11 декември 2013 г.

нямам instagram и затова си помислих, че трябва да знаете, че днес пих мляко с нескафе, верно не от starbucks, но чашата беше много яка. също видях розови облаци.

10 декември 2013 г.

"Времето на дъжда" на братя Стругацки


cover project by me


 Тази книга е само за любители на Стругацки. Със зашеметяващ стил, с малко динамика и с много странни хора. Написана за хората, които мислят. За тези, които  искат да намерят въпросите, а не отговорите.
 Провинциално, затънтено градче в една неназована страна (, която може както да е Полша, така и Чехословакия, също и България), в което вали от години, а в покрайнините има лепрозариум, където живеят тайнствени хора, страдащи от генетично заболяване- това са "мокриците", които умират без книги (буквално), и никой не знае дали града се разграничава от тях или те от него. Писателят Виктор Банев се опитва да разбере това. И в крайна сметка се изправя пред избор: старото познато загнило човечество или неопределеното прекрасно далече. На фона на това новите спасители превръщат виното във вода, а главния герой пиянства и пише песни на Висоцки, акомпанирайки си с банджо. Шедьовър с една дума.

27 ноември 2013 г.

първо: рижото е състояние на духа, но от няколко дни при мен отново е видно от пръв поглед. сега се боря с желанието да си направя супер къс бретон.
второ: започнах генерално почистване. в шкафчето за обувки намерих плюшено прасе. в единият ъгъл на балкона открих необятна колекция от клони и клончета. в кухнята намерих ножица за ламарина и десет лева. в хола намерих две обувалки, сгъваем чадър и формичка за мъфини. ако съдя по тази тенденция, в следващата стая ще намеря друга стая или най-малкото входа за Нарния.
трето: имам натрапчивата мисъл, че един ден моят хладилник ще си отмъсти като отваря вратата на спалнята ми на всеки половин час, взирайки се в мен в продължение на минута-две и после ще затваря.

2 октомври 2013 г.

Кисело мляко от овесени ядки



 Набързо споделена рецепта за домашно овесено кисело мляко, която обещах още за вчера, но не успях- празнувах деня на вегетарианеца в ресторант Кринг, където успях да преям основно със салата и картофи и поради това не успях да се справя с повече от едно парче торта и едва се дотъркалях до вкъщи, където паднах върху леглото и заспах почти веднага, така че се извинявам за закъснението.
 Основното, което ви е нужно за киселото мляко е мляко от овесени ядки, което се прави лесно. За тези, които не знаят- 1 ч.ч. овесени ядки се накисват във вода най-малко за 20 минути (може и повече, както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече). После се изплаква добре (случва се овесените ядки да пуснат слуз, затова) и се мятат в блендера с 3 ч.ч. вода. По оригиналната рецепта се прави с 4 ч.ч., но аз предпочитам с 3, защото млякото става по-кремообразно, но това е въпрос на вкус- пробвайте и преценете сами. След блендирането прецедете, ако е нужно и два-три пъти, но ви уверявам, че за кисело мляко не е необходимо да се престаравате. Готовото мляко може да го съхранявате в хладилника 4-5 дни и имайте предвид, че преди всяко ползване трябва да го разклатите добре (ако сте го сипали в шише) или да го разбъркате (ако е в друг съд), защото се утаява. Това мляко е основният необходим продукт, който ви е необходим за кисело мляко. Направете го с топла вода по същата технология, или го затоплете преди да започнете. Топлината трябва да е около 40 градуса и най-лесно се проверява като си потопите кутрето на ръката в млякото- трябва да е приятно топло. Тук аз добавям и една супена лъжица прясно изцеден лимонов сок, за да постигна леко кисел вкус, но не е задължително условие. След като сте се убедили, че млякото е достатъчно топло, го разпределете по бурканчетата (или каквото там ползвате, но в никакъв случай не употребявайте метални съдове- ферментацията произвежда киселини, които може да си въздействат с метала) и в отделна купичка разбъркайте закваската. Закваската може да е от закупено готово соево кисело мляко, може да е готова закваска (да, има и такива- потърсете в гугъл), а може да ползвате и обикновено кисело мляко. След първата партида овесено кисело мляко си оставяйте по мъничко за закваска за следващия път и повече няма да имате необходимост да търсите закваски. На закваската (3-4 с.л. от това, което ползвате) прибавете мъничко от млякото и на всяко бурканче сложете по лъжица от нея като добре разбърквате след това. После увийте бурканчетата в одеяло или нещо друго подобно, което ще им запази топлината дълго време и сте готови- до 8-9 часа ще имате готово кисело мляко.
 Овесеното кисело мляко не е от най-гъстите и ако това ви е проблем може да го сгъстите по няколко начина:
 -с тапиока (на 1 л мляко се добавят 2 с.л. тапиока)
 -с агар-агар (на 1 л мляко- 1-2 ч.л. агар-агар)
 -с пектин (не съм пробвала и не мога да гарантирам за този метод)
 Ако ще го сгъстявате добавете сгъстителя преди закваската. И толкова, повече нищо не е необходимо.
 Готовото кисело мляко има вкус на овес. Изненадани ли сте? Ако очаквате да има абсолютно идентичен вкус с кравето кисело мляко ви предупреждавам предварително, че няма как да стане. Но пък има своите лични достойнства, които ще оцените. Приятно правене и ще се радвам да споделите как ви се е получило.



