят интимни и тържествени тонове като „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи.

Исус е централната точка на творбата, но Веронезе също е включил куче и котка в тази централна точка, нещо, което не вървяло особено добре със Светия трибунал по онова време.

И поради това готовата картина предизвикала скандал. Инквизицията обвинила художника в грях, а след това и в ерес. Работата не показва достатъчно уважение към свещената тема, се аргументирала Инквизицията, и нито грам благочестие. Има дори куче на мястото, традиционно запазено за Мария Магдалена, и хора, облечени като германци! Да не говорим за другите! Откъде накъде!

 

  Веронезе бил призован да отговаря за непочтителност и непристойност, и било споменато сериозното престъпление за ерес. Изобщо – огромни теологични престъпления. По време на разпита Веронезе бил помолен да обясни защо картината съдържа „шутове, пияни германци, джуджета и други подобни нечестия“, както и екстравагантни костюми, и декори, в това, което наистина е фантастична версия на венециански патрициански празник. Веронезе обяснил на инквизиторите, че „ние, художниците, си позволяваме същите свободи като поетите и лудите, когато разказваме история“. Той се опитал да се защити с твърдението, че тази картина има голямо количество пространство, което е трябвало да запълни и заявявил, че смята, че поставянето на тези фигури е на доста голямо разстояние от Христос, което ги предпазва от опетняване на образа на Тайната вечеря. Дори дал за пример голите фигури на Микеланджело. Като цяло, въпреки че се опитал, защитата му е била доста слабичка, защото рисувайки картината по този начин, Веронезе се е противопоставил на Тридентския събор, който е бил създаден като част от Контрареформацията, чиито декрети включват (в последната минута) кратки и неясни правила за религиозни произведения на изкуството, които след това са кодифицирани и разширени от редица духовни тълкуватели.

 

  Инквизицията нарекла проблемните фигури „антиконформистки елементи“, Веронезе показал известно разкаяние и го осъдили, че има три месеца да коригира картината за своя сметка. Задължително да разкара кучето и да го замени с Мария Магдалена. И също да премахне германците!

 

  И така, Веронезе отишъл при картината, помотал се малко и добавил надпис в долната част на колоните в началото на стълбите. Надписът гласи:

 

 Fecit D.Covi Magnum Levi Luca Cap. V

 

 Това е във връзка с пасаж от евангелието на Лука от Новия завет (Лука 5: 27-29). Така Веронезе просто променил заглавието на картината от „Тайната вечеря“ на „Пир в къщата на Леви“, което е все още епизод от Евангелията, но по-малко доктринално централен, и такъв, в който Евангелията уточняват „грешниците“ като присъстващи. По този начин той успял да задържи кучето, и премахнал необходимостта то да бъде заменено от покаяла се Мария Магдалена, проснала се на пода пред Исус. С това сложил точка на цялата истерия и след това никой не казал нищо повече.

 

  Най-интересното в тази история е, че единственият дълготраен ефект от критиката на инквизицията е създаването на огромно търсене за работите на Веронезе и той става един от първите художници, чиито рисунки са били търсени от колекционери през живота му.

Протоколите от съдебния процес все още съществуват и са достъпни.