"Океанът в края на пътя" от Нийл Геймън

cover project by me

 Понякога се появяват книги, които заслужават шест звезди в goodreads. Това е една от тях. И ще е несправедливо да нарека това, което ще напиша, мнение. Не е мнение. Това е реакция.
 Защото:

 Има някои автори, които са създали собствен жанр. Нийл Геймън е един от тях. Неговите книги не са фентъзи, ърбън фентъзи, дарк фентъзи, фантастика или каквото и да е там. Те са на Геймън, уникална смес от хумор, остроумие, митология и силен разказвач, който прави най-странните и невероятни скокове на въображението да изглеждат като нещо в реда на нещата. Поради това съм наясно, че Нийл Геймън може да разкаже една история, която те оставя с болящи очи и схванати ръце, защото просто си принуден да прочетеш само-още-една-страница. А някои сцени създават умствени образи като подробни картини и генерират почти физическа болка. Но въпреки това "Океанът на края на пътя" ме свари неподготвена.

 Може ли едно езерце да бъде океан? Ако отговорите с да, вие също ще харесате тази книга. "Океанът в края на пътя" ме накара да обичам Нийл Геймън повече отколкото го обичам по принцип. Доколкото е възможно това.

 Цялата история е амалгама от детска невинност, мистерии, чудеса, необяснимости, приятелство, любов, саможертва, жестокости, забрава и неща, които се крият зад ъглите на реалността и се просмукват през пукнатините на света. В тази книга може да намерите приказка, хорър, драма, приключения, хумор, философия, и всичко това макар и събрано в 200 страници е огромно, защото Геймън постига много повече отколкото други автори в 800 страници. Например, има един прекрасен момент с гореща вана, супа, коте и ябълков пай. Стига толкова. Спрете да четете това и отидете да си вземете "Океанът на края на пътя"- една наистина красива, страшна, великолепна и истинска книга. Малка като океан и огромна като езеро.