"Панаир на суетата" на Уилям Текери

cover project by me

 Една от главите в този роман, публикуван през 1848, носи заглавието "Една цинична глава". Бих казала, че целият роман може да бъде класифициран с това подзаглавие; това е най-циничният и сатиричен поглед към английското общество по онова време и реалистичен преглед на човешката мотивация и недостатъци. Реалното подзаглавие е "роман без герой" и това също е на мястото си, защото нито един герой не бива пощаден от циничния анализ на Текери- някои от тях са глупави и егоцентрични, някои плитки и заблудени, някои са лицемерни, а някои са чисти социопати, всички имат недостатъци в по-голяма или по-малка степен. И въпреки това ги харесвам, защото са реални. За разлика от Дикенсовите герои, които са или бели, или черни, тези в "Панаир на суетата" са във всички отенъци на сивото. Възможно е поради тази причина Текери да ви заприлича изключително много снизходителен задник, но пък какво очаквате от човек, който получавайки наследството си на 21 годишна възраст, профуква всичко на комар, рисува карикатури на самия себе си, заявява, че основната му дейност освен писането е плюскането и тъпченето с храна (дома му в Тънбридж Уелс в момента е ресторант, носещ неговото име), зависим е към лютите чушки, а на погребението му присъстват 7000 души? Разбира се въпреки това, със сигурност не всеки би харесал и не всеки би прочел толкова дъъъъъълга книга. Защото освен, че е дъъъъълга, е и разтегната, разхвърляна, влудяваща, възхитителна, саркастична, объркваща, прекрасна и много изнервяща книга. Но, честно, никой, който е прочел и харесал тази книга, не може да се нарече скучен.