Когато прочетох "Мечтаят ли роботите за електроовце" и "Краят на детството" бях толкова развълнувана, че след като приключих всяка от тях, прекарах достатъчно дълго време под одеялото докато подсмърчах и хълцах. Разбира се, бях убедена, че да цивриш заради книги е глупаво и сега години след това, когато прочетох "Цветя за Алджърнън" съм вбесена поради това, че съм опровергана. Книгата е чудесна и показва как хората се отнасят с различните от себе си и колко груби можем да бъдем един с друг. "Цветя за Алджърнън" е покъртителна, но също така е красива и дълбока. Въпреки че книгата е написана през 1960-та, въпросите които повдига и посланията ѝ са все още непреодоляни. "Цветя за Алджърнън" е едновременно вълнуваща история за себепознанието и критичен социален коментар, и е добре да я впишете в ту-рийд списъка си. А ако ви засяга лично, защото в собствения ви живот е имало реален Чарли, както се случи при мен, книгата ще ви стане още по-близка. Моят любим Стивън Фрай, в който съм откровено влюбена, веднъж каза, че интелигентността се дължи най-вече на силата на паметта и главния герой Чарли се убеждава именно в това. "Цветя за Алджърнън" е изледване на интелигентността и ефекта, който оказва тя върху социалните и личните отношения на хората. Чарли е с коефициент на интелигентност 68 и най-голямата му мечта е да стане умен. Един ден желанието му се изпълнява като участва в експериментална операция за повишаване на интелекта. И повече нищо не е същото. Историята повдига много въпроси: етично ли е да се експериментира върху хора? Чарли по-добре ли е като става умен? Или невежеството е блаженство? До каква степен ние свързваме интелигентността с утвърждаването на личността? Защо хората обичат да се присмиват на по-глупавите от тях? Това че някой не може да отвърне адекватно заради факта, че е умствено увреден опредметява ли го? Състраданието ли е това, което ни прави хора? Познанието има ли морална стойност? За сравнително кратичък роман, книгата със сигурност заслужава мястото си като като една от най-уважаваните фантастики. Струва си да я прочетете, въпреки че не става дума за космически кораби и лазерни оръжия. И мисля, че би било хубаво да бъде прочетена от всяко дете, стигнало до възраст, в която може да я разбере.
А за мен не се притеснявайте, просто ще си седя и ще се давя в моето собствено езеро от сълзи, което си направих.
Коментари
Публикуване на коментар