5 май 2014 г.

“Генезис” на Бърнард Бекет


cover project by me

Ох, по дяволите, тази книга е изключителна. Или изобщо няма да я разбереш, или ще бъдеш издухан от нея като мен. Прочетете я непременно. Най-малкото "Генезис" ще ви накара да мислите. Не ми пука дали ще я купите, вземете от библиотеката или прочетете директно в книжарницата (, което напълно възможно с нейните 120 странички). И ако поне малко съм ви заинтересувала- не четете нищо друго за нея.

11 декември 2013 г.

нямам instagram и затова си помислих, че трябва да знаете, че днес пих мляко с нескафе, верно не от starbucks, но чашата беше много яка. също видях розови облаци.

10 декември 2013 г.

"Времето на дъжда" на братя Стругацки


cover project by me


 Тази книга е само за любители на Стругацки. Със зашеметяващ стил, с малко динамика и с много странни хора. Написана за хората, които мислят. За тези, които  искат да намерят въпросите, а не отговорите.
 Провинциално, затънтено градче в една неназована страна (, която може както да е Полша, така и Чехословакия, също и България), в което вали от години, а в покрайнините има лепрозариум, където живеят тайнствени хора, страдащи от генетично заболяване- това са "мокриците", които умират без книги (буквално), и никой не знае дали града се разграничава от тях или те от него. Писателят Виктор Банев се опитва да разбере това. И в крайна сметка се изправя пред избор: старото познато загнило човечество или неопределеното прекрасно далече. На фона на това новите спасители превръщат виното във вода, а главния герой пиянства и пише песни на Висоцки, акомпанирайки си с банджо. Шедьовър с една дума.

27 ноември 2013 г.

първо: рижото е състояние на духа, но от няколко дни при мен отново е видно от пръв поглед. сега се боря с желанието да си направя супер къс бретон.
второ: започнах генерално почистване. в шкафчето за обувки намерих плюшено прасе. в единият ъгъл на балкона открих необятна колекция от клони и клончета. в кухнята намерих ножица за ламарина и десет лева. в хола намерих две обувалки, сгъваем чадър и формичка за мъфини. ако съдя по тази тенденция, в следващата стая ще намеря друга стая или най-малкото входа за Нарния.
трето: имам натрапчивата мисъл, че един ден моят хладилник ще си отмъсти като отваря вратата на спалнята ми на всеки половин час, взирайки се в мен в продължение на минута-две и после ще затваря.

2 октомври 2013 г.

Кисело мляко от овесени ядки



 Набързо споделена рецепта за домашно овесено кисело мляко, която обещах още за вчера, но не успях- празнувах деня на вегетарианеца в ресторант Кринг, където успях да преям основно със салата и картофи и поради това не успях да се справя с повече от едно парче торта и едва се дотъркалях до вкъщи, където паднах върху леглото и заспах почти веднага, така че се извинявам за закъснението.
 Основното, което ви е нужно за киселото мляко е мляко от овесени ядки, което се прави лесно. За тези, които не знаят- 1 ч.ч. овесени ядки се накисват във вода най-малко за 20 минути (може и повече, както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече). После се изплаква добре (случва се овесените ядки да пуснат слуз, затова) и се мятат в блендера с 3 ч.ч. вода. По оригиналната рецепта се прави с 4 ч.ч., но аз предпочитам с 3, защото млякото става по-кремообразно, но това е въпрос на вкус- пробвайте и преценете сами. След блендирането прецедете, ако е нужно и два-три пъти, но ви уверявам, че за кисело мляко не е необходимо да се престаравате. Готовото мляко може да го съхранявате в хладилника 4-5 дни и имайте предвид, че преди всяко ползване трябва да го разклатите добре (ако сте го сипали в шише) или да го разбъркате (ако е в друг съд), защото се утаява. Това мляко е основният необходим продукт, който ви е необходим за кисело мляко. Направете го с топла вода по същата технология, или го затоплете преди да започнете. Топлината трябва да е около 40 градуса и най-лесно се проверява като си потопите кутрето на ръката в млякото- трябва да е приятно топло. Тук аз добавям и една супена лъжица прясно изцеден лимонов сок, за да постигна леко кисел вкус, но не е задължително условие. След като сте се убедили, че млякото е достатъчно топло, го разпределете по бурканчетата (или каквото там ползвате, но в никакъв случай не употребявайте метални съдове- ферментацията произвежда киселини, които може да си въздействат с метала) и в отделна купичка разбъркайте закваската. Закваската може да е от закупено готово соево кисело мляко, може да е готова закваска (да, има и такива- потърсете в гугъл), а може да ползвате и обикновено кисело мляко. След първата партида овесено кисело мляко си оставяйте по мъничко за закваска за следващия път и повече няма да имате необходимост да търсите закваски. На закваската (3-4 с.л. от това, което ползвате) прибавете мъничко от млякото и на всяко бурканче сложете по лъжица от нея като добре разбърквате след това. После увийте бурканчетата в одеяло или нещо друго подобно, което ще им запази топлината дълго време и сте готови- до 8-9 часа ще имате готово кисело мляко.
 Овесеното кисело мляко не е от най-гъстите и ако това ви е проблем може да го сгъстите по няколко начина:
 -с тапиока (на 1 л мляко се добавят 2 с.л. тапиока)
 -с агар-агар (на 1 л мляко- 1-2 ч.л. агар-агар)
 -с пектин (не съм пробвала и не мога да гарантирам за този метод)
 Ако ще го сгъстявате добавете сгъстителя преди закваската. И толкова, повече нищо не е необходимо.
 Готовото кисело мляко има вкус на овес. Изненадани ли сте? Ако очаквате да има абсолютно идентичен вкус с кравето кисело мляко ви предупреждавам предварително, че няма как да стане. Но пък има своите лични достойнства, които ще оцените. Приятно правене и ще се радвам да споделите как ви се е получило.