Поезията-като-мълчание

cover project by me

  Не знам защо из българските многобройни книжни блогове не се срещат ревюта на поезия. Може би книжните блогъри не четат поезия или има негласно споразумение, че да пишеш за поезия е тъпо, нямам никаква представа. Но пък за сметка на това е пълно с продуктивни поети, които качват собствената си поезия навсякъде, където могат, без никакви притеснения за значимостта и ценността ѝ. Предполагам, че една от причините за това е, че и те избягват да четат поезия. Но тъй като това не е точно книжен блог и тъй като не мисля, че малкото хора, които четат тук заслужават сблъсък с поетичното ми творчество, днешния пост ще бъде на тема "Стихотворенията на Генадий Айги" (предоставени ми от Ники Кротев, за което му благодаря). И тъй като изпитвам неописуем ужас да не заприличам на учителката ми по литература от 11-ти клас госпожа Русева, която мразеше всеки, който има различно мнение и нейния бог се казваше Светлозар Игов (, в което принципно няма нищо лошо, но тя беше фундаменталистка- не съществуваше никой друг освен Него, дори имах съмнения, че спалнята ѝ е украсена с негови снимки, вечер заспива с неговите критики и есета, а през почивните си дни тя, като един истински сталкер, неотлъчно го следи докато Той си купува хляб от кварталната бакалия), и с патос ни обясняваше какво точно е искал да каже автора без дори да си представи, че е възможна друга гледна точка, аз изобщо няма да се впускам в лирични отклонения и графоманска аутопсия на поетичното творчество на Айги. Пък и ще ми отнеме прекалено много време да го направя. Мисля, че си личи, че имам склонност към прекалено дълги изречения, което не мисля, че е плюс за литературни анализи, освен ако не целите по-бързото заспиване на читателя. Накратко (г-жо Русева, ако четете това- веднага изпийте нещо успокоително и не се тревожете за мен- не съм променила мнението си за нищо от онова, за което сме спорили)- в поезията Генадий Айги се преплитат архетипни представи, заклинания, собствени пространства, собствени думи, сънища и мълчание, мълчание навсякъде- направо мълчание на куб. И за да го разберете най-добре, ето ви три случайно избрани стихотворения:



ЛЮБИМОТО ПРЕЗ АВГУСТ

от светлина
страдаща - в - облак - събрана
от първосветлина появила се
трепетно чакаш

създадена сред изобилно летящи-идеи
склонни навярно към дарове
и където се покори като малка частица
тихичко да се видиш:

"да бъдеш"

както би бил в съзнание птиче

"-"


СТИХОВЕ С ПЕЕНЕ

П ъ р в и   г л а с

просто облакът просто дърво е
просто полета и домове
(всички те тук са както и ти)
всички те тук са както и аз

В т о р и   г л а с

тръгна си той от дървото завинаги и от гората
нещо от него излитна върху реката
(птиците бяха дори по-прозрачни и от тревите)
той все по-малко беше -

и:

Х о р

(Постепенно нарастващо Пеене без думи).


СТРАНИЧКА С ПРИЗНАНИЕ

беше: в лицето на Простотата опитах се аз да погледна веднъж и разбрах: че лиших се от Словото като зрение



превод на стиховете: Николай Кънчев