Другата Земя

Миу:
- Представи си, че една вечер се прибираш яхнала козите от някакво парти и по радиото водещия започва да обяснява, че се е оказало, че Земята изобщо не е единствената обитаема планета в Слънчевата система, а през цялото време е имало и друга Земя, която е била скрита от другата страна на Слънцето*, примерно, или се е движила в кооригинална комбинация** със Земята, тоест пътя й е бил като на развален часовник и е обикаляла само от 9 до 3 часа и наопаки. Независимо от причината, същата тая Земя дето е в оптимален ренесанс*** с нашата, се появява на хоризонта и на нея не живеят диплодони****, а хора и на това отгоре тия хора са наши двойници, със същите преживявания, случки, живот и дори пъпките са ни еднакви. Първоначално след масовата истерия, която няма как да се избегне, всички стават приятели, разменят си рецепти, философстват върху екзистенциални теми, клюкарстват и обсъждат дрехите на тия, които са в тоалетната, всеки е любопитен и много му се иска да се види с двойника си, да пийнат кафе, да полафят малко, да научат повече за себе си. Всичко в някаква степен е еднакво и същевременно различно, близко и екзотично. Двете Земи имат една и съща Луна. Всички са толкова дружелюбни, че дори си пускат кабел, за да имат общ интернет. Абсолютно всеки, който е преебан от съдбата си, може да се ощастливи като отиде на другата планета и да почне абсолютно нов и различен живот. Хора, които са загубили близките си отиват там с надеждата, че на другото място семействата са им живи. В един момент обаче човеците стават петнайсе милиарда, настъпва така очакваното глобално затопляне, ресурсите свършват, нанотехнологиите се израждат в самовъзпроизвеждащи се роботи, които консумират всичко, което мърда, водата става дефицитна, изригват три- четири вулкана, едно-две цунамита, виелици, икономически колапс, депресия, а фейсбук се пренаселва- изобщо Дуумсдей отвсякъде, и единственото решение, което измислят в тоя момент е да нападнат съседите, което може и да не е умно, но отговаря напълно на човешкото мислене. Двете планети се избиват взаимно и накрая остава само кабела- символ на вечната им дружба. Поради липса на гравитация Луната тръгва да скита из космоса, а кабела остава неподвижен, стоящ в тъмното, също като усмивка на чешърски котарак.

___________________________________
*Миу има предвид хипотетичната Антиземя или Противоземя, Антихтон на гръцки, за първи път спомената от древногръцкия философ Филолаус, която се намира в противоположната точка на орбитата на Земята в точката на Лагранж, движеща се синхронно в орбитален резонанс едно към едно със Земята.
**Да се чете като коорбитална конфигурация. Миу не вижда смисъл да помни термини, които не ползва ежедневно в приятелски разговор.
***Да се чете като орбитален резонанс. И преди да сте си задали въпроса откъде все пак Миу е чувала тези хипотези, теории и научен жаргон, ще ви спомена факта, че за известен период от време тя ходеше с един астроном, с който скъса след като почти измръзна една нощ на язовир Искър, за да наблюдава с него Персеидите, и горкия астроном имал наглостта наистина да наблюдава най- вече метеорния поток, а не нея, и да й обяснява как кометата Суифт-Тътъл през 1992-ра преминала през перихелий без да забележи новата рокля на Миу, която тя специално била облякла за както се надявала, романтичното изживяване и заради това през цялото време тракала със зъби (,което също не било забелязано от астронома).
**** http://goo.gl/uTmqW