Зверовете на дивия юг / Beasts of the Southern Wild

аз: К'во правиш?
Миу: снощи гледах Beasts of the Southern Wild, за да съм в час с актуалните филми. нали е номиниран за оскар.
аз: И какво?
Миу: не ми хареса. истерията около този филм според мен е напълно неоправдана.
аз: Според мен просто не можеш да се потопиш в символиката на филма.
Миу: "да се потопиш в символиката" е евфемизъм за "пълни тъпотии". къде я видя тая символика? някаква мудно разказана история, в която всички възрастни са арогантни, груби пияндета, психично болни и лумпени, и постоянно натрапващото се, че единствения избор на децата е да станат същите.
аз: само това ли ти направи впечатление от целия филм?
Миу: не, разбира се. целият филм може да се категоризира като идиотски сблъсък на соцреализъм и ляво самозалъгване представени чрез шестгодишно хлапе, което сипе поетични изказвания за мястото си във вселената като абсолютно безсмисленото "'when it all goes quiet behind my eyes I see everything that made me, flying around in invisible pieces". филмът вони . бедните са щастливи да живеят в гета, разбираш ли. когато живееш в града и си купуваш пиле на клечка е приятно да си представяш, че хората, които спят в калта и ядат котешка храна притежават духовно богатство, което не можеш да достигнеш.
аз: Миу, това е просто различна гледна точка. На едно дете, чийто баща умира и чийто свят се променя и тя не може да разбере защо и какво може да направи , за да оправи нещата. Това не е документален филм на Нешънъл Джиографик за тежкото положение на бедните малцинства. Това е приказка, която едно момиченце разказва, за да придаде смисъл на живота си и да се пребори с нещата, които й се случват. Най-малкото е емоционално честен филм.
Миу: а най-яката сцена е онази, където Хъшпъпи плува на лодката на непознатия дядка, който също е пълен с дълбоки послания.
  Хъшпъпи: за къде плаваме?
  дядката: няма значение, скъпа.тази лодка ще те закара там, където искаш. такава е тази лодка.искаш ли пилешки курабийки? ще ти харесат.цял живот ги ям.пазя опаковките на лодката да ми напомнят, какъв съм бил, когато съм изял някоя от тях.миризмата ме кара да се чувствам спокоен.
Миу: схващаш ли? неговите еднакви празни опаковки му напомнят кой е той. моля ти се, подай ми една от тези опаковки, за да повърна в нея!
аз: Просто виждаш нещата прекалено едностранчиво според мен.
Миу: възможно е. макар че не виждам как мога да погледна на идеята, която се показва в  този филм, че образованието и здравеопазването са неща, които трябва да се избягват, примерно.
аз: Другият поглед на това е, че една ефективна институция трябва да служи със състрадание и чувствителност. А ти просто си един хейтър.
Миу: може би това е единственото яко нещо на този филм. че всеки получава нещо различно от него.