коя съм аз



 Всъщност не знам какво да напиша за себе си. Макар че, лично за мен, най-интересната част, от който и да е блог, винаги е била е страницата About, и като разглеждам нечий блог за първи път, първо кликам на нея. Но, честно, нямам идея какво да споделя относно моята личност. Ако тръгна да обяснявам в подробности ще стана многословна и ще заспите, а ако се вкарам в няколко думи ще си създадете грешна представа. Ще се опитам да се събера в нещо средно.
 Работя като графичен дизайнер. Родена съм и живея в София. Карам колело, но също толкова често може да ме засечете и в градския транспорт. Веган съм ( тук може да се посмеете колкото искате и да ми кажете някой виц за вегани и/или вегетарианци, любимия ми е "- Колко вегана са нужни, за да сменят електрическа крушка? - Не знам, но откъде си набавят протеина?") . Не обичам да пътувам, изключая влаковете, от които съм зависима, защото съм отраснала в тях. Имам слабост към гръндж музиката още от 12-13 годишна и веднага бих се омъжила за Еди Ведър. Но сапиосексуалността ми е подла и благодарение на нея Стивън Фрай е моят мъж-мечта, заради който бих зарязала вокалиста на Pearl Jam. Не мога да впечатля никой с разни знаменити хобита, поради простата причина, че нямам такива- единственото, което се доближава до колекция са няколкото различни издания на "Пипи Дългото чорапче", които имам и бих допълнила с още няколко с голямо удоволствие. Обичам жълтурчета- метаморфозата им в глухарчета винаги ме е изумявала и това, че виреят навсякъде, също. Интересувам се от толкова много неща, че е по-добре да не ги изреждам, само ще кажа, че редовно се появява нещо ново, по което се захласвам, независимо дали става въпрос за теория на струните, фюжън извращения в кухнята или вдъхновение да се науча как се танцува линди хоп. Имам котарак, който се казва Грималкин Минашу Морис-и-Бегемот, накратко Малчо, по прякор Въшката. Имам и куп отрицателни черти, разбира се. Една от тях е мързелът, който е виден от това, че тази страница на блога стоеше празна цели четири години. Книгите са неразделна част от живота ми като успяват да надскочат писменият си текст; всяка книга, която съм прочела по неведом начин винаги е успяла да се прехвърли и в други аспекти на битието ми, било под формата на вдъхновение за нова рецепта или за това как ще се облека, или пък чрез вмъкването на фразата "Престарелият магьосник Перун Маркович Неупивай Дубино от отдел „Атеизъм“ си взел отпуска за ново превъплащаване" докато пия кафе с някой, защото точно тогава препрочитам Понеделник започва в събота на Стругацки. Може би това е причината този блог да е това, което е. Както се случва с много неща, замисълът на блога беше съвсем различен- трябваше да е нещо, в което пиша за всичко, което ми хрумне, без ограничения. От там идва името ЛаИвзСтайл. Но с течение на времето неусетно претърпя промяна и се превърна основно в блог за книги. Решението да правя мой вариант на кориците беше спонтанно и в отговор на многото грозни корици, които съществуват (за щастие забелязвам, че в последно време грозните корици намаляха). И същевременно беше упражнение за самата мен, защото основното правило от самото начало на създаването на тези корици, беше и е, че се правят за не повече от половин час- с намерението да докажа (на първо място- пред себе си), че сносна корица може да се сътвори и за минимален срок. Разбира се, поради тази причина, някои от моите корици също са гола вода. До ден-днешен не харесвам корицата на Доктор Сън (, която направих за точно 14 минути, защото точно тогава бях претрупана с работа), например. Но в повечето случаи дори несполучливите ми корици са по-нормално изглеждащи от някои, които понастоящем се намират по книжарниците. За справка- разгледайте сайтът на Пламен Йорданов, носещ звучното име Fuck No Bulgarian Book Cover Design. Тук искам да уточня, че не всяка книга, на която съм направила корица, е с отвратителна оригинална такава. Анна в рокля от кръв и Внимание, психоспусък! имат прекрасни корици. Но за да спазя второто основно правило, което е, че всяка книга ще получава корица от мен, се налага да представя и моят вариант. Сигурна съм, че в момента има някой от вас, който би тръгнал да ме убеждава в изтърканото "не съди за книгата от корицата", но съм водила няколко пъти спорове на тази тема и повярвайте ми, надали бихте променили мнението ми. Вярвам, че корицата е важна. Има корици, които са променили историята на издателския бизнес, както и на съвременната цивилизация (вижте кориците на Penguin Books). Колкото и да е тъпо, сега ще се самоцитирам от една подобна дискусия (, където една личност ми обясняваше, че съм супер зле, след като придавам такова значение на книжните корици), защото ме мързи да повторя същото с други думи:

