24 юли 2015 г.

"Винаги шик" от Тиш Джет


cover project by me

 "Първо опознай себе си, а после се дръж подобаващо."
 Епиктет

 Заб.: Ще спомена две важни уточнения. Първо: тази книга е само за жени. Второ: ако сте от онези жени, които смятат, че облеклото и грижите за себе си са нещо повърхностно, унижаващо и долнопробно, просто не я докосвайте- ще си загубите времето и надали ще излезете от развлечените удобни тениски в комбинация с дънки или анцуг.

 Ще започна с два сериала- американският "Сексът и градът" и френският "Профилиране". Никой не може да отрече впечатляващия стил на Кари Брадшоу. Забелязали ли сте, че при нея няма един тоалет, който да се повтаря? Винаги съм се чудила къде Кари си държи дрехите в този малък апартамент, в който живее. Единственият вариант е да притежава дрешника от поредицата за Нарния. Разбира се, всеки е свободен да има колкото дрехи иска. Само че ако имаш една-две стаи, пълни с качествени маркови дрехи и обувки Маноло Бланик, е доста лесно да се обличаш впечатляващо.
 Клоуи Сейнт Лорънс от "Профилиране" редовно носи едно и също тюркоазено палто и цял сезон се разкарва с една страхотна жълта чанта. Прави го по такъв начин, че трябва много да се съсредоточиш в това, за да го забележиш. Да споменавам ли плътния чорапогащник в цвят горчица? Флоралната рокля и невероятните шалове?
 Усещате ли разликата? Французойките са ненадминати в създаването на стил. Книгата "Винаги шик" е именно за това. Повече е от съвети и трикове да бъдем добре физически, модерно изглеждащи и как да си лакираме ноктите- по-скоро е пълна с уроци как да станем по-добри хора. Авторът Тиш Джет е моден журналист и блогър, която живее от 25 години във Франция и един от главните ѝ интереси е да открие тайната на френската красота, стил и съдържание. "Винаги шик" е резултата от това. Не е селф хелп книжле, а интересно проучване и наблюдения, с много информация и включване на други хора като модели и чрез интервюта, и с практически примери. Има десет начина на носиш една пола, по дяволите. Любимият ми цитат е "Всяка жена има собствена индивидуалност. Защо тогава би искала да прилича на някоя друга?". Французойките са оригинални версии на самите себе си. Да, французойките отдават време да се поглезят, да се обличат добре и да се стремят да бъдат най-естественото, което могат да бъдат. И всичко се свежда до самоуважение и любов. И joie de vivre*. Защо да се гримираш веднага след като се събудиш? За да отпразнуваш себе си, bien sûr**!
 Стилът е онова неподвластно на времето продължение на личността. А есенцията му е да продължаваш да се учиш постоянно и непрекъснато да усвояваш нещо ново. Дори Коко Шанел го е казала: "За да бъдеш незаменим, е необходимо непрекъснато да се променяш". А това не се свежда само до това да следиш последните модни писъци. Свежда се до интелектуалната ти симулация, умението да водиш вербални дуели и използването на собствения мозък. Поради това съм убедена, че високите токчета са измислени от французойка, целувана по челото.

 "За французите образованието е онова, което научаваш вкъщи и в обществото: учтивост, тактичност, морал и обширни познания в областта на културата чрез достъп до изкуството и историята, получени от редовни посещения в музеите.
 "Указанията" са онова, което се поема в училище."

 И как бихте мислили, че е нещо различно след като философията е задължителен предмет във всяка гимназия във Франция и се явяваш на отделен изпит по нея?
 "Винаги шик" е насочена основно към жените над 40, но мисля, че дори и да си на 25 няма да ти е излишно да ѝ хвърлиш едно око. Разбира се, трябва да призная, че не е лесно да се превърнеш във французойка независимо на каква възраст си. Трябва да имаш трезва самооценка, самоуважение и да умееш да се забавляваш. А това се постига чрез дисциплина. Не се плашете от тази дума. Трябва да си много мързелив, за да си организиран. Ще перефразирам още един цитат от книгата. Без дисциплина се възцарява хаос. Хаосът причинява стрес, стресът причинява бръчки. Мисля, че това е достатъчно. Приятно четене.


______________________

* Радост от живота (фр.)
** Разбира се (фр.)

20 юли 2015 г.

