23 януари 2015 г.

"Доктор Сън" на Стивън Кинг


cover project by me

 Като бях на тринайсет прочетох за първи път "Сияние". Когато Дани за втори път влиза в стая 217, аз затръшнах книгата и я пъхнах по най-бързия начин в камерата на хладилника. След пет дни майка ми я откри и се разрази небивал скандал, след който я извадих и размразих. Малко над 20 години по-късно и безброй книги на Кинг, за мен беше удоволствие да разбера продължението, очаквайки перфектен завършек на ужасяващата история. Но както казва самият Стивън Кинг, този роман не е написан от онзи автор, който е написал "Сияние", а по-възрастна и по-опитна версия на същия човек. Ако сте читател на Кинг от толкова години, колкото и аз, със сигурност сте забелязали, че стилът му се е променил осезателно през последните години. Знам, че точно сега куп фенове на ранния Кинг ще се раздподскачат и веднага ще започнат да хейтят, и да искат Краля на ужаса да ги ужаси както някога, но аз лично съм доволна от Стивън Кинг 2.0. Той пише с много по-голяма дълбочина, по-завладяващо и с по-голямо разбиране към човешките емоции (разбира се и в този период има слаби неща- "Под купола", например, е просто една евтина имитация на Стивън Кинг). За съжаление обаче "Доктор Сън" не ме впечатли. Започва адски добре. Историята се развиваше интензивно и не можех да пусна книгата с часове. Но в един момент всичко дерайлира. Лошите са толкова нелепи, че дори не можаха да ме уплашат. А добрите са толкова силни, че нямаше как да се притесня за тях. Рядко ми се е случвало да попадна на толкова скучна битка между доброто и злото. Дани Торънс заслужаваше по-добра история. Е, разбира се, няма да стигна толкова далече, че да определя "Доктор Сън" като лоша книга. Бих я квалифицирала към дъното на неговата библиография- не е лоша книга, но е много слаба по отношение на творчеството на Кинг. Ако сте чели "Сияние" си дължите да прочетете "Доктор Сън". Само не очаквайте Дани да бъде същото момченце или Стивън Кинг да е същия автор. Сигурна съм, че в момента поне няколко човека са готови да ме питат:"В крайна сметка какво се случва с Дани?". Той пораства и се жени Чарли Макджий от "Подпалвачката" и имат невероятни деца. Шегувам се. В анонса на книгата е казано всичко, което трябва да се знае. Другото са спойлери. Приятно четене.
 

21 август 2014 г.

"Парфюмът. Историята на един убиец" на Патрик Зюскинд






cover project by me

Обичам бързите спойлери. И така: това е историята на един човек, който преодолява скромния си произход и начало в живота като работи обсесивно, прави каквото е необходимо, за да постигне най-високите постижения, само за да бъде оставен с непоносимата си празнота.
Защо да я четете? Защото понякога просто трябва да прочетете историята на един парфюмерист от 18-ти век, който може да е, но може и да не е Антихриста и който методично и целенасочено убива, преди да започне гигантския си омнисексуален фъкфест и да участва дейно в шокиращия финал на книгата (тук няма да спойлвам). Зюскинд е създал с перфектна елегантност и стил брилянтна тъмна приказка, но също така лирична и хипнотична- няма да бъдете разочаровани, обещавам ви.
 

"Панаир на суетата" на Уилям Текери

cover project by me

 Една от главите в този роман, публикуван през 1848, носи заглавието "Една цинична глава". Бих казала, че целият роман може да бъде класифициран с това подзаглавие; това е най-циничният и сатиричен поглед към английското общество по онова време и реалистичен преглед на човешката мотивация и недостатъци. Реалното подзаглавие е "роман без герой" и това също е на мястото си, защото нито един герой не бива пощаден от циничния анализ на Текери- някои от тях са глупави и егоцентрични, някои плитки и заблудени, някои са лицемерни, а някои са чисти социопати, всички имат недостатъци в по-голяма или по-малка степен. И въпреки това ги харесвам, защото са реални. За разлика от Дикенсовите герои, които са или бели, или черни, тези в "Панаир на суетата" са във всички отенъци на сивото. Възможно е поради тази причина Текери да ви заприлича изключително много снизходителен задник, но пък какво очаквате от човек, който получавайки наследството си на 21 годишна възраст, профуква всичко на комар, рисува карикатури на самия себе си, заявява, че основната му дейност освен писането е плюскането и тъпченето с храна (дома му в Тънбридж Уелс в момента е ресторант, носещ неговото име), зависим е към лютите чушки, а на погребението му присъстват 7000 души? Разбира се въпреки това, със сигурност не всеки би харесал и не всеки би прочел толкова дъъъъъълга книга. Защото освен, че е дъъъъълга, е и разтегната, разхвърляна, влудяваща, възхитителна, саркастична, объркваща, прекрасна и много изнервяща книга. Но, честно, никой, който е прочел и харесал тази книга, не може да се нарече скучен.   

5 май 2014 г.

“Генезис” на Бърнард Бекет


cover project by me

Ох, по дяволите, тази книга е изключителна. Или изобщо няма да я разбереш, или ще бъдеш издухан от нея като мен. Прочетете я непременно. Най-малкото "Генезис" ще ви накара да мислите. Не ми пука дали ще я купите, вземете от библиотеката или прочетете директно в книжарницата (, което напълно възможно с нейните 120 странички). И ако поне малко съм ви заинтересувала- не четете нищо друго за нея.

11 декември 2013 г.

нямам instagram и затова си помислих, че трябва да знаете, че днес пих мляко с нескафе, верно не от starbucks, но чашата беше много яка. също видях розови облаци.