 "Популярното намилане, че не трябва да съдиш за книгата по корицата, колкото и да е вярно в идеалистичен смисъл, няма никакво отношение в реалността. Защото хората съдят книгите по кориците. Неприятно ми е да го кажа на всички вярващи в това, че първото впечатление не е важно и че никой няма да си направи негативен извод за теб ако отидеш на бизнес среща по джапанки и с крещящо розова лачена чанта, но това е вярно. Има три неща, които правят впечатление на потенциалните читатели и те са: заглавието, началното изречение и корицата, като корицата всъщност е на първо място. Защото като влезеш в книжарница, в която има хиляди книги, от които можеш да избираш, първото което се забелязва е корицата. И ако тя не е достатъчно добра, за да ти привлече вниманието, то ще бъде привлечено от нещо по-интересно. Корицата не е само добър дизайн, а се явява и първата страница на историята и по този начин книгата може да комуникира с читателя преди да я е разтворил. Не напразно жанра на ужасите ползва най-вече тъмни корици, а белите корици са по-често срещани при ръководствата, например. Дори това е важно, защото по този начин книгата ангажира чувствата на читателя на по-дълбокото ниво и по този начин потенциално не само осигурява продажбата си, а подготвя човек за това дали ще иска да разлисти тази книга. Една добра корица е първото уверение, че книгата е с високо качество. Разбира се, ако се казваш Стивън Кинг, спокойно можеш да минеш с корица, на която няма нищо освен името ти с големи букви и заглавието с по-малки. Но такива като него са малко и останалите не притежават такава стойност на името си и трябва да разчитат на корицата и заглавието. Хората помнят много по-добре изображения, отколкото текст. Дори шрифтът е по-запомнящ се от думата. Защото всеки идентифицира Кока-Кола, Дисни и Хари Потър с опредeлен шрифт. Затова фактът, че повечето хора изберат книгата по корицата е неизбежен. Корицата предостъпва незабавно впечатление у потенциалния читател и е изключително мощен инструмент. Защото добрата корица е ефективен начин за насочване на избора.
Съжалявам, но аз книги с грозни корици купувам само ако съм абсолютно сигурна, че съдържанието си заслужава, което означава, че трябва поне четирима от определени мои приятели да са се изказали въодушевено за нея. Може би съм тъпа поради това, че съм заинтересувана освен от думите и от изображенията, и по този начин не споделям един по-хубав свят от моя, в който никой не обръща внимание на кориците и по този начин подкрепя бездарността и е щастлив, но ако автора и издателството са допуснали корицата да е пълен боклук независимо от причините и оправданията за това, не считам, че подобен непрофесионализъм заслужава да си губя времето и парите с дадения продукт, защото ако не са се погрижили да посветят достатъчно време за тяхното представяне, се чудя колко време са инвестирали в продукта. Независимо дали е книга или вафла. Защото по този начин елементаризира мен като купувач. Най-малкото."

 Спирам до тук. Исках да не изпадам в логорея, а точно това успях да направя.
 За въпроси и контакти може да ме намерите на: iva точка elina кльомба gmail точка com

__________________________________________

 Снимките в този блог са мои или сток снимки. Ако са на някой друг е упоменато с линк от къде съм ги взела.
 Ползвайте мои текстове на воля без комерсиални цели и с указване на автора- все пак и аз имам някаква суета.