"Напълно изгубили себе си" от Карън Джой Фаулър


cover project by me

 Искам да се изправя и да ръкопляскам на Карън Джой Фаулър за тази разкошна книга. И да подчертая, че съм ужасно стисната, когато трябва да дам пет звезди на книга в GoodReads. Но тази книга ми разби сърцето. Да. Взе ми душата и ми разби сърцето. Напълно изгубих себе си, защото: 1. Хвана ме така здраво, че нищо не можеше да ме разсее. Дори гладни домашни любимци, трясъци в кухнята, спешни срещи и дим на талази от съседния апартамент; 2. Не исках да свършва; 3. Като във всяко влюбване бих искала да разкажа на целия свят за всичко, свързано с него, но не мога, защото част от удоволствието в книгата е сам да откриеш тайните ѝ, да участваш в обратите и историята ѝ (аз съм от щастливците, които не бяха попадали на ревюта със спойлери и затова ви съветвам да не четете никакви други мнения преди да сте прочели книгата); 4. Това е точно типът книга, която прави трудно зачитането на която и да е книга впоследствие, една от най-добрите книги, които съм чела в последно време. Написана красиво, ерудирана и предизвикателна; 5. "Напълно изгубили себе си" е водовъртеж, който ме завъртя в себе си, раздаде ми няколко емоционални шамара и ме остави замаяна да размишлявам над куп въпроси; 6. С някои книги си даваш почивка от живота. Но книги като тази стават част от твоя живот, защото се променяш след това преживяване; 7. Всъщност ние всички сме напълно изгубили себе си. Препоръчвам я неимоверно много.

19 юли 2015 г.

"Пържени зелени домати" на Фани Флаг


cover project by me

 Не мога да повярвам, че чак сега прочетох "Пържени зелени домати", при условие, че филмът ми е един от любимите и съм го гледала в края на 90-те. Книга, която обявявам безапелационно за уютна, човечна, топла и ведра. Пълна с герои, които ти се иска да познаваш и да са ти приятели. Радва те с историите, нравите, случките, характерите, мъдростта, мислите, съпричастността, добротата, любовта и осезаемата лекота на живота. Детайлите са такива, че можеш да помиришеш пържените зелени домати в кафенето Уисъл Стоп. Напомня ти за Марк Твен и Стайнбек и те зарежда тотално. Най-гадното е, че в един момент свършва. "Пържени зелени домати" е публикувана през 1987-ма и културата и нагласите на 80-те са неминуемо вплетени в цялата книга. Така че не се изненадвайте, че една от основните теми са расовите взаимоотношения в дълбокия американски юг през 20-ти век. Най-неочакваното е толкова-имплицитно-заявената-но-все-пак-съществуваща-хомосексуална-връзка. Фани Флаг е направила това толкова елегантно, че на няколко пъти стоях в почуда дали не си въобразявам и тълкувам взаимоотношенията погрешно. В заключение ще кажа, че филмът се различава от книгата, но това по никакъв начин не намалява стойността му. И книгата, и филмът си заслужават препрочитането/повторното гледане.

Рецепта за веган пържени зелени домати:

 3-4 зелени домата
 1/2 ч.ч. царевично брашно
 1/4 ч.л. чесън на прах
 сол и черен пипер на вкус
 1/2 ч.ч. ядково мляко
 мазнина за пържене

 Нарежете доматите на дебели кръгчета. Смесете сухите съставки. Загрейте мазнината. Вземете резен домат, потопете го в млякото, после го овъргаляйте в брашното и го цопнете в мазнината. Като се изпържи го вадите. Повтаряте докато свършат доматите.



7 юли 2015 г.