28 септември 2013 г.

"Времето е най-простото нещо" на Клифърд Саймък


cover project by me


 Наскоро седейки с един приятел в Маймунарника, той инспириран от факта, че една муха направи успешен опит за удавяне в питието му, вдъхновено направи паралел с "Резерватът на талаласъмите" на Клифърд Саймък, където Октомврийската бира на таласъмите не струва нищо ако в нея не паднат достатъчно буболечки и всичките му там нечистотии. Това беше моментът, когато аз прозрях, че не съм чела нищичко на Саймък и още на другия ден започнах гореспоменатия роман. Няколко дена след като бях прочела "Резерватът на таласъмите", "Братството на талисмана", "Търсачи на светове", "Къщата на гагарите", "Големият преден двор" и "Силата на въображението" и бях започнала "Времето е най-простото нещо" и "Децата на нашите деца", междувременно се зачетох в някаква статия за Никола Тесла, в която освен всичко друго, пространно се обсъждаха странностите му. За мое учудване страстта му към билярд и това, че след като прочетял нещо от даден автор, държал да прочете цялото му творчество, бяха окачествени като ексцентрични анормалности, а в Уикипедия дори сочеха това като признак на обсесивно-компулсивно разстройство. Учудване, защото аз споделям абсолютно същите влечения и нямах представа, че са смахнати. Поразмислих до толкова, че още повече започнах да харесвам Тесла, реших, че няма да се откажа от намерението ми някой ден да си направя отделна стая с билярдна маса в нея, пресметнах, че максимум до две седмици ще съм приключила с библиографията на Саймък и, че е излишно да се затормозявам с повече от обсесивно-компулсивното си разстройство. Двете седмици още не са изтекли, но вече мира не ми дава на напиша нещо за Клифърд Саймък. Не мога да твърдя, че "Времето е най-простото нещо" е най-добрият му роман, но е също толкова невероятен като останалите. Защото Саймък е разказвач на приказки.  Приказки, в които няма излишен трагизъм и драматична безизходност, струи оптимизъм, с фокус върху хората, а не върху събитията (както казва самият той). Избрах да представя "Времето е най-простото нещо", защото времето играе много често основна роля в творчеството на Саймък. Главният герой в книгата се казва Шепърд Блейн и е космически изследовател, който пътешества из Космоса не с космически кораб, а чрез ума си, защото е телепат. Блейн работи за корпорацията Фишхуук и всичко е чудесно докато при едно от пътешествията си, едно извънземно не се намества в главата му, и изведнъж се налага да бяга както от работодателя си, така и от предразсъдъците и насилието на масата хора, защото се превръща в опасност. В книгата си Саймък обединява теми като корпоративния контрол, маргинализацията в обществото и социалната стигматизация, фанатизма, но на фона на всичко това- надежда за хората.
 Дори ако трябва да имат нещо Розово в съзнанието си.
 Това е накратко.