Три

 Когато бях малка имахме "Плод-зеленчук" в блока. За незапознатите- така се наричаха магазините, в които продаваха плодове и зеленчукови култури, ужасен кетчуп и нектари в бирени шишета. Продавачката беше една много широка леличка със студено накъдрена прическа, която стоеше на главата ѝ като каска и само крещеше (леличката, не прическата). Веднъж докато чаках на опашката, за да си купя прасковен нектар, една баба ме пререди, но тъй като бях достатъчно малка, за да не ми стиска да направя забележка, си замълчах, но леличката продавачка огласи плод-зеленчука с възмутените си крясъци към бабата, и имайки предвид, че тогава ние, децата, нямахме права като сегашните деца- някой бдителен съсед можеше спокойно да ти зашие шамар ако прецени, че си сгафил, а учителката (както ми се е случвало) да ти удари учебника по главата, защото не си написал домашно за седми пореден път, изобщо децата трябваше да са примерни същества, които нямат лично мнение и тази самоотвержена защита от продавачката ми направи толкова голямо впечатление, че тогава открих, че не винаги нещата са такива каквито изглеждат. След кратък размисъл реших, че леличката крещи постоянно, защото се е родила с една гласна струна повече и изглежда така просто, защото е омагьосана от някоя зла вещица като бабата, която ме пререди, и работи в плод-зеленчука, защото чака своя принц, а принцовете, всеки знае- имат афинитет към ябълки. А единственото място, където можеше да се намерят ябълки по всяко време на годината беше  плод-зеленчука. Това беше и причината вкъщи винаги да има от тях. Може би поради това толкова обичам този плод- отчасти от сантименталност, отчасти от навик, изграден в детството. И затова днес ябълките са основния герой тук. Разбира се, причината, че вече има цъфнали ябълкови дръвчета, също влияе. И бъдете спокойни- няма да тръгна да описвам хранителните стойности и ползи на ябълките или да лозунгирам, че е най-полезния плод- ако държите да се осведомите повече относно фенолите в ябълката, потърсете в Гугъл и няма да се разочаровате.

 Тъй като съм далече от обещанието си да поствам поне четири публикации на седмица в блога си, реших да постъпя изключително умно (някой ще нарече това мързеливо, но аз изобщо не го чувам, на-на-на) и да комбинирам три рецепти заедно. И за да се получи някакво уравновесяване, един вид, основният продукт вече е ясен- ябълката. Ябълката междудругото освен в кулинарията, е супер интересен плод в културния си аспект, защото накъдето и да се обърнеш, се търкалят ябълки. Може би, защото е твърде възможно да е най-ранното култивирано дърво. Неандерталците и кроманьонците надали са има истории за нея, но има голям шанс да са хрупали ябълки привечер в пещерите си. Но затова пък в древна Гърция ябълката вече е мега звезда- има основно участие в подвизите на Херкулес, където същия трябва да обере ябълките от Дървото на живота в градината на Хесперидите, основна роля в драмата "Ябълката на раздора", където е косвената причина за Троянската война, символ на Афродита и начин да покажеш любовта си- мятането на ябълка по определен човек означавало, че декларираш любовта си към него, което дори е възпято от самия Платон:

"I throw the apple at you, and if you are willing to love me, take it and share your girlhood with me; but if your thoughts are what I pray they are not, even then take it, and consider how short-lived is beauty."

 Прословутата планина Авалон в превод от древноирландски означава "ябълкова". Вилхелм Тел е принуден да улучи ябълка върху главата на сина си. Скандинавската богиня Идун разнася ябълки, които дават вечна младост. Снежанка е прецакана с отровна ябълка. Златни ябълки се появяват в кой ли не фолклор. В нашият неродените моми често изскачат от този плод. Да не забравим и християнството, където все още се водят спорове дали ябълката е забранения плод, но въпреки недостатъчните доказателства, историята за райската градина е достатъчен повод да кръстят тироидния хрущял пред ларинкса на мъжете адамова ябълка. И за да не се заяде някой, че ябълката, разбираш ли, е главно действащо лице само в митовете, легендите и кулинарията- спомнете си кой е основния вдъхновител за математическия модел, описващ гравитацията на сър Исак Нютон, м?
 Тук е времето да премина плавно към рецептите, но не смятам да го правя, а директно да започна с първата, която е за сандвич с ябълка и кашкавал.

 Необходимите продукти за една порция са:
две филийки
ябълка
чедър (но може и кашкавал по ваш избор)
сушени червени боровинки

 Приготвянето е лесно. Просто подреждате нарязаната ябълка, чедъра и боровинките, захлупвате двете филийки и ги пъхате в тостера. Ако нямате тостер може да запечете сандвича и в тиган с незалепващо покритие, дори става по-добре.