"Песента на глухарчетата" от Хилде Хагерюп


cover project by me

 "Песента на глухарчетата" ме върна в пуберските години, когато четях особено настървено така наречената детско-юношеска литература и по този начин открих Селинджър със "Спасителят в ръжта", Алан Маршал с "Мога да прескачам локви", Жул Ренар с "Червенокосото", Пола Фокс с "Рибите-балон живеят в морето" и куп други. Някои от вас може би помнят и са чели и някогашната поредица Бибиотека Връстници. Чрез нея се влюбих в "Аз съм облак" на Дагмар Кекуле, "Илзе Янда на 14 години" на Кристине Ньостлингер и "Талисман" на Виктория Токарева. Всички те нямат нищо общо със сегашните популярни заглавия в young adult жанра- не се лъжете, че неотразим младеж с тъмно минало, разкъсван от вътрешни борби, ще се влюби в главната героиня и заедно ще стрелят, ще скачат от високо и ще се натискат, или красив вампир девственик ще обяснява, че е вегетарианец, или прекрасна девойка с лък в ръката ще поведе бунт срещу лошите. Не, по никакъв начин не подценявам тези популярни четива, напротив. Но ако те са аналог на комерсиалните филми в книжния свят, то "Песента на глухарчетата" и гореизброените заглавия са независимото кино и ъндърграунда. И ако нямате афинитет към стойностна продукция със собствена гледна точка, различима със съдържанието и стила си, чрез които реализира личните артистични виждания, и неотговаряща на общоприетата система, "Песента на глухарчетата" не е за вас. Но би било тъпо да пренебрегнете възможността да разберете, интерпретирате и да се адаптирате към света около вас, да обогатите опита си и да откриете безопасно място, в което бихте могли да изградите умения и увереност чрез различен от стадния път. Изборът е ваш. И да не кажете, че не съм предупредила.
 И така. "Песента на глухарчетата" е книга за приятелството, загубата, завистта, уязвимостта, предателството, необходимостта да познаваш себе си и колко жестоки могат да бъдат момичетата. Главната героиня е Герд, момичето, което никой не харесва, което има леко кисел тон и която не е нито особено красива, умна или блести с уникални дарби. На това отгоре е груба, саркастична и директна, и вярва че всеки проблем може да се реши с удар в зъбите. Герд живее в малка къща и някои казват, че тя дори няма собствено име. В къщата, която всъщност е вила и принадлежи на бабата на Герд, тя е с майка си и сестра си Сив. Баща ѝ, с който Герд е имала много близки взаимоотношения, е изчезнал в морето преди време. Сив е била на лодката, когато се случва злополуката с бащата и от тогава живее в собствения си свят като единственото включване към реалността е когато пее- високо и често в най-неподходящото време. Майката на Герд е дистанцирана след изчезването на бащата, изтощена от скръб и нескончаема работа, с която издържа семейството си и рядкото ѝ внимание отива към Сив като към жертва на случилото се, както я възприемат и всички останали, което побърква Герд- пренебрежението и неразбирането я водят най-вече към агресия. Баба им е ужасна и никой не може да я разбере, защото комбинацията от мъката по сина ѝ, религиозността и сенилността ѝ образуват абсолютно зло, което тероризира близките си хора. Единствената приятелка на Герд е Кайса, леко странно и тъпичко момиче, но един ден се появява новото момиче Мая, която окупира Кайса веднага. А братът на Мая показва предпочитанията си към Сив. Това е трудна ситуация за Герд, на която баща ѝ все още ѝ липсва ужасно и се чувства сама и изоставена. Създава се безмилостна борба за власт между Герд, Кайса и Мая, чиято цел е да се спечели една от останалите за сметка на третата. Портретът на Герд е напълно реален. Може да се видят най-тъмните ѝ страни и жестоки действия (като това да накара Кайса да изяде сладолед с мравки), и все пак не може да не разбереш какво я кара да е такава. Докосването до личната борба на Герд е завладяващо. Хагерюп пише с голяма съпричастност и разбиране за това колко е трудно да растеш. Препоръчвам "Песента на глухарчетата" на всички фактически тийнейджъри и тийнейджъри, които са такива по душа. Както и всички заглавия, които съм изброила в този текст. :)

3 юли 2015 г.

"Океанът в края на пътя" от Нийл Геймън


cover project by me

 Понякога се появяват книги, които заслужават шест звезди в goodreads. Това е една от тях. И ще е несправедливо да нарека това, което ще напиша, мнение. Не е мнение. Това е реакция.
 Защото:
 Има някои автори, които са създали собствен жанр. Нийл Геймън е един от тях. Неговите книги не са фентъзи, ърбън фентъзи, дарк фентъзи, фантастика или каквото и да е там. Те са на Геймън, уникална смес от хумор, остроумие, митология и силен разказвач, който прави най-странните и невероятни скокове на въображението да изглеждат като нещо в реда на нещата. Поради това съм наясно, че Нийл Геймън може да разкаже една история, която те оставя с болящи очи и схванати ръце, защото просто си принуден да прочетеш само-още-една-страница. А някои сцени създават умствени образи като подробни картини и генерират почти физическа болка. Но въпреки това "Океанът на края на пътя" ме свари неподготвена.
 Може ли едно езерце да бъде океан? Ако отговорите с да, вие също ще харесате тази книга. "Океанът в края на пътя" ме накара да обичам Нийл Геймън повече отколкото го обичам по принцип. Доколкото е възможно това.
 Цялата история е амалгама от детска невинност, мистерии, чудеса, необяснимости, приятелство, любов, саможертва, жестокости, забрава и неща, които се крият зад ъглите на реалността и се просмукват през пукнатините на света. В тази книга може да намерите приказка, хорър, драма, приключения, хумор, философия, и всичко това макар и събрано в 200 страници е огромно, защото Геймън постига много повече отколкото други автори в 800 страници. Например, има един прекрасен момент с гореща вана, супа, коте и ябълков пай. Стига толкова. Спрете да четете това и отидете да си вземете "Океанът на края на пътя"- една наистина красива, страшна, великолепна и истинска книга. Малка като океан и огромна като езеро.