30 септември 2012 г.

Сандвичи с домати и моцарела


 Както вече е видно от предишния пост за кашкаваленото парти, стигнах до заключението, че е добра идея да поствам рецепти и да се фукам с моите готварски умения- всеки себеуважаващ се блог, който иска повече читатели го прави. И преди да са ме нароили куп вманиачени гурме кулинари/ки, да споделя, че в кухнята както и в останалите аспекти на житействането ми съм почитател на минимализма. В смисъл, че всячески се опитвам да избегна излишните неща. Ако приготвянето на ястие изисква изцапването на повече от три съда и повече от час за приготвянето му, не, благодаря. Също ако са нужни повече от пет съставки се фръцвам на другата страна- считам, че многото продукти и подправки убиват основния вкус, става някакъв бъркоч. Обичам да готвя, защото готвенето е много медитативна дейност и абсолютно креативна такава, но ако трябва да го правя дълго време започвам да се изнервям, а мисля, че яденето не трябва да се приготвя със стрес, защото нищо не излиза от това- няма творец, който да е създал шедьовър насила. Другото, което искам да споделя, че не ям месо и съответно няма смисъл да чакате с нетърпение рецепта за глазиран свински джолан, патица фрикасе или кордон бльо и както няма да ви убеждавам да станете вегетарианци, така очаквам от вас да не ми обяснявате колко съм загубена като не ям мръвки. И последно да кажа, че силно подозирам, че чревоугодничеството наистина е тъпотия, а да чревоугодничиш можеш и като гризеш целина. Може би затова кулинарстването не ми е основен приоритет в живота. От ученичка не закусвам и затова имам две яденета за деня- обед и вечеря. Обедът почти винаги представлява салата или сандвичи, а вечерята е нещото по-така.




 В днешното кулинарно предаване ще наблегнем на обеда, т.е. ще ви представя как се приготвят сандвичи с домати. С домати, защото имам страхотния късмет да се снабдявам със зеленчуци, отгледани на село, абсолютно био (завиждайте на воля) и затова последния месец мога да си организирам доматен фестивал като оня в Испания, където се замерят с домати по улиците. Вече съм на границата да намразя всичко, което има по-силен намек на домат, но се опитвам да удържа фронта- ако се наложи ще направя всички домати на сладко, ей така, за разнообразие. И така. Какво ви е необходимо за приготвянето на сандвичи с домати:
хляб по ваша преценка- колкото ви е нужно,
домати колкото да покрият хляба,
моцарела, но става и с най-обикновено бяло сирене,
маслини за допълнителен вкус и
босилек за разкош.
Останалото е въпрос на въображение.
Приятен апетит,


18 септември 2012 г.



с ден закъснение, че вчера не успях:
честит първи учебен ден на всички, които ги засяга!

5 септември 2012 г.



 те седнаха на земята, а тя направи от хартия цяло ято жерави и ги изсипа в джоба му.

4 септември 2012 г.

dreaming mirror 07

 сънувах, че летя над парка. дърветата шептяха, но не можех да ги чуя, а знаех, че ако кацна на някое от тях, те ще престанат да говорят. по клоните бяха накацали птици, които стояха мълчаливо и ме гледаха. на детската площадка имаше само едно детенце с шарени ботушки, което се люлееше на люлката.


3 септември 2012 г.

Where the Sidewalk Ends by Shel Silverstein


  There is a place where the sidewalk ends
And before the street begins,
And there the grass grows soft and white,
And there the sun burns crimson bright,
And there the moon-bird rests from his flight
To cool in the peppermint wind.

Let us leave this place where the smoke blows black
And the dark street winds and bends.
Past the pits where the asphalt flowers grow
We shall walk with a walk that is measured and slow,
And watch where the chalk-white arrows go
To the place where the sidewalk ends.

Yes we'll walk with a walk that is measured and slow,
And we'll go where the chalk-white arrows go,
For the children, they mark, and the children, they know
The place where the sidewalk ends.


И превод от


Там, където тротоарът се свършва
и не е още почнала пътната лента
мека бяла трева се извива
слънце въздухът ален попива
птица лунна крилете си свива
в хладината на вятър от мента.

Да си тръгнем оттук, дето черен димът е
и асфалтът се вие и скършва,
покрай дупките, дето стрък смолист се изправя ,
ще вървим със вървеж и отмерен, и бавен
след стрелките, които тебеширът оставя
там, където тротоарът се свършва.

Със вървеж тъй премерен и тъй бавен ще ходим
и ще идем, където тебеширът ни води,
че децата го виждат, децата го знаят
това място, където тротоарът се свършва.


Прекрасен ден,

1 септември 2012 г.

Picture Puzzle Piece by Shel Silverstein


One picture puzzle piece
Lyin' on the sidewalk,
One picture puzzle piece
Soakin' in the rain.
It might be a button of blue
On the coat of the woman
Who lived in a shoe.
It might be a magical bean,
Or a fold in the red
Velvet robe of a queen.
It might be the one little bite
Of the apple her stepmother
Gave to Snow White.
It might be the veil of a bride
Or a bottle with some evil genie inside.
It might be a small tuft of hair
On the big bouncy belly
Of Bobo the Bear.
It might be a bit of the cloak
Of the Witch of the West
As she melted to smoke.
It might be a shadowy trace
Of a tear that runs down an angel's face.
Nothing has more possibilities
Than one old wet picture puzzle piece.