 Според мен за този сандвич е най-добре да се ползват ябълки от сорта Грени Смит, но ако искате да експериментирате- чувствайте се свободни. В този ред на мисли, да вметна, че Грени Смит се казва така, защото австралийската баба  Мария Ан Смит развъжда този сорт и по този начин остава в историята. Този сорт е много добър за всякакви печива и виновник за поредното дърляне между учените, които са се хванали за брадите заради високото ниво на антиоксиданти в Грени Смит, и не могат да се разберат това добре ли е или не. Но това сега не ни интересува, важното е, че сандвича с Грени Смит, чедър и боровинки е едно от най-добрите решения по обедно време, когато стомаха ви закъркори. Но колкото и добре да живее човек, сандвича му свършва, а след три-четири часа му се дояжда още нещо, по възможност- сладичко. Тук идва кулминацията- любимият ми ябълков сладкиш, който е достатъчно калоричен, за да те изпрати в рая на чревоугодниците и го прави, гарантирам.

 За него ви трябват:
3 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
пакетче масло
1 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
ябълки

 Да уточня предварително, че този сладкиш се прави в малка тавичка. В голяма също става, но ще трябва да удвоите дозата. Каквато и тава да изберете, сложете в нея маслото и половината захар и карамелизирайте. Като приключите успешно с карамелизирането, махнете тавичката от котлона и артистично наредете нарязаните ябълки отгоре. В отделен съд разбийте останалата захар и яйцата, а после добавете брашното, предварително разбъркано с бакпулвера. Като разбъркате всичко хубаво, го изсипвате върху артистично наредените ябълки и пъхате в умерена фурна. Печете до зачервяване. Когато сладкишът се опече, го вадите от фурната и още топъл го обръщате в подходяща чиния да изстива, а през това време сипвате в тавата една чаша вода и слагате на котлона, за да получите карамелен сироп, защото в тавата остава от карамела. Накрая изсипвате горещия сироп върху студения сладкиш- задължително е едното да е топло, а другото студено, не правете грешката да изсипете горещ сироп върху топъл сладкиш, освен ако не искате да получите каша с неопределен вид.
 И тук стигаме до третата рецепта, която е супер подходяща за горещите летни следобеди, вечери и нощи. И, разбира се, особено подходяща в комбинация с ябълковия сладкиш. И е за всички, които са почитатели на сайдера. Според една легенда изобретяването на сайдера се приписва на Карл Велики, който веднъж седнал върху торба с презрели ябълки, те се смачкали, и в резултатът се получил сайдер. Предполагам, че и това е начин да си направиш домашен сайдер, но мисля че не всеки разполага с един Карл Велики под ръка и затова предоставям друг вариант.

Продукти:
3 ябълки
2 филии сух ръжен хляб
6 с.л. кафява захар
1 ч.л. суха мая
2 л вода

Кипнете водата за няколко минути я оставете да се охлади до 35 градуса. После сипете 1 л вода в бутилка с широко гърло и добавете маята и захарта. Ябълките ги настържете целите, без да ги почиствате от кората и семките, и ги сложете в бутилката. Стрийте филийките на трохи и добавете и тях. Накрая добавете и останалата вода. Затворете с капачка и оставете за 24 часа на слънчево място. На следващият ден трябва да прецедите сместа. Добавете още нарязани ябълки и ако искате още захар. Имайте предвид, че захарта качва алкохолния градус. Пак оставете бутилката за 2-3 дни и прецедете пак. Сега може да добавите няколко стафиди и да приберете бутилката в хладилника. На следващият ден сайдерът трябва да е избистрен, а утайката на дъното може да ползвате при приготвянето на следващата партида, но не и да сипвате в чашите. И ако обичате не ми пишете, че не ставало същото като съмърсбито. Като искате съмърсби- просто си го купете. И преди да сте ме попитали "а какво стана с омагьосаната продавачка", ще ви отговоря- малко преди да затворят плод-зеленчука през 1994-та в него дошъл един канадец, за да напазарува- бил на гости при някакви свои приятели. Сигурна съм, че е купил ябълки, няма как иначе. Излишна подробност е, че е бил с леко засегнат слух, но определено е част от чудесата, които му подсказали, че неговата принцеса стои зад тезгяха и му измерва ябълките на кантара, крещейки му "два и педесе, друго?". Предполагам, че веднага е надзърнал отвъд лошата магия и се е влюбил окончателно. Веднъж ги видях в кварталната сладкарница да стоят пред две торти, гледаха се и се усмихваха. Тортите също се гледаха и стояха неначенати. Два месеца по-късно разбрах, че са се оженили и са заминали в Канада. Вярвам че все още се усмихват един на друг там. Нали така става в приказките?