"Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра

cover project by me

 Скъпа Мери Шели,

 Има нещо странно в писането на писма към мъртви хора. Може би, защото по този начин се освобождаваш, пишейки нещо за някой, който никога няма да го прочете. И няма да се почувстваш като кретен ако си написал нещо прекалено лично, прекалено поетично или твърде идиотско и безсмислено. И може би е по-добре от това да пишеш дневник, защото в дневника говориш само на себе си, а понякога, дори често, имаш нужда да поговориш с някой друг.
 Мисля, че тази книга ще ти хареса. Не заради изграждането на героите, повествованието, или няколкото стихотворения, а защото мисля, че ще оцениш нещо написано толкова открито, дори и от измислен герой. Тази книга е като изслушване на тайна, прошепната от най-добрия ти приятел, която ще разбърка сърцето ти, история, която се препъва на сляпо през мъглата на загубата и прошката, от която излизаш с откриването на това, че трябва да бъдеш създател на собствената си история. Сигурна съм, че ти като човек, който е белязан от прекалено либералните си разбирания за времето, в което си живяла, поради факта, че майка ти е била радикална феминистка, а баща ти един от първите защитници на анархизма; от смъртта на три от децата ти, и от самоубийства и нещастни инциденти с твои близки, част от които любимата ти сестра и мъжа на живота ти, ще оцениш историята, чувствата и лутанията на Лоръл. Както и обичта ѝ към поезията. Повярвай ми- "Писма до мъртвите с любов" е много добра. И да ти кажа, че ти си един от хората, оказали голямо влияние върху мен. Благодаря ти.

 Твоя
 Ивз

 P.S.
 Книгата наистина е юношеска, но самата ти надали ще я подцениш само заради този факт.