cover project by me
Ще спечелите много ако прочетете "Книга за гробището", защото тя носи истинската красота на една книга, перфектна във всяко отношение. Безупречен баланс на красота и трогателност, ужас и радост, и е написана красиво.
"От мрака изплува ръка с нож."
Още с първото си изречение Геймън ми напомни защо обичам да го чета и аз го обичам заради това.
Едно гробище отглежда дете. Това е краткото резюме на приказката, която разказва Геймън, която в добрата традиция на братя Грим, започва с тройно убийство. Идеята, че сираче отраства в гробище, изглежда морбидна, но вместо да четеш за самотно, изоставено дете, обитаващо място на смъртта, четейки чувстваш топлината и любовта, с които гробището и обитателите му, приемат детето и се грижат за него.
Геймън е майстор на голямото изкуство на простотата и "Книга за гробището" не е изключение. Тя е проста, без да е обикновена или скучна- едно от ключовите умения в писането за деца. Той доказва също, че не е необходим сложен и завъртян сюжет, за да се създаде нещо значимо и/или смислено. Разбира се, "Книга за гробището" само изглежда като приказка, но всъщност не е. Тя е живо същество- има тяло и душа. Тялото е измислица, но душата е реалност. Има много елементи, които са ми присърце- една от поуките е, че да свършиш добра работа означава да живееш и с последствията от нея, и че последствията не винаги са толкова чудесни, колкото бихме искали; другата ми любима поука е, че отмъщението струва адски скъпо; харесва ми как простата необичайна употреба на главна буква може да промени изцяло значението на една дума; обожавам това, че може да се каже толкова много за някой, само чрез надписа на надгробната му плоча; обичам Ник и обичам Сайлъс, обичам Лиза Хемпсток и Скарлет, обичам да мразя всичките Джаковци, обичам дори Гибелта по някакъв тъмен и извратен начин; пленена съм от "Стигна до мястото, където след един пикник отпреди трийсет години сега се издигаше голямо ябълково дърво"; респектирана съм от повдигнатите теми за смъртта, общността, паметта и миналото, състраданието, свободната воля и съдбата; възхищавам се, че Геймън за пореден път успява да свърши привичната си невероятна работа в проучването на идеята, че въображаемия свят на един човек е нечия друга реалност; и изключително ми допада, че всеки, независимо от възрастта си, може да оцени "Книга за гробището".
Ако трябва да съм кратка в описанието си за тази книга, бих използвала много известния цитат от друга геймънова книга: "Вълшебните приказки са верни не защото ни показват, че дракони съществуват, а защото ни учат, че драконите могат да бъдат победени".
И за заключение:
"— Назови различните видове хора — продължи мис Лупеску. — Сега!
Ник се замисли за момент.
— Живите — започна той. — Ъ-ъ… Мъртвите. — Спря за момент и после добави несигурно: — Котките?"
Други ревюта:
